/КРОСС/ На концерт на „Рамщайн" в Белград, сред музика и хиляди хора, тя среща принц Александър Караджорджевич

Приказките обикновено започват с принцесата. Историята на Весна Караджорджевич започва много преди титлата.

Започва с едно момиче, израснало между два свята - със Сърбия у дома и Германия отвъд прага. С кирилицата преди латиницата, със сръбския като майчин език и с немския, който научава, едва когато прекрачва училищния праг. С пианото и сръбските народни танци от петгодишна възраст. С ранните сутрини, в които разнася вестници, и с един урок, който ще остане с нея завинаги - че нищо истински ценно не идва без труд.

Години по-късно същото момиче ще избере Ниш пред Мюнхен, ще превърне стоматологията в свое призвание и ще изгради международна кариера, без да забрави откъде е тръгнало. Ще лекува хора, които се страхуват да седнат на стоматологичния стол с убеждението, че добрият лекар трябва да вижда не просто диагнозата, а човека срещу себе си.

А после животът ще напише глава, която дори тя не е планирала. На концерт на „Рамщайн" в Белград, сред музика и хиляди хора, Весна среща принц Александър Караджорджевич. Разговорът им започва случайно. Седмица по-късно той лети до Мюнхен, за да я види. Година по-късно я моли да стане негова съпруга. А жената, която никога не е преследвала приказката, се оказва част от една от най-старите кралски династии на Балканите.

Но короната не променя най-същественото. Зад обръщението „Нейно Кралско Височество" остава Весна - лекарят, който продължава да работи; жената, която държи на независимостта си; човекът, който признава, че все още свиква, когато малки момичета я поглеждат с огромни очи и питат: „Вие наистина ли сте принцеса?".

Ваше Кралско Височество, принцеса Весна, благодаря Ви много, че сте с нас. Добре дошли в България - поне виртуално засега. Надявам се съвсем скоро да се срещнем лично в София или на друго място в страната. Искам да започна с детството Ви в Мюнхен. Израствате сред различни култури. Има ли спомен от детството, който според Вас е оформил човека, който сте днес?

Благодаря Ви много за интервюто. И аз съм много щастлива, че можем да разговаряме. А що се отнася до първия Ви въпрос - много ми харесва. И отговорът определено е „да".

Смятам, че е много интересно да израснеш с подобна смесица - аз бях възпитавана по сръбски начин, докато живеех в Германия. Има някои детайли, които според мен са много важни за едно дете. Например не говорех немски, докато не тръгнах на училище, въпреки че живеехме в Германия. Можех да чета на кирилица, но не и на латиница. Всичко вкъщи беше по сръбски. Майка ми винаги беше у дома, учеше ни на всичко и ни отглеждаше със здравословна сръбска храна. Много често пътувахме до родината си. Определено бих казала, че бях възпитана по сръбски начин.

Но имаше и друга страна, която присъстваше в живота ми още от най-ранна възраст - животът в Мюнхен и сред германците. Съществува тази прочута германска дисциплина, която според мен е изключително важна в живота. И ние израснахме с нея.

В Германия като деца през почивните дни разнасяхме вестници и така печелехме малко собствени пари. Но въпросът не беше в печеленето на пари, а в дисциплината, която това изгражда у децата. Почивен ден е, рано сутрин е, но трябва да станеш и да разнесеш вестниците си. Според мен подобно възпитание от ранна възраст оформя много силно човека.

По-късно видях това през цялата си кариера. Когато учех в Ниш например, през уикендите работех като учител в езиково училище - преподавах испански и немски и сама изкарвах парите си. Винаги съм се опитвала да не бъда зависима от родителите си, а да работя сама за себе си. Всичко започна с дисциплината, която научих от германците. Запазила съм я до днес.

Има и още един спомен от детството, който много ме е оформил - тръгването ми на училище в Германия, без да говоря нито една дума немски. Много съм благодарна на родителите си за това. Децата са като гъби - учат изключително бързо. Благодарна съм им, че не се опитаха да ме учат на несъвършения немски, който самите те говореха, защото бяха дошли в Германия на по-късен етап от живота си. От тях научих перфектен сръбски, а те оставиха германците да ме научат да говоря правилно немски. Днес той е като втори майчин език за мен. Толкова е интересно да попаднеш някъде, без да разбираш абсолютно нищо, а изведнъж да започнеш да говориш езика. Това определено ми помогна по-късно в живота. Изучаването на още езици по-късно отварят много врати и помагат изключително много.

07:47 Първоначално избирате да изучавате езици и хуманитарни науки, но след това се насочвате към медицината. Какво Ви отведе конкретно към стоматологията?

Ако трябва да бъда честна, винаги съм искала да уча стоматология. Майка ми е зъболекар и се запознах с тази професия още в много ранна възраст. Ако ме бяхте попитали на пет години какво ще правя в живота си, щях да Ви кажа: „Ще бъда стоматолог".

След това завърших гимназия и бях прекалено оптимистично настроена - или да кажем наивна. Вярвах, че веднага ще получа място в университета „Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен. Но това е изключително трудно. Имаше период на изчакване - в моя случай - шест семестъра.

Не можех да започна през октомври и се запитах: „Какво ще правя сега?". Тъй като обичах езиците, реших междувременно да уча испански и френски. Но много скоро започна да ми липсва мечтата, която винаги съм имала.

Спомням си, че беше май и си казах: „Какво правя тук? Аз прекрасно знам какво искам". Прибрах се и казах на майка ми: „Отивам в Ниш и ще започна да уча там". Имаше възможност да започна в Ниш и след шест месеца да се върна в Мюнхен като чуждестранен студент. Действително шест месеца по-късно получих място в Бавария. Но вече се бях влюбила в Ниш и нямаше начин някой да ме върне в Германия. Останах в Ниш и учих стоматология пет години. След като завърших, дойдох в Белград. В Сърбия след следването имаме практическа година - стаж. Направих го във Военномедицинската академия в Белград, което беше огромна чест за мен. Научих страшно много там. След това останах още една година, за да специализирам в областта на пародонталната хирургия.

Наистина се влюбих толкова силно в живота в Сърбия, че вече никой не можеше да ме върне в Германия. А ако трябва директно да отговоря защо стоматология - за мен това е най-красивото съчетание между медицина, изкуство и инженерство. Всеки пациент е уникален и точно това прави професията ми магична.

Как бихте описали философията си като стоматолог и професионалист след толкова години отдаденост, които Ви отвеждат до успешни стоматологични практики?

Бих казала, че философията ми съчетава два много важни фактора. На първо място, разбира се, е стоматологията на възможно най-високо ниво. Но след това идва човешката страна, която според мен е огромна част от мен - наистина да се боря за всеки зъб, да бъда минимално инвазивна, честна и да се грижа едновременно за пациента и за зъба.

В стоматологията огромна част от пациентите са хора с травматични преживявания, които наистина се страхуват от зъболекари. Това Но предизвикателството в моята философия е едно именно да дадеш на тези хора усещането, че се намират в дома на приятел или в уелнес център, а не в стоматологичен кабинет. Приемам травмите и страха от първите неща, които чуваш, стоматолога изключително сериозно и се отнасям към всеки зъб така, както бих се отнесла към собствения си. Винаги. Мисля, че хората усещат, когато кажеш какво работиш, не мислиш за парите или как да извлечеш максималното от дадена ситуация, а наистина се питаш: „Какво би било най-доброто решение точно в този момент?".

Ако просто казваш: „Този зъб трябва да бъде изваден, трябва да сложим имплант, това струва 3500 евро" - почти винаги съществува и алтернатива.

Ако си честен и дадеш тази алтернатива на пациента, той ще бъде изключително благодарен. Винаги може да бъде намерен по-комфортен начин в стоматологията. Просто трябва наистина да го искаш.

Обичам да съчетавам две неща - да бъда отличен стоматолог, но едновременно с това да запазвам човешкия фактор.

Преди да поговорим за живота Ви като принцеса, искам да се върнем към началото на прекрасната Ви любовна история с Негово Кралско Височество принц Александър. Как се запознахте и кое беше първото нещо в него, което привлече вниманието Ви отвъд титлите и публичните роли?

Нашата история започна на концерт. И двамата страшно много обичаме музиката. Бяхме на концерт на „Рамщайн" в Белград.

Аз съм стоматологът на фронтмена Тил Линдеман. Той имаше проблем със зъб и се свърза с мен. Бях дошла от Мюнхен за концерта. По стечение на обстоятелствата Александър също беше там. Беше получил билети, защото групата искаше да посети двореца. Буквално се оказахме един до друг и най-добрият ми приятел ни запозна - именно той е организирал визитата им. Още от първия момент започнахме да разговаряме с лекота. Оттогава не сме се разделяли. Седмица след първата ни среща Алекс дойде в Мюнхен, за да ме види. Посети ме в стоматологичния кабинет, след което излязохме на вечеря.

Какво привлече вниманието ми? Още от самото начало беше толкова лесно да бъда с него. Можех просто да бъда себе си. Много си приличаме. И двамата сме спонтанни, обичаме живота. Просто беше изключително спокойно и естествено да бъда около него. След концерта се разхождахме из Белград и слушахме музика. Аз исках да пусна една песен на телефона, той искаше да пусне друга... Още от самото начало беше човек, който ме караше да се чувствам в безопасност и защитена, като едновременно с това ми позволяваше да бъда такава, каквато съм. Никога не е искал да ме променя. Той просто има невероятно голямо сърце и толкова много любов в себе си. Още от първия момент се чувствах уважавана, обичана и ценена - като жена и като човешко същество. Той обича живота. Аз също. И това е нещо, което наистина ни свързва.

Да станете част от кралското семейство означава и да поемете много видима обществена роля. Коя беше най-голямата вътрешна промяна, която този преход изискваше от Вас?

Може би ще прозвучи смешно, но най-голямата промяна за мен беше това храната да ми бъде сервирана на масата. Не говоря за моментите, когато сме само Алекс и аз - ние водим съвсем нормален живот. Но когато има официални поводи или сме със семейството му, съществуват определени правила, които аз преди не познавах.

В семейството му има хора, които работят за тях повече от 20 години. Когато ги срещнах, те бяха прекрасни и много ми помогнаха в началото, защото имаше страшно много неща, които просто не знаех. А след като вече познаваш тези хора, на мен ми беше неудобно те да идват и да ти сервират храна. В началото това ми беше странно и непознато. Но е нещо, с което постепенно свикваш. Те са заедно със семейството повече от две десетилетия и усещането всъщност е много топло.

Другото различно нещо беше фактът, че при някои случаи хората се чувстваха поласкани само да ни поздравят или да се снимат с мен или с Александър. Трябваше да осъзная защо за тях това е такава чест, защото самата аз се чувствам по същия начин като преди. За мен нищо не се е променило. Това усещане на хората, че срещата с мен е някаква чест, беше ново. И има още нещо много мило - малките момиченца, особено в практиката ми в Мюнхен. Гледат ме с огромни очи и ме питат „Ти сега истинска принцеса ли си?", а аз самата все още свиквам с факта, че това действително е истина.

Обръщението „Нейно Кралско Височество" носи огромна символика. Как свикнахте с него и как предпочитате хората да Ви наричат в ежедневието?

За мен все още е много ново. Понякога все още ми трябва време, за да го осъзная и да свикна. Но хората използват титлата по толкова мил начин - с много уважение и топлота - и това прави нещата много по-лесни за мен.

А в личния си живот завинаги ще си остана същата Весна, която винаги съм била, дори и с новата титла.

Вероятно всяко малко момиченце някога е мечтало да бъде принцеса. Вие сбъднахте тази приказка, без дори да я преследвате като цел - любовта Ви отведе до нея. Но за какво мечтае днес Нейно Кралско Височество принцеса Весна - като жена, като лекар и като човешко същество?

Е, това са три различни отговора. Като жена - ще Ви дам най-честния възможен отговор - мечтая за бебе.

Като лекар - мечтата ми е практиките ми да се развиват успешно, особено новата, по-голяма практика, която създавам заедно със снаха ми. Изградихме я заедно и съм изключително развълнувана от възможността тя да се разрасне.

Искам също в бъдеще да се занимавам с благотворителност и да популяризирам превенцията в стоматологията. Смятам, че именно превенцията липсва в много държави и искам да се съсредоточа върху това.

А като човек... Ако трябва да бъда напълно искрена - мечтая да лекувам света, доколкото мога, с всичко, което имам на разположение. С всички нови и стари роли, които имам, винаги ще се опитвам да помагам колкото мога.

Дни след интервюто ни принцеса Весна стана майка.

Цялото интервю с нея не изпускайте тази събота - 24 октомври, в ефира на „Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS.

Източник: NOVA