/КРОСС/ Президентските избори в България се оказаха по-скоро партийни, отколкото мажоритарни. Това показва резултатът от първия тур, при който се видя мобилизация на левия и десния политически сектор. Избирателите на ГЕРБ и ДПС, чиито формации не издигнаха кандидати, вероятно ще имат ключова роля за определянето на следващия държавен глава. Това коментира в БТВ „Тази сутрин" бившият председател на Народното събрание доц. Наталия Киселова. Тя анализира проведения в обществената телевизия дебат между двамата кандидати, достигнали до балотажа - Илияна Йотова и Андрей Гюров. По думите й общото впечатление от дебата е, че организацията му не е била достатъчно добра, тъй като предварително не са били представени условията, темите и времето, с което разполагат кандидатите.

Това, което мога да кажа първо като общо впечатление, е, че не бяха представени предварително условията. Тоест по какви теми, по колко време имат всеки един от кандидатите. Нямаше таймери, посочи Киселова.

Тя отбеляза, че е останало впечатление за различно отношение към двамата участници по отношение на времето за отговор.

Правеше впечатление, че по отношение на госпожа Йотова: „Нямате време, нямате време" или „Свърши ви времето", докато по отношение на господин Гюров: „Имате още време, кажете още нещо". Това е въпрос на организация на самите участници - колко бързо развиват тезите си и дали използват пълноценно цялото време, което им е предоставено, коментира тя.

Според бившият председател на парламента Илияна Йотова е показала по-добра подготовка по голяма част от въпросите, докато Андрей Гюров се е стремял да говори по-кратко и по-достъпно.

Госпожа Йотова е много по-подготвена по голяма част от въпросите, защото тя е по-дълго в политиката, докато господин Гюров с много по-малко думи се стремеше, според мен, по-човешки да говори, заяви Киселова. Тя даде оценка и на познаването на Конституцията от страна на двамата кандидати. Според нея Йотова е демонстрирала по-добро познаване на основния закон.

Киселова коментира и изказването на Андрей Гюров за т.нар. домова книга и списъка с потенциални кандидати за служебен министър-председател.

Мисля, че това е грешка и промяната в член 99 имаше персонален характер, заяви тя. По думите й промените в Конституцията, свързани с процедурата за назначаване на служебно правителство, заслужават отрицателна оценка.

Доц. Киселова опроверга и твърдението, че 51-вото Народно събрание е било запознато със споразумението с Украйна, подписано от служебния премиер Андрей Гюров.

Тя припомни хронологията около документа по време на служебното правителство на Димитър Главчев. Тогава проектът на споразумение е бил изпратен до парламентарните групи, които са имали 24 часа да изразят позиция. Аз мога да говоря за моята парламентарна група тогава - БСП - Обединена левица. Изразихме отрицателна позиция и да не бъде сключвано, посочи Киселова.

По думите й след това Главчев е поискал от Народното събрание предварително съгласие за подписването на документа с украинския президент Володимир Зеленски. Киселова обясни, че не е допуснала провеждането на дебат в пленарната зала, тъй като сключването на подобно споразумение между две правителства не попада в правомощията на парламента.

Тогава, когато се сключва споразумение между две правителства, това не е в правомощията на Народното събрание, подчерта тя.

По думите й единствено парламентарната група на ДПС - Ново начало е настоявала документът да бъде обсъден в пленарната зала.

Всички други парламентарни групи не бяха съгласни да се обсъжда споразумението и сега мисля, че е добре да се видят и двата текста, които са налични, да се види какви са пунктовете, заяви Киселова.

Тя беше категорична, че не е имало позиция на парламента, с която да се дава съгласие за подписването на споразумението.

Според Киселова първият тур на президентските избори е показал, че партийната подкрепа остава водещ фактор, въпреки мажоритарния характер на вота. Според мен първият тур показа, че изборите са партийни. Колкото и да ни се иска да кажем, че те са мажоритарни, всъщност видяхме мобилизация на левия и на десния сектор в нашата политическа система, коментира тя.

По думите й двете основни парламентарни групи, които не са издигнали кандидати - ГЕРБ и ДПС, не са участвали със свои претенденти в първия тур, но техните избиратели вероятно ще се включат по-активно на балотажа.

Те ще определят и кой ще бъде следващият президент, прогнозира Киселова.