/КРОСС/ Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота към края на месец септември тази година е 842 евро за един работещ човек, живеещ сам. За тричленно семейство необходимият общ нетен доход е 1516 евро при двама работещи родители и дете до 14 години, съобщиха от КНСБ.

Това показват данните за заплатата за издръжка към третото тримесечие на тази година, представени на пресконференция днес от вр.и.д. директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Виолета Иванова.

Според изследването доходът, необходим за издръжка, нараства с 1.7% на тримесечна база и с 6.4 % на годишна. С 51 евро се е повишила сумата, необходима на едно работещо лице, през септември спрямо същия месец на миналата година, а за тричленно домакинство - с 92 евро.

Разходите за издръжка продължават да нарастват и дават сигнал, че това трябва да е съпроводено с нарастване на доходите, коментира Иванова.

Според данните на НОИ за осигурените лица 57,7 процента или 1,5 млн. от работещите са с доход под заплата за издръжка за един трудещ се - 1085 евро (бруто).

Позитивното е, че броят им намалява с 52 хил. на годишна база, но въпреки това остава на високи нива. Над половината от българските домакинства не достигат необходимите средства за издръжка на живот, подчерта Виолета Иванова.

Сред факторите, които водят до нарастване на дохода за издръжка, е същественото поскъпване на енергоизточниците - природния газ и петрола. През септември газът се увеличава с 34.5% на годишна база, като цената достига 41.60 евро/МВтч. (при 30.94 евро/МВтч. през 09.2025 г.).

Токът за бизнеса е с ръст от 77.3% на годишна база, достигайки осреднена цена от 166.24 евро за мегаватчас през месец септември, при цена от 93.76 евро за същия период на 2025 г. На тримесечна база увеличение от 69.5% (98.08 евро/МВтч) спрямо юни 2026 г. Посочените данни очертават рязко нарастване на енергийните разходи за бизнеса, което създава предпоставки за пренасяне на част от увеличението върху цените на стоките и услугите и за засилване на инфлационния натиск до края на годината.

За битовите потребители от 01.07.2026 г. средно увеличение на цената на електроенергията е с 3,05 % и на топлофикация средно с 4,58%; През отоплителния сезон натискът върху семейните бюджети може да бъде по-силен, тъй като към ценовото увеличение се добавя и по-високата консумация на електроенергия. Най-уязвими са домакинствата, които се отопляват на ток и живеят в жилища с ниска енергийна ефективност.

На годишна база петролът поскъпва с 67.9%. Осреднената цена, на която се търгува петролът през месец септември 2026 г., е 114.16 долара за барел. За сравнение, преди дванадесет месеца цената за барел е била 67.99 долара. На този фон, е налице и съществено нарастване и на тримесечна база от 33.7% (през юни 2026 г. цената бе 85.40 долара). През последните няколко седмици проблема с нарастване на ценовите равнища на петрола на глобално ниво се задълбочава, което създава неблагоприятни предпоставки за продължаващо ускоряване на инфлацията в страната.

През септември се наблюдава задържане на цените на храните, те имат по-малък принос към нарастване на разходите за издръжка през изминалото тримесечие, за разлика отпреди година, когато са били основен двигател. През третото тримесечие по-голям принос имат нехранителните стоки, поскъпнали със 7,2 на сто за година, показват данните.

Необходимият доход за храна и обществено хранене е 333 евро за 1 работещо лице към септември тази година. Групата на хранителните стоки бележи общо нарастване с 0,4 на сто на тримесечна и с 5,3 на сто на годишна база.

От юли до септември най-съществено поскъпване има на рибата и рибните продукти - 1.5%; минералните води, плодовите сокове - 1.1%; бебешки и детски храни - 1%; мляко и млечни продукти - 0.9%. С 2,1 процента са поскъпнали храните и напитките в заведанията за обществено хранене.

За същия период на миналата година най-много са се увеличили цените на бебешки и детски храни - с 6.7%; месо и месни продукти - 6.4%; хляб и хлебни изделия - 5.9%; зеленчуци и картофи - 5.9%; захар и захарни изделия - 4.6%; кафе, какао, чай - 4.5%, а цените в ресторантите за година са се вдигнали със 7,7 процента.

По отношение на наемите се констатира близо 8% увеличение на годишна база.

С 3,8 на сто се увеличават цените в групата „Образование и свободно време": с 3.8% на годишна база. Най-съществен е ръстът при ученическите пособия (тетрадки, химикалки, моливи, скицници за рисуване) - ръст от 7.7% на годишна база.

Групата „Здравеопазване" отчита тримесечно нарастване от 1.6% и годишен ръст от 4.8%. Лекарствата се увеличават с 1.2% спрямо предходното тримесечие и с 3.2% спрямо година по-рано. Лекарските услуги поскъпват на тримесечна база с 2.6%, при годишен ръст - 9.5%.

Личната хигиена също регистрира повишение - от 8.6% на годишна база. При бръснаро-фризьорски услуги увеличението е с 11.5% на годишна база (като конкретно за: мъжкото подстригване - ръст от 16.2% за последната една година).

Като цяло изводът е, че продължава тенденцията на увеличение на ценовите равнища при всички основни групи услуги на годишна база, независимо от сферата.

Сравнението на цените с останалите страни в ЕС показва, че някои от стоките в България изпреварват значително средното ниво на поскъпване в ЕС.

Хлябът, например, у нас през септември тази година спрямо същия месец на 2025 г., е поскъпнал с 1,5 процента, а средно за ЕС с 0,4 на сто. Зеленчуците са нагоре със 7,4 процента, а средното им поскъпване в ЕС е 4,7%. Дизелът е 55,3 процента по-скъп, а в ЕС увеличението му е средно с 40,1 на сто. Бензинът също е поскъпнал повече от средното за ЕС - у нас с 33,9 процента, в ЕС - средно с 27,3%.

Това поскъпване на горивата не е обосновано, в ЕС няма такова нарастване, въпреки че влиянието на геополитическата обстановка е еднакво за всички държави, коментира Виолета Иванова.

Изследването показва, че се затвърждава неблагоприятната тенденция ръстът на доходите на национално ниво (измерен чрез БВП на човек от населението по ППС) да изостава значително от повишаващата се динамика на ценовите равнища на хранителните стоки (измерени отново през ППС), без да е налице скъсяване на разликата. Към края на 2025 г. България достигна ниво на доходите от 68% от средноевропейските стойности, при равнище от 91% по отношение на хранителните стоки - или разлика от 23 пр. п.

Ето защо КНСБ продължава да настоява за последователна и справедлива политика по доходите. За целта е необходим минимум 10% средногодишен ръст на заплатите в проектобюджета за 2027 г. Това искане обхваща както публичния сектор, така и реалната икономика. Ръстът на работните заплати следва да отчита динамиката на потребителските цени и необходимия доход за издръжка.

КНСБ настоява и за преразглеждане на схемата за компенсиране на бизнеса заради нарастващите цени на електроенергията. Настоящата, при която изплащането се бави с повече от година, лишава фирмите от предвидимост. Това изсмуква оборотния им капитал на момента и директно застрашава по-малките предприятия от преустановяване на дейност и принудителни съкращения на работници.

От 1 ноември природният газ поскъпва с 32,52%. Бизнесът ще е принуден да калкулира по-високите енергийни разходи в крайните цени на продуктите си, което може да генерира нов инфлационен натиск на пазара. Домакинствата, които се отопляват директно на природен газ, ще получат чувствително по-високи сметки още в следващия отчетен период, което повишава риска от енергийна бедност, посочи Иванова.

Според данни от Световната банка и Министерството на енергетиката, около 28% от населението е засегнато от енергийна бедност, което означава, че над 1,8 млн. български граждани попадат в тази категория. 19% от домакинствата не успяват да поддържат достатъчно топли жилища. Тези нива остават едни от най-високите в ЕС (където средният процент за граждани, които не могат да отопляват домовете си адекватно, е около 8,8% за 2025 г.). Подобни резки пазарни колебания са сред основните основания за постепенното увеличаване на бюджетните средства за целеви помощи за отопление. За отоплителния сезон 2026/2027 г. размерът на помощта е 321,95 евро за целия период. Очаква се такава подкрепа да получат около 350 000 лица и семейства в страната, като обхватът се запазва на равнището от предходния отоплителен сезон.

Ограниченият обхват на подпомагането е свързан и с подоходния критерий за достъп до помощта, част от нуждаещите се не успяват да отговорят на условията и да получат одобрение от АСП. Това поставя въпроса за необходимостта от актуализиране на механизма за определяне на достъпа до целевата помощ и разширяване обхвата на лицата и семействата.

На въпрос за появилата се информация за прехвърляне на част от вноската за втория стълб на пенсионното осигуряване към първия Ася Гонева, консултант „Социална защита" към КНСБ, коментира, че конфедерацията не допуска, че подобно предложение ще е залегнало в проектобюджета за 2027 г. Според Гонева то не би свършило работа, тъй като дефицитът във фонд „Пенсии" на Държавното обществено осигуряване е милиарди, а тези 700-900 милиона, които евентуално биха се получили, „не ги лови кантара".

Уверена съм, че правителството си дава ясна сметка какво би предизвикало едно такова решение, каза още Гонева. Тя отбеляза, че по никакъв начин не е разговаряно в рамките на обсъжданията, които е имало КНСБ досега по темите, свързани с бюджетните политики в ДОО, за подобно отношение към правата на хората във втория стълб.

Презентацията на данните можете да видите ТУК.