/КРОСС/ Един век след откриването на първата част на Рилския водопровод значението на съоръжението продължава да се усеща в живота на софиянци 

Предстои да бъде внесен доклад в Столичния общински съвет за финализиране на процедурата за поставяне на паметник на инж. Иван Иванов. Това съобщи кметът на Столичната община Васил Терзиев при отбелязването на 100 години от откриването на първата част на Рилския водопровод и 134 години от рождението на чл.-кор. инженер Иван Иванов. Предвижда се паметникът да бъде поставен до мястото, където е бликнала първата рилска вода в столицата в района на метростанция „Стадион Васил Левски".

„Надявам се на следващото заседание на Столичния общински съвет на 5 ноември да поправим една историческа несправедливост", заяви Терзиев. Той изрази надежда докладът да получи широка подкрепа и общинските съветници да постигнат консенсус за отдаването на заслужена почит към кмета инж. Иван Иванов.

Васил Терзиев припомни, че инициативата за паметника е започнала още през 2011 г., и подчерта значението на делото на Иван Иванов за развитието на София. „Винаги си мисля как този човек в онези трудни времена е управлявал достойно и отговорно, развивал е и е модернизирал нашия град. Надявам се все повече от нас, които се занимаваме с проблемите на града и на държавата, да имаме подобно държавническо отношение", посочи Терзиев.

По думите му Иван Иванов е като „хората, които са били наистина отдадени на това, което правят, които са имали сърце, които си оставят сърцето и душата в това, което правят, а не такива, които си оставят ръцете."

Изграждането на Рилския водопровод е едно от големите инженерни постижения на България, което променя живота на хората в столицата. Иван Иванов работи по проекта много преди да стане кмет на София през 1934 г., когато с царски указ поема управлението на града.

В годините до 1944 г., белязани и от изпитанията на Втората световна война, той работи за модернизирането на София с разбирането, че водоснабдяването, канализацията, улиците, транспортът, зелените площи и чистотата трябва да се развиват свързано. 

По негово време се реорганизират и общинските служби, укрепват се финансите на общината и се подготвя нова перспектива за устройството на София чрез Мусмановия план. Въвеждат се автобусният и тролейбусният транспорт, а столицата придобива все повече от облика и възможностите на съвременен европейски град.

Според Терзиев делото на Иван Иванов е пример за отдаденост на обществената работа и отговорност към бъдещето на града. Един век след откриването на първата част на Рилския водопровод значението на съоръжението продължава да се усеща в живота на София.

Честването се организира от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в аула „Максима". На събитието присъстваха и заместник-кметовете на София инж. Емилиян Георгиев по направление строителство и арх. Любо Георгиев по направление градско планиране и развитие, както и ректора на УАСГ доц. д-р архитект Гичка Кутова-Каменова, много инженери, архитекти, преподаватели и студенти, доц. д-р инженер Венци Божков - заместник-ректор по информационни технологии и развитие в УАСГ. 

По повод инициативата в Университета по архитектура, строителство и геодезия са открити четири изложби: „Рилският водопровод" - в зала „Храбър Попов" в УАСГ, „Иван Иванов (2 юли 1891 г. - 20 юни 1965 г.)" - във фоайето на УАСГ, „Лични вещи и документи на чл.-кор. инж. Иван Иванов" - в зала A205 на УАСГ и „Памет за Иван Иванов" - във външното пространство на УАСГ. 

Основни инициатори на честването са доц. д-р Снежана Ракова, историк, автор на книгата за инженер Иван Иванов „Некоронования цар на София - инж. Иван Иванов", и Хидротехническият факултет (ХТФ) при Университета по архитектура строителство и геодезия (УАСГ).