/КРОСС/ Колко добри са най-мощните системи с изкуствен интелект в управлението на роботи и могат ли да се справят с обикновени ежедневни задачи като разчистването на маса или подреждането на предмети? Отговор на тези въпроси дава нова платформа, разработена съвместно от технологичния гигант NVIDIA и българския институт INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски". Тя носи името LADDER и позволява да се оценяват и сравняват възможностите на водещите AI модели да управляват роботи при изпълнението на поредица от последователни действия.

Въпреки че изкуственият интелект вече решава сложни математически задачи, а хуманоидни роботи могат да изпълняват впечатляващи движения, управлението на роботи при обикновени ежедневни дейности остава сериозно научно предизвикателство. Преместването на един предмет е сравнително лесна задача, но когато роботът трябва да премести последователно няколко неща, вероятността от грешки нараства значително.

Разработката е насочена към едно от най-перспективните направления в съвременните технологии - физическия изкуствен интелект (Physical AI), при който AI системите трябва не само да обработват информация, но и да взаимодействат с реалната среда.

NVIDIA е един от световните технологични гиганти, чиито разработки стоят в основата на революцията в изкуствения интелект. Компанията е сред водещите фактори в развитието на най-мощните AI модели, а роботиката и физическият изкуствен интелект са сред стратегическите ѝ приоритети. Именно в тази област разработка на българския INSAIT привлича вниманието на NVIDIA, която разпознава потенциала ѝ и се включва в нейното развитие. Резултатът от съвместната работа е платформата LADDER, която има потенциала да се превърне във важен ориентир за оценка на напредъка в роботиката и развитието на следващите поколения интелигентни роботи. Сътрудничеството е значимо признание за научния потенциал на INSAIT и мястото му сред международните изследователски центрове.

Първите резултати показват, че дори най-мощните системи все още са далеч от надеждното управление на роботи. Сред водещите модели в класацията са GPT-6 Astra, Claude Opus 5.5 и Gemini 4 Argon. Въпреки че се представят по-добре от останалите, те не успяват да изпълнят значителна част от задачите. При най-сложните изпитания, включващи осем до десет последователни действия, дори най-добрите модели постигат успех само в около една трета от случаите. Още по-сериозни затруднения изпитват моделите, разработени специално за управление на роботи. Един от водещите сред тях успява да премести отделен предмет, но почти никога не се справя с пет или повече последователни действия.

Изследването установява и друго съществено предизвикателство - високата цена на използването на най-мощните AI модели. При някои от тях средната стойност на една успешно изпълнена задача надхвърля 6 долара, а пълното оценяване на модела чрез близо 2000 опита би струвало около 8000 долара.

Платформата е публично достъпна и ще бъде актуализирана с резултатите на нови AI модели. На сайта https://ladderrobotics.ai могат да бъдат разгледани класацията, видеа от изпълнението на задачите и пълното научно изследване.

Пресцентър на МОН