/КРОСС/ Ударите в Черно море само за тази година са над 400. И последните 3 месеца над 200 кораба са ударени. Има специфика, къде удря Украйна и къде удря Русия. Около 60% от ударите са нанесени от Украйна и около 40% - от Русия. Това каза бившият зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков в предаването „Говори сега" по БНТ.

Руската федерация удря по крайбрежието на България и Румъния, защото от тук минава трафикът от и за Украйна, докато трафикът от и за Русия минава покрай Турция и покрай Грузия, обясни експертът.

За да има прекратяване на огъня в Черно море е необходимо съгласие и от двете воюващи страни, заяви Кючуков. „Украйна е заинтересована от коридор за своето зърно в момента. Русия е заинтересована от коридор за своите торове. Русия е заинтересована от коридор за своите торове и нефтопродукти, което пък от своя страна е предмет на ударите от Украйна в специална операция, с която те удрят така наречения „руски сенчест флот", обясни той. 

Предложението на България е за свобода на цялото търговско корабоплаване в Черно море при спиране на ударите там. „Това, което България предложи, е създаването на рамков механизъм за свобода, за сигурност на корабоплаването - нещо, което е понятно от гледна точка на практиките и терминологията на Европейския съюз. Надявам се, че това ще намери своето продължение. Мораториум беше турското предложение. Като цяло, ние подкрепяме турското предложение, но нашето е по-широко и е фиксирано и в тези заключения. България предлага свобода за цялото търговско корабоплаване в Черно море и спиране на ударите там", обясни Кючуков.

НАТО не препоръчва активирането на член четвърти за инциденти в Черно море, за да не се девалвира инструментът. „Той е вторият по сила инструмент на НАТО в случай на някаква опасност за територията на дадена страна. След началото на войната в Украйна този член е задействан само веднъж - от Полша, когато влязоха 19 руски дрона на нейна територия. При 400 кораба, атакувани в Черно море, половината от тях сигурно касаят страни членки на НАТО - Турция, Румъния и България. Това означава, че всеки ден трябваше да има поне една консултация, което означава девалвация на самия инструмент. В момента страните информират в детайли какво се е случило и текат неформални консултации, които не са формално под знака на член четвърти", обясни дипломатът.

Кючуков коментира и изказването на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, че Алиансът не вижда непосредствена заплаха от руско нападение срещу територията си, като подчерта, че то отразява реалната ситуация.

Ескалацията на военния конфликт през последния месец е много сериозна, отбеляза Кючуков. „От руска страна официално беше обявено, че падат червените линии за атаките. Става дума преди всичко за сферата на енергетиката. Русия рязко засили атаките си по цялата енергийна инфраструктура в Украйна. Украйна от друга страна твърди, че на практика е ликвидирала възможностите за производство в около 50% от руските рафинерии. Това се превърна в централна цел на ударите от двете страни", посочи той.

Опасността от директен сблъсък между НАТО и Русия идва от евентуален инцидент или провокация от Москва. „Засега няма основания да се смята, че има целенасочени действия както от Русия, така и от страна на НАТО за това да се търси военен сблъсък между двете страни."

БНТ, „Говори сега"