/КРОСС/ Има предпоставки за по-висока избирателна активност. Големият резерв не е в избирателите на отпадналите кандидати, големият резерв е в негласуващите. Това каза Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч" в изборното студио на бТВ.

Според нея необичайно близките резултати на двамата основни претенденти могат да доведат до допълнителна мобилизация сред техните симпатизанти. „Тук големият резерв не е в избирателите на отпадналите кандидати, а в негласуващите", отбеляза Димитрова.

Тя очаква активността да бъде малко по-висока спрямо първия тур, но не прогнозира голяма вълна от избиратели.

Боряна Димитрова обясни бойкота на първия тур на вота като резултат от нарастваща обществена несигурност - икономическа, финансова, физическа и свързана с националната сигурност. „В ситуация на нарастваща несигурност хората или предприемат протестен вот, или приемат другата позиция - предупредително неучастие. Това го видяхме в доста сериозен размах", заяви тя.

По думите й последните събития по време на предизборната кампания допълнително са засилили усещането за несигурност и вероятно са отказали част от гражданите да гласуват.

Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС" също смята, че оспорваната надпревара може да повиши интереса към гласуването. Според него важна роля има и проведеният в четвъртък дебат между кандидатите. „Очакваме нови избиратели, които да се присъединят към гласуването, и тук е голямата интрига - кой ще успее да мобилизира повече на своя страна", коментира Живков.

Според Живков сред основните фактори за изключително ниската избирателна активност са разочарованието от управлението, високите цени, инфлацията и неизпълнените очаквания за по-бързи действия срещу корупцията и олигархията. „Голямата картина е това разочарование, тези надежди, които не успяха да бъдат покрити от това, което имаме като действия на управлението и възприятия от българското общество. Икономическата политика се вижда, че не работи достатъчно добре и всичко това се адресира към настоящото управление", посочи той.

Живков коментира и разминаването между предварителните проучвания и резултатите от първия тур. Той обясни, че социологическите изследвания измерват намерения, които невинаги се превръщат в реално гласуване. Отбеляза още, че между 15 и 20% от избирателите могат да вземат решението си в последните дни преди вота, което прави обществените нагласи силно променливи. „Този процес е много силно волатилен. Ние не измерваме реалното политическо поведение в гласуване. Когато питаме преди изборите, ние питаме за намерения", обясни той.

Социологът отбеляза, че предизборният дебат между двамата кандидати е предизвикал широк обществен интерес, но отправи критики към организацията му и липсата на проверка на фактите в реално време.