Отразяват ли атаките с дронове в Черно море на риболова у нас
Секция: БЪЛГАРИЯ
18 Октомври 2026 13:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Отразяват ли атаките с дронове в Черно море на риболова у нас

/КРОСС/ Рибари от Несебър твърдят, че заради взривовете и военните действия в Черно море рибата се оттегля от българското крайбрежие, а уловът им е намалял драстично. От съображения за сигурност риболовните кораби все по-често избягват да излизат в морето през нощта.

На фона на слабия улов и двойно по-скъпото гориво браншът предупреждава за възможно поскъпване на рибата и настоява за финансова подкрепа от държавата и Европейската комисия.

„Не е приятно чувство да влезеш в морето след всички събития, които се случват напоследък, и да не знаеш какво те очаква, особено в тъмната част на денонощието. През светлата част имаш някакъв шанс да видиш евентуално нещо, но през нощта нямаш тази възможност. Работим на риск и на късмет и се молим да изкараме прехраната си", разказва Кирил Жеглев, председател на Рибарското сдружение в Несебър и съсобственик на няколко риболовни кораба.

По думите му есента е сезонът на рибните пасажи, а времето за улов е ограничено. Затова рибарите продължават да излизат в морето въпреки рисковете и неизвестността.

Жеглев посочва, че през последните дни риболовни кораби, включително и негови, са забелязвали плаващи предмети във водата - паднали дронове, части от ракети и безпилотни летателни апарати от самолетен тип. Според него те са следствие от военните действия между Русия и Украйна.

Рибарите се опасяват и от въздействието на взривовете и евентуалното изтичане на гориво върху морските обитатели. Според Жеглев шумът от експлозиите и другите нехарактерни за естествената среда явления могат да прогонят рибата от определени райони.

„Рибата е живо същество и, както всяко друго, търси спокойствие и подходящи условия за развитие и живот. Когато има взривове и други нехарактерни явления в природата, тя напуска съответния район и търси места, където може да се чувства по-спокойна", обяснява той.

Проблемите на българските рибари са били обсъдени и на среща във Варна на Консултативния съвет за Черно море, в който участват представители на държавите от региона, включително България и Румъния. По думите на Жеглев румънските им колеги изпитват същите затруднения.

Браншът настоява за подкрепа от държавата и Европейската комисия. Предвидена е възможност за подпомагане на българските рибари чрез средствата от фонда за морско дело и рибарство, но засега не е ясно какви суми ще бъдат отпуснати и дали те ще покрият претърпените загуби.

Заради опасенията за сигурността рибарите ограничават времето, което прекарват в морето. Те избягват нощните излизания, а придвижването до риболовните райони понякога отнема между два и два часа и половина в едната посока. Така времето за същински риболов намалява, което се отразява пряко на улова и доходите им.

Жеглев признава, че не е в позиция да определи какви конкретни мерки трябва да бъдат предприети за повишаване на безопасността. Той изразява надежда, че българските и румънските власти, военните, граничната полиция и европейските институции ще намерят решения за предотвратяване на нови инциденти.

„Молим се да няма пострадали рибари, защото всички сме колеги и сме като едно семейство, независимо дали сме на по-малки или по-големи кораби. Когато има инцидент, се опитваме да си помагаме. Надяваме се правителството, военните и граничната полиция да предприемат мерки. Най-добрият вариант е тази война да приключи колкото се може по-бързо. В крайна сметка никой не печели от нея", заявява той.

Рибарите се надяват военните действия да приключат скоро, за да могат отново да излизат спокойно в Черно море и да упражняват професията си без страх за живота си.

бТВ, „Тази неделя"