/КРОСС/ Наводнения, горски пожари, прекъсвания на електрозахранването и кибератаки могат да възникнат внезапно, а достъпът до основни услуги да бъде прекъснат за часове или дори дни.

Дарън Роудс има над 40 години опит в аварийното планиране и е основател на британска организация за подготовка при извънредни ситуации. Според него най-важното е хората да започнат с малки стъпки и да не купуват безразборно.

„Няма значение дали става дума за природно бедствие, кибератака или прекъсване на електрозахранването, за тези 72 часа ви е необходимо едно и също основно оборудване", казва Дарън Роудс.

На първо място е храната. Тя трябва да е дълготрайна, да не изисква задължително готвене и да може да се консумира студена. Препоръката му е проста - да купуваме продукти, които обичайно ядем, и постепенно да увеличаваме запасите си.

„Първото ми правило е: купувайте това, което ядете, и яжте това, което купувате. Вместо да имате една-две консерви в шкафа, купете три-четири. Използвайте първо най-старите и допълвайте запасите отзад. Така винаги ще имате храна в срок на годност, без да я разхищавате", посочва Роудс.

За водата британските препоръки предвиждат около три литра питейна вода на човек на ден. Това количество обаче е само за пиене - не включва готвене, миене и битови нужди.

Към запасите трябва да се добавят и фенерче, резервни батерии, одеяла и радио на батерии. То може да се окаже единственият начин за информиране, ако интернетът и телевизията спрат да работят.

„Едно обикновено радио на батерии е много евтино. Не ви е необходимо нищо специално. Просто се уверете, че имате достатъчно батерии", казва Роудс.

Една от най-честите грешки е да се купуват неподходящи продукти или скъпо оборудване. Аварийният комплект трябва да е съобразен с нуждите на конкретното семейство - с допълнителни храни и консумативи за малки деца, лекарства и помощни средства, когато са необходими, както и храна за домашните любимци.

„Най-често срещаната грешка според мен е, че от самото начало се купуват неподходящи храни. Хората купуват пресни продукти и си мислят, че ще се съхранят, а това не е така. Хората купуват хляб, слагат го във фризера и се оказват с 4 или 5 хляба, които заемат много място. Веднага щом токът спре, фризерът губи температурата си, така че той ще се развали много бързо", казва Роудс.

Според него е важно оборудването да бъде събрано на едно място, така че всеки в дома да знае къде е.

„Няма смисъл да имате цялото необходимо оборудване, ако останалите хора в дома не могат да го намерят. Добре е всичко да бъде събрано на едно място, така че всеки да знае къде е. И няма значение какъв е видът на извънредната ситуация - дали е природно бедствие, кибератака или прекъсване на електрозахранването - за тези 72 часа е необходимо едно и също оборудване", посочва Роудс.

Подобни препоръки вече са част от националните планове за готовност в редица европейски държави. Предвижда се населението да има готовност за извънредна ситуация от 3 до 10 дни в зависимост от държавата.

Във Франция, Нидерландия и Полша препоръките са за 72 часа. В Швеция и Естония готовността е за 7 дни, а в Германия - за 10 дни.

„Средностатистическият европеец вероятно е по-подготвен от британците. Но в Обединеното кралство наблюдаваме това внезапно натрупване на запаси от оборудване, защото ние не бяхме подготвени. И това е само защото правителството сега публично обяви тази конкретна кампания, след което хората осъзнаха, че не са подготвени. Много хора вероятно сега са по-подготвени, отколкото бяха преди седмица. Това е, което наблюдаваме в супермаркетите. Хората купуват необходимото оборудване, купуват храна, купуват вода", коментира Роудс.

И в България на сайта на Министерството на вътрешните работи са публикувани препоръки за подготовка при бедствия, както и списък с необходимите вещи за т.нар. раница за бедствия. Защото при извънредна ситуация най-важното е да не се налага да започваме подготовката от нулата.