/КРОСС/ Кардиолог обърна внимание и на необходимостта от по-добра подготовка на населението за реакция при внезапен сърдечен арест

„Стресът е сред основните фактори, които могат да дестабилизират сърдечно-съдовите заболявания. В периоди на повишено напрежение се увеличава и рискът от инфаркти и тромбози". Това коментира началникът на Клиниката по кардиология и ангиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Витоша" проф. Иво Петров в ефира на „Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS. 

По думите му ситуации като тези в навечерието на избори, когато обществото е изправено пред допълнително напрежение, безспорно повишават нивата на стрес. А той е един от сериозните рискови фактори за хората със сърдечно-съдови заболявания.

Проф. Петров коментира и тенденциите при сърдечно-съдовата заболеваемост у нас. Според него след години на тревожни статистически данни в момента се наблюдава по-скоро задържане на негативните тенденции, отколкото подобрение. „България продължава да бъде сред водещите страни в Европейския съюз по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания, затова това стабилизиране не трябва да успокоява обществото", каза той.

Кардиологът обърна внимание и на необходимостта от по-добра подготовка на населението за реакция при внезапен сърдечен арест. Според него поставянето на дефибрилатори на обществени места само по себе си не е достатъчно, ако хората не знаят как да ги използват и как да окажат първа помощ.

„Внезапната сърдечна смърт може да се случи на всеки и във всяка възраст", подчерта проф. Петров. Той посочи, че рискът зависи от генетичната предразположеност и редица други фактори.

Като добър пример той даде Малта, където над 50% от учениците след 10. клас вече са обучени да оказват първа помощ. Според специалиста подобни знания трябва да се придобиват още от детска възраст, за да могат повече хора да реагират адекватно при спешни ситуации.

В разговора беше засегнат и въпросът за финансирането на болничната помощ. По думите на проф. Петров Здравната каса продължава да заплаща основно за брой извършени процедури, без достатъчно ясно разграничение според качеството на медицинската дейност. Той смята, че лечебните заведения, които постигат добри резултати и предлагат качествено лечение, трябва да бъдат подкрепяни и развивани, а работата им да служи за пример на останалите.

Проф. Петров коментира и протестите на младите лекари. Според него те имат основание да настояват за достойно заплащане, но също толкова важно е да получават качествено медицинско обучение. Той подчерта значението на ролята на преподавателите и наставниците в подготовката на бъдещите специалисти. По думите му трябва да има ясна оценка на дейността и приноса на всеки медицински специалист.