/КРОСС/ Българска национална асоциация „Активни потребители" (БНААП) предлага минималните цени за таксиметров превоз да отпаднат от Закона за автомобилните превози (ЗАП). На 4 ноември изпратихме до шестте парламентарни групи в Народното събрание становище и готов проект на закон, съобщават от БНААП.

Публикуваме позицията на Българска национална асоциация „Активни потребители" без редакторска намеса.

От половин година правителството и управляващото мнозинство водят борба с високите цени. Забраната за необосновано повишаване на цените е удължена до август 2027 г., а глобите за търговци, които не могат да докажат обективни причини за по-високите цени, достигат 100 000 евро.

Има една услуга, при която законът и днес прави обратното. Това е таксиметровият превоз. Чл. 24а, ал. 11 от Закона за автомобилните превози задължава общинските съвети всяка година да определят не само максимална, но и минимална цена за километър. Чл. 94, ал. 3 наказва превоза под минималната цена със санкция от 3000 лв. (1534 евро) и отписване на автомобила, точно както превоза над максималната. Държавата наказва таксиметровата фирма не само когато вземе от пътника твърде много, но и когато вземе по-малко.

Последиците се виждат най-ясно в София. През 2021 г. минималната дневна цена беше 0,77 лв. за километър, а от 1 януари 2027 г. ще бъде 0,77 евро: почти двойно. Само за последните две години долната граница се вдига с близо 25% (с 18,6% от 1 януари 2026 г. и с още 5,3% от 1 януари 2027 г.), по формула от инфлацията, минималната заплата и горивата, без нито едно изискване към качеството на услугата.

На 18 август 2026 г., девет дни след като забраната по чл. 68н влезе в сила, няколко таксиметрови организации внесоха в Столичната община общо предложение минималните и максималните цени за 2027 г. да се вдигнат с 10%. Общинският съвет прие 5,3% по своята формула. Не поставяме под съмнение законността на тези действия: и браншът, и общината постъпват така, както законът им позволява. Но на всеки друг пазар общо искане на конкуренти за обща цена би било въпрос за Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), защото Законът за защита на конкуренцията нарича картел именно координирането на продажните цени (§ 1, т. 5 от допълнителните разпоредби). При таксиметровия превоз законът превръща такова искане в процедура пред общинския съвет, а решението на съвета става обща цена за всички. По ефект това е картел, само че узаконен: цената не се договаря между фирмите, а се гласува от общината, по силата на закон, приет от Народното събрание.

Общинските съвети са длъжни всяка година до 31 октомври да определят минимални и максимални цени (чл. 24а, ал. 11 ЗАП). Превоз под минималната цена се наказва с глоба или имуществена санкция от 3000 лв. (1534 евро) и отписване на автомобила (чл. 94, ал. 3 ЗАП), точно както превоз над максималната цена. Двете нарушения не са сравними: първото е в полза на клиента, второто е в негова вреда.

На 24 септември Столичният общински съвет вдигна минималната дневна цена от 0,73 на 0,77 евро за километър от 1 януари 2027 г. Това е увеличение от 5,3 %, след като миналата година съветът прие методика за автоматично индексиране и вдигна тарифите с 18,6 % от 1 януари 2026 г. За две години долната граница на цената в столицата се повишава с близо 25 % по формула, без връзка с търсенето и предлагането. Превозвач, който иска да запази по-ниска цена, не може да го направи законно.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е произнасяла срещу ценовото регулиране на такситата пет пъти: през 2007, 2010, 2015 и 2018 г. (пред ОИСР) и отново през 2026 г. В становище от 20 октомври 2026 г. до общински съветник от Столичния общински съвет, както съобщиха медиите, комисията отново посочи, че минималните цени ограничават ценовата конкуренция и че голяма част от превозвачите работят на цени, равни или близки до минималните. През 2015 г. комисията вече бе посочила: „Минималните цени увреждат по непосредствен начин и потребителите".

Проследихме по документите на Народното събрание как минималните цени са влезли в закона. Те не са били в приетия на първо гласуване законопроект от 2014 г. и са добавени между първото и второто гласуване по предложение на двама народни представители. В доклада на комисията мотиви няма, а в пленарна зала на 9 юли 2014 г. по тях не е имало нито едно изказване. Същото се повтори през 2020 г. с ежегодния срок до 31 октомври. Единственото обяснение е едно изречение в комисията от 5 юни 2014 г.

В 15 проверени държави не намерихме цена, свободна между административно определени минимум и максимум, с наказание за превозвача, който взима по-малко. Там, където държавата се намесва, тя определя таван или една тарифа за всички, а в Швеция, Финландия, Естония и Литва цената е свободна.

Какво предлагаме

Общинските съвети да определят само максимални цени за таксиметров превоз (чл. 24а, ал. 11 ЗАП).

Превозът под цената, определена от общинския съвет, да не бъде нарушение (чл. 94, ал. 3 ЗАП).

Изключението от свободното ценообразуване в чл. 5, ал. 1 ЗАП да обхваща само максималните цени.

Максималната цена и санкцията за надвишаването ѝ се запазват. Тя защитава туристите, пътниците в нощните часове и хората, които вземат такси на улицата. Изискванията към водачите, автомобилите и таксиметровия апарат не се променят.

„Не е логично държавата да наказва търговците, които вдигат цените без причина, и в същото време да наказва таксито, което иска да вземе по-малко. Затова забраната за по-ниска цена трябва да отпадне." е категоричната позиция на Асоциация Активни потребители.

Призоваваме парламентарните групи, министъра на транспорта и съобщенията и КЗК да обсъдят предложението открито, с участието на превозвачите и организациите на потребителите. Минималните цени и ежегодният им срок са въведени без обсъждане. Този път предлагаме въпросът да бъде обсъден публично.