/КРОСС/ Машинното гласуване е съвременен начин за провеждане на избори, а преминаването към него е довело до по-спокойна работа на секционните избирателни комисии. Въпреки това техническите проблеми с машините и високата цена на изборния процес остават сред въпросите, които трябва да бъдат анализирани. Това коментира в БНТ "Денят започва" Калин Славов от „Прозрачност без граници".

Според него технологизирането на процеса е улеснило значително организацията и обработката на изборните резултати.

„Ние винаги сме твърдели, че гласуването с машини е съвременен начин това да бъде направено. За съжаление, доскоро бяхме възприели най-неудачния подход, да не използвам по-силна дума - да имаме гласуване и с машини, и с хартиени бюлетини. Това не можеше да продължи. Знаете какво се случваше при предаването, броенето, съставянето на протоколите, грешките в протоколите, паралелното предаване на резултатите от машините, хората, които стояха до ранни зори в залите на районните избирателни комисии. Всичко това, виждате, с технологизирането на процеса отпадна. Между другото, това доведе и до една по-спокойна работа на самите секционни избирателни комисии. И мисля, че такава организация на изборния ден като че ли е по-добра."

Славов коментира и техническите проблеми с машините, регистрирани в някои секции. Според него те не са изненадващи предвид възрастта на устройствата и необходимостта от цялостна профилактика.

„Това е въпрос на технологичното решение, което се прилага. Да не забравяме, че тези машини са вече на доста години. И се наложи една цялостна профилактика с различни технически намеси, които да бъдат извършени върху всяка една от машините. Може би това е част от причината тези да бъдат най-скъпите избори, които са провеждани. 120 милиона почти е план-сметката, и то 120 милиона в евро. Да не забравяме, че вече сме в еврозоната. Да, демокрацията няма цена, но все пак трябва да подходим доста по-отговорно, особено в периоди на бюджетен дефицит и на трудности, които всички изпитваме. Два пъти по-скъпи избори отколкото предходните."

По отношение на ниската избирателна активност и евентуалното отсъствие на контролирания и купен вот Славов смята, че са необходими по-задълбочени анализи. Според него има и друг фактор - отсъствието на част от големите политически формации от изборите.

„Говорейки за избирателната активност, тя има много аспекти. Един от тях е, че въпреки че и двамата кандидати бяха кандидати на инициативни комитети, реално ставаше въпрос за партийни кандидати. Това всички добре го знаем. В този смисъл като че ли бяха мобилизирани твърди привърженици на тези политически формации. Имахме големи политически формации, които не участваха на тези избори по различни свои съображения. Така че дали става въпрос за контролиран вот, който не е присъствал, или за партиен вот на формации, които не са участвали в изборите, и това е свалило избирателната активност, е въпрос на един задълбочен анализ, който трябва да се направи. Сега действително нямаше такова знаково напрежение по линия на купения и контролирания вот. Места, в които традиционно има секции, които се приемат, че много лесно се преориентират в една или друга посока, обикновено белег за купен или контролиран вот, просто не гласуват. Така че може би има някакъв спад, но с категоричност да се утвърди това, е рано."