/КРОСС/ Есента е обагрила склоновете на Баташки снежник в Родопите, а скоро върхът, висок 2082 метра, ще бъде покрит със сняг. В суровите зимни условия оцеляването е предизвикателство както за хората, така и за дивите животни. Посрещаме златната есен в Държавното ловно стопанство „Борово".

Заедно със служители на стопанството се отправяме към емблематичния връх. За тях изкачването е част от ежедневните задачи - проверка за нарушения в гората и зареждане на хранилките за дивеча. За посетителите обаче това е възможност да се насладят на красотата на Родопите.

На върха има книга за посетителите, в която всеки може да остави послание. Оттам се открива впечатляваща панорама към язовир „Батак", курортната зона „Цигов чарк", Рила и Пирин. При ясно време погледът стига чак до Гърция и Турция.

„Много е красива гледката. Почти всеки ден тук идват туристи от близките населени места, а понякога и от чужбина", разказа Сабайдин Амзов от ДЛС „Борово".

В ранните есенни утрини животът в стопанството започва още преди изгрев. При температури под нулата десетки сърни се събират на поляна край ловния дом и очакват храната си. Когато пристигнат служителите, животните се приближават към тях.

Най-нетърпеливи са малките сърни, които служителите на шега наричат „детската градина на ловния дом". „Уникално преживяване. Имахме възможност да се докоснем до този див и магичен свят от изключително близко разстояние. Видяхме много сърни и няколко зрели сръндака", разказа изследователят и фотограф на дивата природа инж. Цветомир Цолов.

Близостта между хората и животните е резултат от години грижи и доверие. Дивечът допуска до себе си само някои от надзирателите, с които е свикнал.

От 1 октомври служителите започват да събират животните и да ги подготвят за зимата. Когато падне дебел сняг, естествените пасища стават недостъпни и дивечът се приближава до хранилките. „Нашето желание е да опазим дивеча, да му осигурим бъдеще. Той трябва да бъде на спокойно място, без излишно движение на хора, кучета и туристи", обясни Сабайдин Амзов.

Подготовката за студените месеци включва складиране на концентриран и груб фураж, царевица, люцерна и сено, както и приготвяне на листници. През есента служителите осигуряват спокойствие и по време на брачния период на благородните елени.

„През септември и октомври сме длъжни да осигурим спокойствие в местата, където протича брачният период. Сега се подготвяме за зимното подхранване и складираме необходимите количества храна", посочи директорът на ДЛС „Борово" инж. Пламен Джиханов.

В планинската пустош живеят Сабайдин и съпругата му Гюлян Амзова. За тях гората е дом от години, а грижата за животните е начин на живот. „Аз лягам с дивеча и ставам с дивеча. Обичам гората, дивеча и природата. Останахме малко такива хора, защото много хора тръгнаха към градовете", сподели Сабайдин.

Гюлян се грижи за ловния дом и е известна с кулинарните си умения. Сред специалитетите ѝ е традиционният Адана кебап, приготвен с червена чушка, магданоз, лук, кимион, черен и пушен червен пипер и чесън. „Много трудно се живее в гората. Не всеки може да остане тук. Ние сме свикнали и сме щастливи", каза тя.

Тази година Гюлян намира и най-големия трофей от еленови рога в стопанството. Двойката тежи впечатляващите 9 килограма. Тя открива рогата в местността Аякли в края на февруари, когато благородните елени обикновено ги хвърлят.

Събирането на падналите рога е важна част от работата на стопанството. Техните размери и характеристики дават на специалистите ценна информация за състоянието на популацията. А внушителният трофей на Гюлян е още едно свидетелство за богатия див свят на Баташки снежник и за усилията на хората, които се грижат за опазването му.