/КРОСС/ Възможността част от пенсионните осигуровки, които постъпват във втория пенсионен стълб, да бъдат пренасочени към Националния осигурителен институт (НОИ), предизвика остри реакции сред работодатели, синдикати и икономисти.

Информацията беше разпространена от опозицията, но впоследствие беше отречена от управляващите, Министерството на финансите и представители на парламентарната бюджетна комисия.

Обсъжданият вариант предвижда половината от 5-процентната осигурителна вноска за втория пенсионен стълб да бъде пренасочена към държавното обществено осигуряване.

Какви биха били последствията от подобно решение коментираха в предаването „Тази сутрин" бившият социален и икономически министър Лидия Шулева, изпълнителният директор на АИКБ Добромир Иванов и президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Основният въпрос, на който трябва да се отговори, е какво ще получат хората, ако тези пари отидат в НОИ след 20 години", заяви Шулева.

Тя припомни, че парламентът е приел създаването на т.нар. мултифондове, които ще дадат възможност за постигане на по-висока доходност от средствата във втория пенсионен стълб.

„Прехвърлянето на тези пари в НОИ като еднократна вноска може би ще запуши някаква дупка в огромния бюджетен дефицит, но като цяло не може да се каже, че ще даде гаранция за увеличаване на пенсиите на хората след 20 години", предупреди тя.

Бившият министър постави и въпроса за управлението на Сребърния фонд.

„Идеята за активно управление на парите от Сребърния фонд отдавна загина и на практика те са един мъртъв актив, който не носи абсолютно никакъв доход", коментира Шулева.

По думите ѝ фондът е бил създаден като инструмент за подкрепа на финансовата стабилност на пенсионната система.

Иванов определи евентуалното намаляване на вноските във втория стълб като отстъпление от пенсионната реформа, започнала през 2002 г.

Той уточни, че не би определил подобна мярка като национализация, тъй като не се предвижда прехвърляне на вече натрупаните средства в частните фондове, а промяна в разпределението на бъдещите осигурителни вноски.

 „Факт е, че това е формално отстъпление от пенсионната реформа, която започна през 2002 г.", заяви Иванов.

Той обясни, че идеята на тристълбовия пенсионен модел е част от осигуровките да се натрупват по индивидуални партиди, за да допълват бъдещите пенсии.

„Намаляването на вноската, която отива във втория стълб, на практика ще намали именно пенсиите от тези капиталови стълбове", предупреди той.

Според Иванов капиталовото пенсионно осигуряване придобива все по-голямо значение заради застаряването на населението и намаляването на броя на осигурените лица спрямо пенсионерите.

„Надявам се наистина това да е фалшива новина и да няма такива намерения от управляващото мнозинство", допълни той.

Димитров също се обяви против евентуалното пренасочване на осигурителни вноски.

Той подчерта, че след изявленията на представители на управляващите информацията изглежда недостоверна, но въпреки това заслужава коментар.

„За нас това е неприемливо и недопустимо. Това поставя под съмнение тристълбовия модел на пенсионната система, по който имаше и има политическо и обществено съгласие през последните повече от 25 години", заяви Димитров.

Според него не би трябвало да се стига дори до обсъждане на подобни действия.

Президентът на КНСБ припомни, че Икономическият и социален съвет е изготвил подробен анализ на пенсионната система с конкретни препоръки за развитието на трите пенсионни стълба.

Той посочи и демографските предизвикателства пред държавното обществено осигуряване, които налагат дългосрочни решения за финансовата устойчивост на системата.

Засега управляващите отричат да се подготвя прехвърляне на част от осигурителните вноски от втория към първия пенсионен стълб.