/КРОСС/ България трябва да заеме много по-категорична позиция срещу руската агресия и да обмисли понижаване на равнището на дипломатическите отношения с Москва, включително отзоваването на руския посланик. Това заяви в БТВ „Тази сутрин" бившият евродепутат Александър Йорданов.

Коментарът му идва след новите съобщения за поразени търговски кораби в Черно море.

Йорданов коментира заявеното намерение на премиера Румен Радев руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде извикана за разговор във връзка със ситуацията.

„България трябва да има много ясна и категорична позиция изобщо срещу руската агресия, която продължава вече много години", заяви Йорданов.

Според него атаките срещу търговски кораби в близост до българските брегове са част от по-широк стремеж за дестабилизация на региона.

„С тези удари, които се осъществяват сега и върху морски съдове в близост до нашите брегове, очевидно се прави и износ на агресия с определена цел. Тази цел е свързана с дестабилизацията вече и на регион извън конкретната територия на войната", коментира той.

Александър Йорданов настоя България да съгласува позицията си с останалите държави от Европейския съюз и да предприеме по-категорични дипломатически действия.

„Митрофанова не просто трябва да бъде викана на кафе, така да се каже, на разговор и на приятелска забележка. Трябва във всички случаи вече да се помисли и за отзоваване на руския посланик от България, за намаляване на равнището на отношенията с тази агресивна държава", заяви той.

По думите му Европейският съюз трябва да отправи ясен сигнал към Москва за прекратяване на войната в Украйна.

Йорданов изрази убеждение, че последните удари са руски, като обърна внимание и на информацията, че един от засегнатите кораби плава под малтийски флаг.

Юристът и специалист по международно право Ивайло Дерменджиев обясни, че от правна гледна точка е важно да се направи разграничение между териториалните води, прилежащата зона и изключителната икономическа зона на България.

По думите му новият инцидент е значително по-близо до българския бряг в сравнение с предишните атаки.

„Сега вече инцидентът е доста по-близо. Това е в така наречената прилежаща зона. Прилежащата зона не е териториални води, не е територия на България, но въпреки това тя подлежи на по-различен режим от икономическата", обясни Дерменджиев.

Той припомни, че териториалните води се простират до 12 морски мили от изходните линии, а прилежащата зона може да достига до 24 морски мили. В нея крайбрежната държава има определени контролни правомощия, включително по митнически, фискални, имиграционни и санитарни въпроси.

Според Дерменджиев има основания България да поиска консултации със съюзниците си по член 4 от Северноатлантическия договор.

„Ако ме попитате дали е възможно да се правят консултации - да, на базата на член 4 от договора могат да бъдат правени такива консултации. Има основание", заяви юристът.

Ивайло Дерменджиев подчерта, че евентуалното задействане на член 5, който урежда колективната отбрана, е различен въпрос.

„Доста трудно ще се намери основание за действие на член 5", посочи той.

Според юриста значение има както мястото на инцидента, така и фактът, че един от засегнатите кораби е под малтийски флаг.

Дерменджиев обърна внимание и на член 6 от Северноатлантическия договор, който определя географския обхват на разпоредбите за колективна отбрана.

Той посочи, че Черно море не е изрично споменато в тази разпоредба, което според него усложнява правната оценка на инциденти извън териториалните води.

Липсата на изрично споменаване на Черно море обаче не означава, че българската територия и териториалните води са изключени от защитата на НАТО.