/КРОСС/ Протест на КНСБ в центъра на София призова за по-високи доходи в бюджета за догодина. Синдикатите поискаха 10% увеличение в бюджетната сфера, а не 5%, каквото е предложението на Глъб Донев и по-висока минимална работна заплата.

През това време новият председател на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова изнерви търговските вериги. През седмицата КЗП излезе с данни за трицифрени надценки на основни хранителни продукти, което предизвика светкавична и гневна реакция от страна на бизнеса.

На пръв поглед в магазина потребителската кошница изглежда същата, но сметката на касата - не. За много хора усещането е, че парите стигат за все по-малко неща, независимо, че доходите постепенно растат.  И докато институциите проверяват, къде и защо се трупа разликата, хората отдавна са направили своята сметка.

Икономистът от Великотърновския университет доц. д-р Иван Бянов не търси една единствена причина. Геополитическите конфликти, проблемите с доставките и по-високите разходи също влияят върху крайната цена. Еврото като валута обаче не трябва автоматично да оскъпява стоките. „Друг е въпросът как се възприема възможността от някои по веригата да се оправдават с приемането на еврото и с допълнително възникнали разходи. Живеем в много сериозни геополитически турбуленции - военни конфликти, проблеми с доставките. Това също според мен оказва своето влияние върху повишаването на цените", казва доц. Бянов.

Според него номиналното увеличение на минималната работна заплата не означава непременно по-висок стандарт на живот.

Тук идва големия въпрос за хората е не колко евро получаваме, а колко може да купим с тях. „Факт е, че има доста сериозно редуциране на ръста на минималната работна заплата. Важното е да се обърне внимание на цените, защото минималната работна заплата като сума пари е едно ,но какво можем реално да закупим, т.е. каква е реалната покупателна сила на минималната заплата е нещо съвсем различно. Именно заради това е важно цените да бъдат под мониторинг от съответните държавни органи и ако има съмнения и доказателства за нелоялни търговски практики, да бъдат налагани съответните глоби", казва доц. Бянов.

Според него досега властите не успяват да се справят с тази задача.

Докато институциите проверяват, търговците обясняват, а доходите бавно растат, за хората сметката е далеч по-проста - колко пари остават в портфейла след пазаруването.

БНТ, „Говори сега"