Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
/КРОСС/ Това показва нов доклад на WWF, който обхваща България, Румъния и Украйна
Въпреки перманентната забрана за улов в черноморските и дунавски държави, есетрите продължават да бъдат жертва на бракониерство и незаконна търговия в Европа. Това показва доклад на WWF, който анализира официални данни от България, Румъния и Украйна за периода 2016-2025 г. Есетровите риби са сред най-застрашените групи животни в света, а Долен Дунав е дом на някои от последните диви популации на групата.
Според анализа най-малко 3366 есетри са били засегнати от документирани престъпления срещу дивата природа в района на Долен Дунав между 2016 и 2025 г. Вече десета поредна година WWF събира и анализира информация от трите държави, които имат ключово значение за оцеляването на последните диви популации на есетри в Долен Дунав. Докладът „В мрежата на бракониерите: Десет години документирани престъпления срещу дивата природа, насочени към есетрите в региона на Долен Дунав (2016–2025 г.)“ е осъществен в рамките на проекта DANUBElifelines, който цели опазване на мигриращите риби и техните местообитания в басейна на река Дунав и отвъд него. Това е най-цялостната до момента оценка на мащаба на бракониерството и незаконната търговия с есетрови риби в региона.
„Незаконният риболов и трафикът продължават да представляват сериозна заплаха за възстановяването на дунавските есетри. Всяка риба, изгубена заради бракониерство, е крачка назад за популации, които вече са на ръба на изчезването. Силният контрол и трансграничното сътрудничество са от решаващо значение за тяхното оцеляване“, коментира Беате Щрибел, ръководител на Инициативата за есетрите на WWF.
509 случая за десет години
Докладът документира 509 потвърдени случая, свързани с есетри или забранени риболовни уреди между 2016 и 2025 г. От тях 235 са в Румъния, 175 в България и 99 в Украйна.
WWF подчертава, че броят на регистрираните случаи не трябва да се разглежда като пряк показател за мащаба на бракониерството. Той зависи от ефективността на контрола, начина на докладване и достъпа на институциите до съответните райони.
Намаляването на регистрираните случаи в Украйна също не означава непременно спад на незаконната дейност. Войната на Русия срещу Украйна ограничава достъпа до важни риболовни зони и затруднява контрола в части от делтата на Дунав и по Черноморското крайбрежие.
Докладът потвърждава, че и четирите останали местни вида есетрови риби в Дунав продължават да бъдат засегнати: чига, пъструга, руска есетра и моруна. Сред конфискуваните екземпляри има и моруни с дължина над два метра и тегло до 200 кг.
За десет години властите са конфискували общо най-малко 263 кг незаконен хайвер и около 6,5 тона есетрово месо и цели риби, както и големи количества забранени риболовни уреди.
България: 1250 незаконни кърмака и около 54 000 куки
Една от най-тревожните констатации в доклада е свързана с България. За десет години властите са конфискували 1250 незаконни кърмака, използвани за улов на есетри.
Този забранен метод на риболов е особено жесток. При него се използват дълги въжета с множество големи куки, които закачат рибите по тялото, вместо да ги улавят при захапване на стръвта. В резултат рибите често получават тежки наранявания и могат да се борят за оцеляването си в продължение на часове или дори дни.
Конфискуваните съоръжения са били с обща дължина над 45 км и приблизително 54 000 куки. В същото време официално конфискуваните есетри в България за целия десетгодишен период са едва 25.
Според WWF тази голяма разлика не означава ниски нива на бракониерство, а показва необходимост от допълнителен анализ на контрола и системите за отчитане.
Докладът посочва и райони, в които незаконните дейности съвпадат с ключови местообитания на есетрите. Сред тях са област Враца в България, окръг Тулча в Румъния и Одеска област в Украйна.
Последните диви есетри се нуждаят от по-силна защита
Въпреки десетилетията законова защита и забраните за риболов в Долен Дунав и Черно море, бракониерството и незаконната търговия продължават да застрашават възстановяването на тези древни риби.
WWF призовава за по-силно трансгранично сътрудничество, по-добър обмен на информация между институциите, ефективен мониторинг и докладване, по-решителни действия срещу престъпленията срещу дивата природа и продължаващи инвестиции в опазването на последните диви популации на есетри.
Бележки за редакторите
Докладът анализира официални данни за конфискации за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2025 г. от компетентните институции в България, Румъния и Украйна.
Данните са предоставени от органи в областта на рибарството, полиция, гранична полиция, митници и институции за опазване на околната среда и са допълнени с проверена информация от официални медийни източници.
Оценката за 3366 засегнати есетри включва както случаи с известен брой конфискувани риби, така и изчисления въз основа на докладваното тегло. Реалният брой вероятно е по-висок, тъй като много случаи на незаконен улов остават неразкрити.
Четирите местни вида, обхванати от доклада, са моруна (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), пъструга (Acipenser stellatus) и чига (Acipenser ruthenus).
Допълнителни материали
Пълният доклад е достъпен тук.
Снимки са достъпни тук.
Карти на престъпленията, свързани с есетрови риби, са достъпни тук.
Това показва нов доклад на WWF, който обхваща България, Румъния и Украйна
Въпреки перманентната забрана за улов в черноморските и дунавски държави, есетрите продължават да бъдат жертва на бракониерство и незаконна търговия в Европа. Това показва доклад на WWF, който анализира официални данни от България, Румъния и Украйна за периода 2016-2025 г. Есетровите риби са сред най-застрашените групи животни в света, а Долен Дунав е дом на някои от последните диви популации на групата.
Според анализа най-малко 3366 есетри са били засегнати от документирани престъпления срещу дивата природа в района на Долен Дунав между 2016 и 2025 г. Вече десета поредна година WWF събира и анализира информация от трите държави, които имат ключово значение за оцеляването на последните диви популации на есетри в Долен Дунав. Докладът „В мрежата на бракониерите: Десет години документирани престъпления срещу дивата природа, насочени към есетрите в региона на Долен Дунав (2016-2025 г.)" е осъществен в рамките на проекта DANUBElifelines, който цели опазване на мигриращите риби и техните местообитания в басейна на река Дунав и отвъд него. Това е най-цялостната до момента оценка на мащаба на бракониерството и незаконната търговия с есетрови риби в региона.
„Незаконният риболов и трафикът продължават да представляват сериозна заплаха за възстановяването на дунавските есетри. Всяка риба, изгубена заради бракониерство, е крачка назад за популации, които вече са на ръба на изчезването. Силният контрол и трансграничното сътрудничество са от решаващо значение за тяхното оцеляване", коментира Беате Щрибел, ръководител на Инициативата за есетрите на WWF.
509 случая за десет години
Докладът документира 509 потвърдени случая, свързани с есетри или забранени риболовни уреди между 2016 и 2025 г. От тях 235 са в Румъния, 175 в България и 99 в Украйна.
WWF подчертава, че броят на регистрираните случаи не трябва да се разглежда като пряк показател за мащаба на бракониерството. Той зависи от ефективността на контрола, начина на докладване и достъпа на институциите до съответните райони.
Намаляването на регистрираните случаи в Украйна също не означава непременно спад на незаконната дейност. Войната на Русия срещу Украйна ограничава достъпа до важни риболовни зони и затруднява контрола в части от делтата на Дунав и по Черноморското крайбрежие.
Докладът потвърждава, че и четирите останали местни вида есетрови риби в Дунав продължават да бъдат засегнати: чига, пъструга, руска есетра и моруна. Сред конфискуваните екземпляри има и моруни с дължина над два метра и тегло до 200 кг.
За десет години властите са конфискували общо най-малко 263 кг незаконен хайвер и около 6,5 тона есетрово месо и цели риби, както и големи количества забранени риболовни уреди.
България: 1250 незаконни кърмака и около 54 000 куки
Една от най-тревожните констатации в доклада е свързана с България. За десет години властите са конфискували 1250 незаконни кърмака, използвани за улов на есетри.
Този забранен метод на риболов е особено жесток. При него се използват дълги въжета с множество големи куки, които закачат рибите по тялото, вместо да ги улавят при захапване на стръвта. В резултат рибите често получават тежки наранявания и могат да се борят за оцеляването си в продължение на часове или дори дни.
Конфискуваните съоръжения са били с обща дължина над 45 км и приблизително 54 000 куки. В същото време официално конфискуваните есетри в България за целия десетгодишен период са едва 25.
Според WWF тази голяма разлика не означава ниски нива на бракониерство, а показва необходимост от допълнителен анализ на контрола и системите за отчитане.
Докладът посочва и райони, в които незаконните дейности съвпадат с ключови местообитания на есетрите. Сред тях са област Враца в България, окръг Тулча в Румъния и Одеска област в Украйна.
Последните диви есетри се нуждаят от по-силна защита
Въпреки десетилетията законова защита и забраните за риболов в Долен Дунав и Черно море, бракониерството и незаконната търговия продължават да застрашават възстановяването на тези древни риби.
WWF призовава за по-силно трансгранично сътрудничество, по-добър обмен на информация между институциите, ефективен мониторинг и докладване, по-решителни действия срещу престъпленията срещу дивата природа и продължаващи инвестиции в опазването на последните диви популации на есетри.
Бележки за редакторите
Докладът анализира официални данни за конфискации за периода 1 януари 2016 г. - 31 декември 2025 г. от компетентните институции в България, Румъния и Украйна.
Данните са предоставени от органи в областта на рибарството, полиция, гранична полиция, митници и институции за опазване на околната среда и са допълнени с проверена информация от официални медийни източници.
Оценката за 3366 засегнати есетри включва както случаи с известен брой конфискувани риби, така и изчисления въз основа на докладваното тегло. Реалният брой вероятно е по-висок, тъй като много случаи на незаконен улов остават неразкрити.
Четирите местни вида, обхванати от доклада, са моруна (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), пъструга (Acipenser stellatus) и чига (Acipenser ruthenus).
Допълнителни материали
Пълният доклад е достъпен тук.
Снимки са достъпни тук.
Карти на престъпленията, свързани с есетрови риби, са достъпни тук.