/КРОСС/ Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение

Новозаветният текст, който се чете във всички православни църкви по света на днешната неделна литургия, е взет от Евангелието на Лука, 8 глава. След като изрича притчата за сеяча, Иисус Христос се качва в ладията на Своите ученици и заспива. Избухва буря и апостолите отчаяно будят Спасителя, Който с една дума укротява вълнението на стихиите. Още съвсем неукрепнали във вярата, те се споглеждат и питат: „Кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?" (Лук. 8:25).

Групата преплува Генисаретското езеро и стига до Гадаринската страна, която се намира срещу Галилея. От текста може да се получи впечатлението, че едва ли не Христос слиза в самия град. Всъщност Гадара (днес развалини до Ум Каис в Йордания) отстои на 10 км от брега на езерото, от което го отделя буйната река Ярмук. Той е полуавтономен виден град на Декаполис (Десетоградието), дал на елинистичния свят редица видни философи и писатели. По времето на Христос е владян от Ирод. Населението е предимно гръцко и езическо, което обяснява присъствието до езерото на стада свине - животни, смятани за „нечисти" от юдеите.

На брега Богочовекът не е посрещнат от обичайните тълпи, а от един бесноват човек. Той „не обличаше дреха" (ст. 27). Докато Адам е гол, но безгрешен, бесноватият е гол, но грешен. Той няма добродетели, липсва му одеждата на поканените на божествения пир. Този рошав, мръсен, покрит със запечена кръв и струпеи човек, който крещи и вие като звяр из пущинаците, е обладан от много бесове. На въпроса на Спасителя как се казва той отвръща, че името му е легион, защото е обладан от безброй тъмни духове. Легион е името на най-голямата част в римската армия, която възлиза на между 4 000 и 6 000 души. Всъщност не говори самият човек, а демоните, които са го обладали. Той не живее в къща като нормалните хора, а в скални гробници - място на смърт и тление, което е синоним на царството на сатаната. Самите хора се гнусят и страхуват от него. Те се опитват да го укротят и ограничат, като го връзват във вериги, но бесноватият, получил дяволска сила, разкъсва железата като паяжина. Каква е причината за трагедията му не е известно, но самото присъствие на свинете говори за отпадане от Божия Закон. Друга известна личност от Евангелието - Мария Магдалина, е обладана от седем бяса (Марк. 16:9). Спасителят не само ги изгонва, но и я удостоява с великата чест да Го види първа след Възкресението.

Демоните молят Иисус да не ги мъчи и да изпраща в адската бездна преди време. Това не е страхът Божи, който е начало на премъдростта (Пс. 110:10), а страхът на онзи, който върши зло и се страхува от наказание. Бесовете имат известно, но непълно знание за Божия промисъл и съзнават, че Страшният съд ще означава тяхната окончателна гибел. Те молят Христос да им разреши да влязат в близкото стадо свине. Той им разрешава. Внезапно стадото пощръклява, втурва се по стръмнината и се издавя в езерото. От една страна Господ допуска това да стане, за да покаже, че бесовете не могат да владеят дори прасетата. Злите духове до такава степен озверяват и уплашват свинете, че те се хвърлят в бездната, от която именно бесовете се опасяват. Освен това, Христос отнема на гадаринците възможността да грешат, като отглеждат нечистите свине.

Пазачите бягат в града и разказват за станалото така, както самарянката прави след разговора с Иисус (Йоан 4:29). Но докато жителите на Сихем канят Спасителя и повярват след проповедта Му, жителите на Гадара молят Христос да спре със Своите чудеса и да се махне оттам. „Нормалните" действат ненормално, а „ненормалният" бивш бесноват постъпва нормално. Той покрива голотата си с дреха и моли Иисус да му разреши да стане Негов последовател. Но Христос му нарежда да проповядва, като се върне в града и да разкаже на всички за чудото, което Бог извършва с него. Така лудият става един от първите мисионери на християнството.

В този динамичен и пълен с напрежение разказ се сблъскват всемогъществото на Бога и безсилието на дявола, алчността на хората и идеализма на бившия пленник на легиона демони. Колцина от нас осъзнават и се борят срещу демоничните си страсти, злите си пороци, лошите си навици - срещу оня „легион", който отнема свободата ни и ни прави слуги на греха? Православната църква ни предлага доказани и безплатни оръжия за провеждане на тази борба - причастието с Тялото и Кръвта на Спасителя, св. Евхаристия, другите шест тайнства и молитвата.

Св. мчци Маркиан и Мартирий

Когато нечестивата ерес на Арии се разпространила и създала големи раздори в Христовата Църква, започнали жестоки гонения срещу християните както от страна на арианите, така и от идолопоклонниците. По това време били преследвани, мъчени, гонени и убивани всички, които признавали Христа за Творец, а не за творение, виждали в Него въчовечилия се Бог, а не обикновен човек. Арианите се укрепили още повече, когато самият цар Констанций, син на Константин Велики, паднал в същата ерес и приближил до двора си двамата големи сановници, Евсевий и Филип, ариани, които ревностно преследвали православните и причинявали зло на Христовата Църква.

Те били виновници за изгонването и смъртта на светия наш отец Павел Изповедник, патриарх Константинополски. Като го заточили в Армения, подучили единомишлениците си да го удавят, което те и изпълнили. Вместо него въздигнали на патриаршеския престол Македоний. Мнозина други изповедници и учители на благочестието те погубили по различни начини. Сред тези ревнители на Христовата вяра имало двама - Маркиан и Мартирий, които със своето учение и писания украсявали Божията Църква и „като църковна гръд, която подава млякото на учението, хранели духовните чада".

По-рано те служели при споменатия свети изповедник Павел: Маркиан като четец, а Мартирий - като иподякон. Те били също и нотарии, описващи учението на патриарха и делата, с които се утвърждавало благочестието. Заедно с това те самите били големи проповедници на Словото Божие и поборници на Църквата, която като два щита защитавали от стрелите на еретиците. Като на верни Свои ученици Господ им дал уста и премъдрост, на която не можели да противоречат и противостоят противниците им - арианите. След изгнанието и смъртта на свети Павел ересоначалниците обърнали отровата си срещу учениците му - Маркиан и Мартирий. Като скрили злобата си в лукавство както искра в пепел, те първо се опитали с хитра лъжа да ги обърнат от православието към своето нечестие.

Предлагали на Божиите угодници много злато, обещавали да им издействат от царя много милости, да ги възкачат на архиерейски катедри и да ги направят собственици на големи имения стига само да се съгласят с въвежданата ерес. Но Божиите угодници презрели всичко: златото не приели, обещаните им почести отхвърлили и се смели над лукавството на нечестивците, като предпочели да приемат поругание, безчестие, мъки и дори смърт заради благочестието, отколкото да живеят в ерес и да се ползват от богатство, слава и почит. Като видели, че с нищо не могат да склонят светите изповедници към своето зловерие, еретиците ги осъдили на смърт, която светиите желаели заради Христа повече, отколкото живота. Когато ги довели на мястото за изпълнение на смъртната присъда, светците поискали малко време, за да се помолят. Издигнали очи и ръце към небето и се помолили така:

- Господи Боже, Който невидимо си създал нашите сърца, Който устройваш всички наши дела, приеми с мир душите на рабите Си, понеже ни умъртвяват заради Тебе, „смятат ни за овци, обречени на клане". Ние се радваме, че с такава смърт излизаме от този живот заради Твоето име. Сподоби ни да бъдем причастници на вечния живот у Тебе, Източника на живота.

Като се помолили така, те преклонили светите си глави под меча и били умъртвени от злочестивите ариани заради изповядването на Божеството на Иисуса Христа. Някои от вярващите взели честните им мощи и ги погребали при Меландийските врати в град Константинопол. По-късно светият наш отец Йоан Златоуст построил в тяхна памет църква, в която болните получавали изцеление от различни болести по молитвите на светите мъченици за слава на Бога, прославян в Троица во веки. Амин.