/КРОСС/ Неизвестна болест покоси масивите с полски пипер в Добруджа. Растенията съхнат въпреки поливното земеделие, а стопаните търпят огромни загуби и част от тях са на път да се откажат от сеитбата на емблематичната шабленска капия.
„Тука от порядъка на метър и половина - два, аз виждам седем растения, които ги няма вече", показва земеделецът Недялко Стефанов на полето. Той е потомствен производител, а фамилната му ферма е сред най-големите в Добричко. Семейството отглежда пипер от десетилетия, като през настоящата година е заложило на 200 декара.
„Запазена марка ни е. Откакто се помня съм израснал с това растение - от семката до крайния плод, до изчистване на нивата. Както виждате, в момента даже не можем да влезем и да я изчистим заради климатичните условия, защото все имахме някаква надежда, че нещо ще пусне допълнително, но просто то е кауза пердута", споделя с огорчение Недялко Стефанов.
В началото на лятото реколтата изглежда многообещаваща, но ситуацията рязко се променя.
„Отначало тръгна всичко добре, докато почнаха да валят едни дъждове в средата на юли и оттам насетне пиперите в България се поболяха от неизвестна болест", обяснява Маргарит Стефанов.
„Лошото е, че не е само при нас, в цяла България е тоя проблем и никой не може да каже какъв е. Ние даже увеличихме декарите тази година, за да имаме по-голяма сила, като излезем на пазара, но ни приключи всичките надежди за високи резултати", допълва Недялко Стефанов.
Беритбата на оцелялата продукция се превръща в истинско изпитание за работниците. „Влизаме да берем - береш, береш малко, прескачаш два метра, береш, береш малко, прескачаш два метра... Абсурд!", разказват производителите.
Земеделците могат само безпомощно да наблюдават как растенията им загиват от неизяснената напаст.
„Не можаха да установят в България от „Растителна защита" каква е", казва Маргарит.
„Пращаха се проби дори в лаборатории в чужбина, никой не може да каже какъв е проблемът. А е проблем на национално ниво, на който, ако не се обърне внимание днес, утре тоя отрасъл въобще няма да го има!", категоричен е Недялко.
Въпреки над 30-годишния опит и поливното земеделие, което семейството стриктно прилага, 50 на сто от пипера това лято изсъхва.
„Просто вече климатичните условия или болестите са различни. Има запушване на проводните каналчета по самото растение и както е отрупано с плод, то изведнъж започва да вехне и да съхне", описва процеса Стефанов.
Това рефлектира пагубно върху добива и качеството на продукцията.
„Предни години се добиваше някъде от порядъка между 5 и 7 тона червен пипер, а тази година ние сме на два тона от декар при много добра агротехника. Реализацията основно е във фабриките, много малко на свободен пазар. Там проблемът пък със забавеното плащане си остава, съответно там са и по-ниски цените", разяснява Маргарит Стефанов.
В момента килограм от най-качествения червен пипер за печене се изкупува едва по 50-60 цента. Но и беритбата приключва далеч по-рано от обичайното.
„Това поле не е брано от средата на септември, което е грехота, защото точно тогава се правят зимнините в България и нали гледаме да стимулираме българското производство", казва Недялко.
Той изчислява, че със спечелените от този масив едва около 2000 евро трудно ще покрие дори разходите по почистването му.
„Към този отрасъл са ангажирани страшно много хора. Тук всичко трябва да бъде пипнато от ръка на човек. И се чувстваме просто безпомощни. Ще пробваме догодина с наполовина декари, ако някой не излезе вече с някакво становище или не усетим някаква подкрепа от държавата, тоя отрасъл си отива", предупреждава земеделецът.