/КРОСС/ Учени от България, Германия и Румъния обединяват усилия, за да търсят отговор на въпроса защо смъртоносни вируси като Ебола живеят в прилепите, но не ги убиват.

Природата ни е дарила със забележителни дадености от растения и различни животински видове и ние не правим изключение. Интересен дял от науката е посветен на изучаването на вирусите, които са навсякъде около нас и в нас.

Прилепите са едни от най-интересните бозайници, които заради особеностите на своята физиология са инкубатор на различни вируси. Забележителното е, че те просто ги носят в себе си, но не се разболяват.

България е страна, богата на пещери, които са място, обитавано от прилепи. Не са много учените, не само у нас, но и по света, които изучават този древен бозайник като поведение, но и като физиология.

Учени от България, Германия и Румъния търсят отговор на въпроса как тези бозайници се адаптират към вируси по един особен и много различен начин за разлика от нас, хората.

„Този район е известен с това, че е опасен от карстови скали, образуват скални венци, което само по себе си означава, че е изпълнен с много пещери. Една от които е Бачо Киро, която се оказва, че е люлката на цивилизацията в Европа. Тук мястото е изключително интересно, натоварено с много история", казва доц. д-р Хелиана Дундарова от ИБЕИ-БАН.

Горе в пещерата Бачо Киро е намерено едно от най-старите местообитания на хомо сапиенс, долу под нея пък се провежда научно изследване с тези забележителни бозайници - прилепите, които живеят на нашата планета 55 милиона години.

Прилепите са създали и интересни модели на поведение, за да се адаптират и оцеляват в променящата се среда.

„Когато един прилеп започне да използва храната или водата, обикновено и останалите го последват. И в същото време, освен екология и биология, това, което е интересното и малко се знае за тях, е тяхното поведение, защото именно цялата тази връзка с физиология и вируси е базирана и на това колко пластични са те в тяхното поведение", казва доц. Хелиана Дундарова.

„Как те могат да забавят бременността си, защото например е студена пролетта и са лоши условията. И след това да родят при такива температурни условия, че да ускорят развитието на малкото. Това е един много интересен пример, особено на фона на промяната на климатичните условия", посочва тя.

По думите й този процес се наблюдава и в България.

„Тази година беше много интересно, защото в Северна и в Южна България имаше големи температурни разлики. Тук, където се намираме, в Северна България имаше огромни наводнения, които доведоха до снижаване на температурата на пещерите, за разлика от Южна България, където те си останаха непроменени", казва доц. Дундарова.

„Съответно в Южна България прилепите родиха навреме, т.е. до началото на юни. Докато тук, в Северна, те позакъсняха с месец и половина, но в момента малките и в Северна, и в Южна България са тийнейджъри", допълва тя.

Според доц. Дундарова обяснението е в пластичността на прилепите.

„Както казах, прилепите са пластични и много добре си играят с температурата, плюсовете и минусите на глобалното затопляне. Когато температурата става достатъчно висока, те отиват в привходните части. Някои видове дори не им пречи слънцето, раждат там малките си, защото температурата е достатъчна", казва тя.

„А пещерният дългокрил на фона на това пък се бута в тези вече родили кластери, за да роди своите малки. Температурата от другия вид се повишава и така неговите малки растат по-бързо", обяснява доц. Дундарова.

Прилепите в своята физиология показват нещо, което е забележително.

„Интересното при нашите изследвания е, че в повечето случаи в кръвните проби не се установяват тези вируси, но това далеч не означава, че вирусът не се е скрил някъде из вътрешните органи на животното. В същото време обаче това не води до болестно състояние и физиологично прилепите са здрави", казва доц. Хелиана Дундарова.

По думите й това е уникалност за прилепите.

„Роднините на Ебола, както и вирусите на бяс, убиват на 100% всички бозайници, но не и тях, не и пещерния дългокрил, който изследваме, и повечето видове прилепи", посочва тя.

„Полезно е да видим как прилепите се справят с това да държат тези опасни вируси в организма си, без те да им влияят на здравното състояние, защото в бъдеще това може да помогне на нас, хората", казва още доц. Дундарова.

В науката често пъти отговорите идват бавно и след много усилия, особено в света на вирусите.

бТВ, „Тази събота"