/КРОСС/ Стойността на златото падна рязко в края на миналата седмица с близо 4% въпреки прогнозите на анализаторите за значителен ръст в следващите месеци. Това поставя два много важни въпроса, а именно: Защо анализаторите спряха да познават и кой и с каква цел тихо купува злато, докато другите продават?

Дългогодишният предприемач, инвеститор и управител на компания „Златен Резерв" Даниел Христов, е категоричен, че старите методи на прогнози за стойността на благородния метал вече не работят прецизно. 

„Светът се пренарежда, а с това се пренарежда и тежестта на факторите за анализ на пазара на инвестиционни метали. До сега обичайният анализ беше лесен: ако лихвите се покачват, златото става по-малко привлекателно, защото големите инвеститори вместо да държат парите си в злато ще ги преметат в „безрискови" американски ДЦК за да получават доходност. До скоро тези правила важаха с пълна сила, защото държавните заеми бяха в приемливи граници, но сега възниква и друг въпрос, който сериозните инвеститори започнаха да си задават: до кога държавите ще могат да плащат по растящите им държавни дългове?", заяви Даниел Христов. 

Предприемачът припомни, че в началото на месеца Международният валутен фонд публикува отчет с предупреждение за стремглаво растящите държавни дългове и разходите за тяхното обслужване.⁠

Не е счупена логиката, а временният баланс на силите е друг  

По-високата лихва до скоро привличаше инвеститори, но сега тя започна да тревожи и отблъсква някои от тях. Затова в момента се вижда спад на цената на златото. 

„Истината е че по-скоро се оформят два различни пласта от инвеститори на злато, които предпочитат два времеви хоризонта. Това не е смяна на „закона", а е временна промяна на баланса: краткият времеви хоризонт е доминиран от лихви и спекулативни потоци, дългият - от резерви и доверие. Затова има усещане за противоречие, но то се обяснява с това че покупките и продажбите на инвеститорите на благородни метали са от два различни времеви пласта, които се движат различно", обясни Даниел Христов. 

Според него не случаен е и фактът, че държавите не само предпочитат да купуват физическо злато, а и да го съхраняват у дома, а не в чужд трезор. Той даде за пример Франция, която изтегли изцяло златото си от трезорите в Ню Йорк. Подобен ход предприе и Индия, която в момента държи само една четвърт от златото си извън страната. 

За автора:

Даниел Христов е дългогодишен предприемач и инвеститор. Управител е на "Златен Резерв" (ZlatenRezerv.bg). Компанията е официален представител и вносител на кюлчета на швейцарската рафинерия Argor-Heraeus и на Британския кралски монетен двор (The Royal Mint).