/КРОСС/ Интервю на народния представител от "Демократична България" д-р Александър Симидчиев в предаването "Лице в лице" по Би Ти Ви

Трудно е да се постигне чуваемост, консенсус не е толкова трудно да се постигне. В петък с декларацията си от парламентарната трибуна за трансплантациите постигнах консенсус. Надявам се и за в бъдеще да има такъв, защото здравеопазването няма цвят. Като лекар никога не ме е интересувало каква партийна принадлежност има човекът пред мен. 

За последната година нямаме трансплантация от жив донор. Ще пратя есемес на моята дъщеря: "Ако нещо ми се случи, искам да даря органите си, обичам те." Нещо толкова кратко като волеизявление отнема отговорността от нашите близки. 

Всеки в мозъчна смърт може да е дарител на органи, но лекарите първо питат близките. По закон могат да го правят и без да питат, законът предвижда да се даряват органи при липса на изрично несъгласие, но е морално да питат близките. Има списък от хора, които официално са отказали да даряват и всеки път в донорска ситуация се проверява дали съответният човек не е в списъка на нежелаещите да дарява органите си. Аз искам в този списък да се добавят  изрично и онези, които са съгласни - тогава няма нужда да се питат близките. 

Дъщеря ми знае моята воля приживе. 

По този списък на съгласните можем да оценяваме и колко ефективни са нашите кампании за дарителство. Сега на сайта за трансплантация актуалните новини са отпреди години. 

Вътрешноболничните инфекции у нас са голям проблем и живо донорство често се извършва в чужбина. Към момента 923 са чакащите за трансплантация - близо 4 пъти повече от депутатите. Т.е. всеки един от нас, народните представители, е достатъчно да познава поне четирима чакащи за трансплантация и връзката ще е по-добра. 

Отделът за трансплантация трябва да стане изпълнителна агенция, за да има отговорност. Много ми се ще да видя всички кандидат-президентски двойки и кандидатите за кметове да казват нещо за трансплантацията. 

До две години можем да решим проблема с трансплантациите. 300-600 са мозъчните смърти на година, а се установяват десетократно по-малко. Понеже тази дейност не е адекватно финансирана и  директорите на болниците не са заинтересовани. 

Прозрачността винаги решава проблеми. Може да имаме сайт, на който всяка болница си обявява вътрешноболничните инфекции. Навсякъде по света има публични регистри по тази тема и всеки може да види коя болница е с най-малко и коя най-много с такива инфекции. 

Полирезистентни щамове най-често предизвикват вътрешно-болничните инфекции и е лесно да се докаже, че съответният щам е от тази болница. Не е необходимо медиците да бъдат наказвани, а да бъдат показвани и да се вземат мерки. Винаги сравнявам медицината с авиацията. Авиацията е най-опасният, и същевременно най-безопасният вид транспорт. Защото там има строги правила и хората се награждават от споделяне на грешките си, а няма нищо по-силно от ученето. Ако наказваме, ние сме склонни да скрием грешките, а не да се поучим от тях. Редно е да бъдеш наказван едва след като не си се поправил след грешка. 

В случая с източването на здравната каса от пловдивската болница "Св. Георги" вниманието се фокусира върху непосредствените извършители, но клиниката не получава парите, те са по клинична пътека и цялата болница ги получава до директорите. "Св. Георги" не е изолиран случай, системата е такава. И не защото болниците са търговски дружества. Общопрактикуващите лекари също практикуват частно, но при тях няма такива проблеми, защото има правила и там в много по-голяма степен е застъпена превенцията и профилактиката. Повдигнах въпроса в парламента, защо за пореден път повишаваме парите за болницата, а не дадем повече пари за извънболнична помощ. Много процедури могат да бъдат направени в амбулаторен вариант, с по-малки разходи, вместо в болнични заведения. 

За конкретния случай в пловдивската болница има данни за нарушение още  от преди 3 години. При последното служебно правителство имаше питания за разпределение на лекарства по Наредба номер 10. Но не трябва да се правят циркове от всичко това, защото така се намалява доверието в здравната  система.