/КРОСС/ България трябва да инвестира в собствени инженерни решения и производство на съвременна военна техника, включително безпилотни летателни апарати. Това каза полковник професор Димитър Недялков - преподавател във Военната академия, в предаването „Тази събота" по бТВ.

По думите му технологиите във военното дело се развиват толкова бързо, че нова техника може да загуби актуалността си още преди да бъде въведена на въоръжение. Като пример той посочи продължителните процедури по придобиване на военни системи, които често отнемат години. „Добиването отвън на каквото и да е съвременно въоръжение винаги води до закъснение и до придобиване на техника, която може би в перспектива вече ще остарява. Износът на пари за купуване на оръжие в много отношения е пагубен за която и да е държава. Особено за държава от формата на България. За да бъдем адекватни, ние това нещо трябва да го развиваме на национална територия, т.е. да влагаме пари в наши инженери, наши решения, наши производства", обясни полк. Недялков.

Според него България изостава в адаптирането към съвременните начини за водене на война, но е трудно това изоставане да бъде измерено в конкретен брой години. „Изостанали сме. Аз не мога да определя годините, но технологиите много бързо стареят", посочи той.

Като пример полк. Недялков даде бойните действия в Украйна, където развитието на технологиите и тактиките е изключително динамично „Имайки предвид бойното пространство, конкретно за Украйна, там месец, месец и половина е нещо остаряло", заяви Недялков.

По думите му проблемът се задълбочава от продължителните процедури за придобиване на ново въоръжение. Докато техниката бъде доставена, въведена на въоръжение и усвоена от военнослужещите, е възможно тя вече да не отговаря напълно на актуалните потребности.

Експертът припомни, че България е имала собствен опит в разработването на безпилотни самолети още в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. По думите му тогава се е работило и по теми, свързани с изкуствения интелект, но след промените от началото на 90-те години тези възможности постепенно са били загубени.

България трябва да адаптира съвременните системи към собственото си военно производство и отбранителни нужди, смята полк. Недялков. Според него бронетранспортьорите ни могат да бъдат превърнати в роботизирани платформи за логистично осигуряване на войските. „Голяма част от нашите оръжейни системи бяха разпродадени на безценица или унищожени, а можеха да ни служат още дълго време", добави той.

Според него развитието на отбранителните способности зависи не само от наличието на финансови средства, но и от дългосрочна политика, техническа експертиза и разбиране за променящия се характер на войната.

Той отправи критика към начина, по който през последните десетилетия са били вземани решенията за развитието на армията, като посочи, че част от политиците не са обръщали достатъчно внимание на необходимостта от адаптация към съвременните бойни действия.

Полк. Недялков коментира и възможностите за защита на корабоплаването по българското крайбрежие. Той припомни, че по време на Първата и Втората световна война са били използвани ескорти и конвои за защита на корабите. Според него днес подобни задачи могат да бъдат подпомагани от безпилотни системи, но съвременната обстановка изисква много по-широк подход. „Трябва да знаете, че съвременната война има много форми, много начини да бъде водена и се води в много измерения и домейни", подчерта той.

Недялков обърна внимание и на електронната среда, която има все по-голямо значение за военните операции. „В момента един от основните казуси е сложната електронна среда, в която се намираме. Тази война е невидима, но резултатите са с големи последствия", заяви преподавателят.

Защитата на Черноморието не може да се разглежда само като задача на авиацията или флота. Необходимо е системно взаимодействие между различните способности за наблюдение, защита и реакция, както и адекватно използване на новите технологии, подчерта експертът. Той изрази резерви относно възможностите на България, Европа и НАТО да разполагат с достатъчно адаптирани към настоящите условия системи, за да отговорят на всички нови предизвикателства.

Димитър Недялков представи и новата си книга, посветена на капитан Димитър Списаревски и озаглавена „Живот в служба на България". Изданието е посветено на 110-ата годишнина от рождението на летеца и представя не само неговия живот, но и хората около него, командирите му и историческата обстановка, в която е живял. Книгата съдържа над 150 фотографии, голяма част от които са от личния архив на автора. В нея са включени и архивни материали, които досега не са били публикувани. „Това не е само книга за Списаревски, това е книга и за неговите другари, командири и най-вече за времето, в което е живял този човек, защото това е било доста турбулентно време, което в много отношения напомня времето, в което живеем и ние", обясни Недялков.

Сред най-ценните допълнения към вече познатите сведения за Списаревски са документи, свързани с развитието му като офицер от българската войска, както и доклади за бомбардировките и материали от неговите командири и от командира на Въздушните на Негово Величество войски генерал-майор Айранов.

Според автора историческите събития могат да помогнат за разбирането на настоящето, особено когато става дума за решенията, които държавите вземат в периоди на международно напрежение. „Войните са матриците, те са емблема на човешката цивилизация. Българската армия има нужда въобще от хора с интелект, с морал и с воля, подобна на тези хора", заяви той.

Според преподавателя тези качества са важни не само за поколението на Списаревски, но и за всички военнослужещи, които изпълняват задълженията си по охраната и отбраната на страната.

Изучаването на българската история през последните 150 години може да помогне за вземането на по-правилни решения днес, смята той. Съвременните конфликти обаче имат свои специфики заради технологичното развитие и промените в начина, по който се планират и водят военните действия.

Недялков обърна внимание и на недокомплекта в армията, който според него изисква по-голяма ангажираност от страна на българското общество. Съществуват проблеми както с попълването на личния състав, така и с нормативно определената готовност на армията, която според него не отговаря достатъчно на реалните потребности. Това води до допълнително натоварване на военнослужещите, включително при изпълнението на бойните дежурства.

бТВ, „Тази събота"