Смилянският фасул - златото на Родопите
Секция: ЛЮБОПИТНО
17 Октомври 2026 12:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Смилянският фасул - златото на Родопите

/КРОСС/ Днес е кулминацията и заключителният ден на празника на смилянския фасул. Той се провежда за 24-ти път и е посветен на специфичен вид боб, който се отглежда само в долината на река Горна Арда и е известен със своите вкусови качества.

Емил Кацаров посети Смилян часове преди началото на празника. Магдалена Ловчалиева е от все по-оредяващите производители на смилянски боб. Тази година реколтата е обилна, а произведените количества фасул вече са договорени да бъдат изкупени.

„Времето беше благоприятно за фасула. Нямаше големи жеги. Имаше достатъчно валежи. С помощта на няколко поливания реколтата е много добра. Сея около 5 хиляди кола. Около 200 килограма сме изкарали тази година", казва Магдалена Ловчалиева, производител на смилянски фасул.

„Излизам всяка година на празника и си имам редовни клиенти, които си купуват редовно от мене. Пращам и на фасуления празник се продава всичко", споделя тя.

За младото поколение отглеждането на тази селскостопанска култура е все по-непривлекателно занимание, въпреки атрактивната цена за килограм смилянски фасул.

„12, 13 евро, някои и 14 евро на килограм", казва Магдалена Ловчалиева.

„Аз винаги съм казвал: този, който се съмнява в цената, да заповяда на пролет лично с мене да поработи малко на нивата, по коловете. Тогава наесен ще го питам дали цената е висока, или нормална", коментира Чавдар Червенков, кмет на село Смилян.

„Много е трудоемко и не всеки се наема да го работи. Всичкото е на ръка. Един месец чупя само на ръка. Всичко на ръка се бере, на ръка се люпи", казва Магдалена Ловчалиева.

Смилянският фасул се отглежда само в няколко населени места около река Горна Арда. Известни са шест сорта. Магдалена Ловчалиева отглежда едър за салати и по-дребен - за чорба и яхния.

„Ей този е салатният. Става за салати, става и за готвене. Аз го смесвам с този заедно. Това е за чорба. Салатният се търси повече от клиентите. Затова повече от него произвеждаме", разказва тя.

Заради климатичните аномалии реколтата в ниското е по-скромна, тъй като смилянският боб не може да върже шушулки при температури около 30 градуса.

„Смилянският фасул се отглежда при 500-950 метра надморска височина. Като се отглежда заедно с други нискорастящи култури, това допринася за почвеното плодородие. Характерно също е, че при 28-30 градуса температура цветовете на фасула опадат", посочва Адриана Кехайова, служител на читалището в село Смилян.

Смилянският боб е изключително търсен на пазара. Разпознава се от ментетата по специфичния вкус и лесното сваряване.

„Тука има случаи, когато хората са закупили фасул по пътя за Пловдив. Варили го 3 часа и нищо не става. А тука нашият фасул е характерен и с меката ципа, той по-бързо се сварява. Мазнинка има в него, което го прави по-вкусен. Фибрите също", казва Чавдар Червенков.

„В Смилян не се произвежда чак толкова много фасул, че да го продават навсякъде по улиците и където пише „смилянски фасул". Това няма как да стане. Нашите градини са декар, декар и половина. Два декара най-много", казва Магдалена Ловчалиева.

От 5 години в музея на смилянския фасул огромно пано, изработено от бобени зрънца, очаква да кандидатства за Гинес. Работата по него стартира през 2006 година и е завършена през 2021-ва.

„Има идея да се кандидатства за рекордите на Гинес като рекордът да е за уникален брой участници. Абсолютно всяко фасулче в него беше залепено от различен човек. 15 години бяха необходими, за да се изработи паното. 23 045 човека са участвали в направата му", казва Адриана Кехайова.

бТВ, „Тази събота"