/КРОСС/ България влиза в отоплителния сезон с увеличено производство и износ на електроенергия, но борсовите цени продължават да достигат стотици евро за мегаватчас. Само за два часа на 9 октомври разликата надхвърли 230 евро, а „Булгаргаз" вече поиска близо 34% поскъпване на природния газ от ноември. Д-р инж. Веселин Тодоров предупреждава, че непредвидимите енергийни разходи застрашават конкурентоспособността на предприятията и поставя въпроса как България използва растящото си производство в полза на икономиката.

България посреща зимата с близо 3,66 тераватчаса нетен износ на електроенергия от началото на годината, приблизително 70% повече спрямо същия период на 2025 г. Производството нараства с 12,46%, а системите за съхранение участват все по-активно на пазара. Въпреки това на 9 октомври цената на Българската независима енергийна борса достигна 379,67 евро за мегаватчас, след като два часа по-рано беше 148,35 евро.

За предприятията, чиито договори са обвързани с борсовите стойности, подобни колебания могат да имат сериозно финансово отражение. При еднакво потребление от 10 мегаватчаса разликата между двете цени възлиза на 2313,20 евро. Действителният разход зависи от условията на доставка, но за производствата с непрекъснат технологичен процес възможностите да ограничат потреблението в скъпите часове често са минимални.

„Българската енергетика се развива с темпове, които доскоро изглеждаха трудно постижими. Това обаче поставя все по-сериозен въпрос пред икономиката. Как предприятията да планират производството и инвестициите си, когато електроенергията може да поскъпне повече от два пъти в рамките на няколко часа? Предвидимостта на енергийните разходи е пряко свързана с конкурентоспособността на българския бизнес", коментира д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Съвета по конкурентоспособност към Българската търговско-промишлена палата и основател на Соларна академия България.

Къде се губи предимството от по-голямото производство?

Увеличеният износ показва, че България разполага със значителни количества електроенергия за регионалния пазар. Производството обаче се променя през денонощието. Соларните централи осигуряват най-големи количества през светлата част на деня, докато вечер потреблението трябва да бъде покрито от други мощности, съхранена енергия и при необходимост внос. Върху цените влияят и търсенето в съседните държави, възможностите за трансграничен обмен и ограниченията на електропреносната мрежа.

Затова значителният нетен износ за годината може да бъде съпроводен от високи цени в отделни часове. За предприятията определящи остават профилът на потребление и условията, при които купуват електроенергия.

По оперативни данни на Електроенергийния системен оператор до 11 октомври батерийните системи са отдали приблизително 1,82 тераватчаса електроенергия при 0,20 тераватчаса за съпоставимия период на миналата година. Увеличението е над девет пъти и показва колко бързо съхранението придобива значение за българския енергиен пазар.

Батериите позволяват произведената в часовете на по-ниско търсене електроенергия да бъде използвана по-късно. Реалният им принос за ограничаване на ценовите пикове обаче зависи от наличния капацитет, продължителността на разреждане и възможностите на мрежата да поеме и пренесе енергията.

„Необходимо е да анализираме как новите мощности действително влияят върху пазара. Колко енергия може да бъде съхранена, кога достига до потребителите и къде мрежата ограничава използването ѝ? Отговорите са важни както за следващите инвестиции, така и за предприятията, които очакват по-стабилни условия за работа", посочва Тодоров.

Зимата започва с нов ценови натиск

Към високите борсови стойности на електроенергията се добавя и риск от поскъпване на природния газ. На 13 октомври „Булгаргаз" внесе в Комисията за енергийно и водно регулиране предложение цената за ноември да достигне 59,08 евро за мегаватчас при действащи 44,09 евро през октомври. Исканото увеличение е близо 34%, като окончателното решение предстои да бъде взето от регулатора.

Предложението засяга регулираната цена на природния газ и не означава автоматично същото увеличение на разходите за всички предприятия или на цената на електроенергията. То обаче добавя още една неизвестна за производителите и енергийните дружества, които разчитат на газ.

През зимните месеци потреблението на електроенергия традиционно се увеличава, докато производството от фотоволтаичните централи намалява заради по-кратките дни. За предприятията от хранително-вкусовата промишленост, металургията, производството на строителни материали и други енергоемки отрасли продължителните периоди на високи цени могат да увеличат себестойността на продукцията и да ограничат възможностите за инвестиции.

Според Веселин Тодоров бизнесът трябва да прегледа навреме договорите си за доставка, часовото потребление и възможностите за ограничаване на разходите. От съществено значение са развитието на мрежовата инфраструктура, по-ефективното използване на съхранението и достъпът до дългосрочни договори за електроенергия.

„Когато говорим за привличане на индустриални инвестиции, цената на електроенергията е един от факторите, които определят къде ще бъде изградено следващото производство. България има възможност да използва растящото производство и новите технологии в своя полза, но това изисква координирани инвестиции и предвидими правила. За предприятията крайният резултат трябва да бъде сигурна доставка и възможност да планират разходите си", заключава Тодоров.

Предстоящата зима ще покаже доколко развитието на българската енергетика успява да отговори на потребностите на индустрията. При увеличаващо се производство и износ цената на електроенергията в часовете на най-голямо потребление остава решаващ фактор за предприятията, които трябва да изпълняват поръчките си, да запазват работните места и да се конкурират на европейския пазар.