/КРОСС/ На първия тур желаещи да гласуват са повече. Част от хората, които са гласували за някои от кандидатите на първи тур, логично отпадат на втория. Кандидатите остават двама и като правило вторият тур е с по-ниска мобилизация, отколкото първият. Това каза социологът Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" в изборното студио на Нова телевизия.

На последните президентски избори през 2021 г. избирателната активност на първия тур е била 40,5%, а на втория - 34%, припомни тя.

„Ние измерваме някъде около 40% избирателна активност. Говоря за последното проучване от 18-22 октомври. Съвсем лека мобилизация имаше спрямо проучването в началото на кампанията. Тази поредица от неочаквани събития - главните герои на тази кампания не бяха героите в самата кампания, а събития извън кампанията. Ударите по търговски кораби в Черно море, инцидентът с журналист, убийството създават една среда на несигурност. Т.е. основните събития, които най-горещо бяха отразени, са събития извън самата кампания, но които оказват влияние в много посоки", обясни Димитрова.

Геополитиката играе съществена роля върху формирането на изборните нагласи, отбеляза тя. „Геополитическата дилема, която изведнъж стана част от ежедневието, вместо абстрактна дилема, по която да се разсъждава в студията, изведнъж хората я видяха като нещо съвсем близко, което може да ги засегне. Това мобилизира в някаква степен, защото и фокусира дебата. Когато говорим за общо чувство за финансова и физическа несигурност - това като правило леко демобилизира. Но нека да видим в днешния ден", посочи тя.

Социологът от "Маркет Линкс" Добромир Живков отбеляза, че сред кандидатите за президент има много недотам познати от политиката лица. „Обществото тепърва си изгражда малко по-конкретни представи за тях, което се случва в кампанията, хората се опитват да разберат какви точно са тези двама кандидати", коментира той.

Според него събитията, които се случиха по време на кампанията, имат демобилизиращ ефект. „Случващото се отказва хората, прави ги по-малко заинтригувани от политическата битка за президентския пост. Кара ги да мислят наистина, че всъщност няма особено какво да се промени от този вот. Такъв тип събития обичайно всъщност би трябвало да провокират един протестен характер на вота. А ние трябва да кажем, че протестният характер на вота беше изразходван до максимална степен през април", отбеляза той.

В момента обществото е разделено. „Част от него подкрепя управлението и търси още надежда в това какво ще се случи през следващите месеци. Други са готови да се отказват дори от тези, за които са гласували през април. Все още не са готови да протестират и да протестират чрез гласуване на президентските избори. А събитията, които се случват, очаквано би следвало да мобилизират именно такъв вот. Така че от една страна ще видим по-скоро по-градски, по-десни хора, които са мобилизирани и по геополитическата, и по цялата тема, свързана с контекста в страната, но от друга може би ще откажат много други хора", обясни Живков.

Според него е възможно президентският вот да се превърне във вот на недоверие към сегашното управление. „Ако натам се развият нещата, то ние можем да видим доста по-различен резултат дори от предварителните ни проучвания", посочи Добромир Живков.