/КРОСС/ Архангеловден, наричан по-официално Събор на свети архангел Михаил и другите небесни безплътни сили, е християнски празник в чест на архангел Михаил и на възглавяваните от него небесни сили, известни като „ангелски чинове", от които този наричан ангели е считан за най-ниския и най-близък до хората.

Установен е в чест на „съборното единство на ангелските чинове". Православните църкви, възприели Новоюлианския календар го отбелязват на 8 ноември по Григорианския календар, тези придържащи се към Юлианския календар за богослужебни цели - на 21 ноември, а в католицизма се чества на 29 септември.

8 ноември е и професионален празник на полицаи, месари, колбасари и урбанисти. Свързан е Архангеловската (Рангеловската) задушница, правена в съботата преди него.

Според християнската религия, всеки от архангелите (първенстващите ангели), стоящи край Бога, има своя мисия. Един е „известител на тайните човешки", друг е „церител на недъзите", а архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото". Счита се, че един от по-видните ангели или от архангелите, наричан в Библията (Исаия 14:12) Звезда и Денница.

Широко разпространена е вярата в ангели-пазители. В преданията на православните християни, при кръщението му на човека бива определян собствен ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби и се грижи да го напътства и назидава в дух на праведност.

В този смисъл е изобразяван и като олицетворената му съвест. Същевременно, според тези представи, ангелът-пазител не е абсолютно задължен да избавя подопечния си от всички злочестини, от които е заплашен на този и онзи свят и дори може напълно да го изостави.

От друга страна за помощ от всякакъв вид християните се обръщат и към ред други сили и разчитат най-вече на Исус Христос и на неговите милост и благоволение. Във връзка с това е и решението на Лаодикийския събор от 360 г. да се забрани и обяви за еретичен популярния (особено в град Колоса, в областта Фригия - по-късният център на обновения култ към архангел Михаил) по онова време култ към ангелите, като към най-висши същества и създатели на света, чието почитание е достатъчно за спасение на душата, за което от ортодоксалното християнство се предписват и вяра в Бога и почитанието му. Свързана с Колоса и близкото градче Хони е и легендата, залегнала в основата на празника на чудото на Михаил, празнуван в Русия, Украйна и другаде на 6 (19) септември.[4] Архангел Михаил е почитан отделно и от коптите (на всяко 12-то число от месеца по техния календар), както и от католиците - на 8 май по Григорианския календар.

Като вожд на всички небесни сили архангел Михаил се ползва с особено внимание от страна на вярващите. Смятан е за един от покровителите на военните, предвид това, че и небесната му служба е военна - например в борбите от Армагедон. Описван е като „вожд на небесните сили", „борец против духовете на тъмнината", „защитник на християните от Дявола", „предводител на Христовите армии срещу езичниците", „пазител на нашите души" и „душевадец". Последното значи, че прибира/отвежда душата на човека, при смъртта му, която и настъпва винаги с негово участие. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при архангел Михаил.

Според българските народни вярвания, той е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света са се паднали мъртвите души.

В легендите той е описван, като ангел на смъртта - взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка/букет). По тази причина е наричан и душовадник, вадидушник, което вероятно отразява и представите, свързани във фолклора с идеята, че в момента на смъртта си човек е посещаван (и убиван) от свръхестествено същество, въоръжено с коса, което разделя душата от плътта му. При смърт, българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи архангел Михаил му е подал златна ябълка (вълшебен плод, даряващ сили и живот). Често е рисуван и изографисван с огнен меч и копие, с което пробожда Дявола.

Денят е и имен ден на хора, чиито имена са свързани по някакъв начин с ангелските чинове, а най-вече с архангелите (втория най-нисш чин). Сред тях са:

Ангел и Ангела и подобни и производни, като Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анджи, Анжела, Анжел, Анжело, Архангел.

Михаил и Михаела и други имена, започващи с буквата М (заради архангел Михаил), като: Мила, Милан, Миле, Милица, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милтен, Милчо, Майкъл, Михаила.

Свързаните с пламъците, заради огнените качества, приписвани на серафимите (най-висшия чин), като: Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.

Пак във връзка с тях се чества и от наричащите се Серафим и Серафима.

Рафаил и Рафаела и други имена, започващи с буквата Р, с което близки до това на архангел Рафаил, като: Радка, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рая, Раян, Раяна, Рени, Руси, Руска, Руслан, Радослав, Радослава