/КРОСС/ Наши естествени партньори са тези партии, които са свързани със съдебната реформа и за които тя е част от тяхното политическо съществуване - ПП и ДБ. С всяка една от тях сме имали принципни разговори по отношение на процедурата за избор на Висш съдебен съвет. Разчитаме на сътрудничество с тях в тази сфера. Това каза снощи министърът на правосъдието Николай Найденов в предаването „Интервюто" по БНТ.

Изборът на нов състав на Висшия съдебен съвет е сред основните приоритети на управляващите. След като прокурорите избраха своите представители, а съдиите проведоха избора на своята професионална квота, Народното събрание трябва да излъчи и 11-те членове от парламентарната квота. За всеки от тях са необходими 160 гласа. Управляващите заявяват готовност да търсят подкрепа от политическите сили, които споделят идеята за съдебна реформа.

Найденов определи себе си като умерен оптимист за успешното приключване на процедурата и подчерта, че смяната на настоящия състав на ВСС е наложителна, тъй като мандатът му е изтекъл преди повече от четири години. „Всички действия, които предприемаме досега, са насочени към тази цел, защото четири години след изтичането на мандата на настоящия Висш съдебен съвет той все още продължава да функционира. Затова като приоритет и основна дейност на Народното събрание беше именно стартирането на тази процедура. Както виждате, тя се случва пред очите на обществото. Неведнъж съм казвал, че съм умерен оптимист за крайния й изход, включително и за избора на съдийската квота от професионалната общност. Надявам се в най-скоро време да имаме избран нов състав на Висшия съдебен съвет."

Найденов подчерта, че целта на управляващите е в новия ВСС да влязат хора, които не са зависими нито от политически партии, нито от финансови интереси или други влияния. Той посочи като негативен пример разкритите мрежи за влияние в съдебната система, включително случаите, свързани с „Осемте джуджета" и „Нотариуса". „Хората, които работят с нея и в нея, трябва да имат възможност да се отърват от тези зависимости", подчерта той.

Според него основната гаранция за независимостта на бъдещите членове е публичният характер на процедурата и задълбочените проверки на кандидатите. „Гаранциите са в самата процедура. Парламентарната квота избира своите представители при изключително широка публичност и задълбочени проверки. Всичко се случва пред очите на обществото - изслушванията, концепциите, въпросите, които могат да бъдат зададени на кандидатите. Тази седмица имаше заседание на Правната комисия, продължило близо 13 часа, в което кандидатите бяха изслушвани и им бяха задавани неудобни въпроси. Бяха изискани и множество документи, свързани с имущественото им състояние и евентуални зависимости", обясни Найденов.

Важно е да бъдат избрани хора с достатъчно висок интегритет, за да устоят и на бъдещи опити за влияние, добави той.

Министърът призна, че управляващите са предвидили и алтернативни варианти, в случай че парламентът отново не успее да избере своята квота във ВСС. Той обаче изрази надежда, че няма да се стигне до тях. „Искрено се надявам, че няма да се стига до план Б и план С, защото съдебната система има нужда от тази глътка въздух, която ще й даде новият Висш съдебен съвет. Хората, които вече четири години управляват отвъд мандата си, не трябва да продължават да бъдат лицето на системата и да създават впечатление за нейния облик, тъй като това впечатление е предимно негативно."

По думите му отговорността за провал на избора ще бъде на онези, които попречат на формирането на нов състав на съвета. „Ние ясно сме изразили намеренията си и ясно ги отстояваме в Народното събрание. Апелирам към достатъчно разум, мъдрост и визия за развитието на съдебната система. Не трябва да ставаме заложници на дребни политически амбиции. Необходимо е действително да се обединим около кандидатите, които могат да променят сегашното състояние на съдебната система", призова Найденов.

По отношение на отношенията с настоящия състав на ВСС министърът заяви, че неговите контакти с членовете на съвета са изцяло институционални. Той обаче призна за сериозни различия в позициите си с част от представителите на прокурорската колегия. „Моите отношения са чисто институционални. Действително с част от членовете на Висшия съдебен съвет, които са от прокурорската колегия, имаме очевидно различни разбирания за това как този орган трябва да изпълнява задълженията си, как да кадрува, как да назначава, повишава или премества роднини, деца или други магистрати."

Найденов подчерта, че изборът на нов ВСС е само първата стъпка от планираната съдебна реформа. Според него са необходими сериозни промени както в законодателството, така и в начина, по който функционира съдебната система. Той посочи, че вече са приети промени в Гражданския процесуален кодекс, насочени срещу т.нар. дела шамари, чрез които се оказва натиск върху журналисти, общественици и други хора, които изнасят неудобна информация. „Съвсем наскоро приехме изменения в Гражданския процесуален кодекс, с които най-накрая да сложим край на така наречените дела шамари. Чрез тях се заглушават гласовете на общественици и журналисти, а икономически силните получават възможност да влияят върху действията на хората, които искат да извадят наяве неудобни за тях факти."

Той допълни, че се подготвят и промени в наказателния процес, които да намалят формализма и да ускорят производствата. „Приемаме изменения в наказателния процес, които да ускорят производствата и да ги лишат от излишния формализъм, така, че да станат по-бързи и разследванията да се извършват по начин, който позволява разкриването на обективната истина, без съществуващите подводни камъни, които могат да компрометират целия процес", каза Найденов.

Сред останалите приоритети той открои кариерното развитие на магистратите, условията на труд, командироването и начина, по който се определят възнагражденията. По думите му вече са проучени различни модели за заплащане на магистратите и съдебните служители, като целта е възнагражденията да бъдат обвързани с реалната работа, професионалната компетентност, ранга и натовареността. Управляващите финализират сравнително правни проучвания за предвидените в управленската програма конституционни промени. Една от основните теми е реформата на Инспектората към ВСС, чиято настояща структура според Найденов не е достатъчно ефективна. Друга важна посока е създаването на механизми, които да не позволяват ключови органи в съдебната власт да продължават да работят години наред след изтичането на мандатите си. „Предвиждаме да въведем мерки, които да не допускат изпадането в подобна ситуация, в която се намираме сега - органи, основни за съдебната власт, да продължават с години да работят без мандат или отвъд мандата си. Това са така наречените отключващи механизми, т.е. какво се случва, когато един орган, като Народното събрание, който е призван да определи част от членовете на ВСС, не изпълни задълженията си", поясни Найденов.

Сред обсъжданите варианти е постепенно намаляване на необходимото мнозинство при поредица от неуспешни опити за избор. „В момента са необходими 160 народни представители. Възможно е да се предвиди, че при няколко неуспешни опита мнозинството спада. Друг възможен вариант, който разбирам, че се приема като някаква екзотика, но съществува в документите, предоставени от Венецианската комисия, е включването на президента в този процес като резервен орган, който може да допринесе за функционирането на орган, чийто мандат вече е изтекъл, така че да не се поставят въпроси за неговата легитимност", посочи Найденов.

Това не означава президентът да назначава членовете на ВСС, а че се проучват различни възможности за преодоляване на институционалната блокада, подчерта той. „Няма да предлагаме готови решения. Искаме да чуем цялата юридическа общност, която има компетентност в тази област, и да вземем най-правилните решения този път", заяви министърът.

Найденов коментира и излизането на България от сивия списък на FATF, свързан с мерките срещу изпирането на пари. Той подчерта, че постигнатият резултат не трябва да се приписва само на едно правителство, тъй като процесът е продължил през няколко управленски мандата. „Това е национален приоритет, който е отстояван в продължение на няколко правителства. Тази щафета беше предавана от едно правителство на друго, но именно нашето правителство беше в залата, в която се чу, че България излиза от този сив списък. Това се дължи на усилията на всички. Мисля, че премиерът ясно го заяви."

Той открои не само изпълнението на необходимите мерки, но и политическия ангажимент на правителството, демонстриран при срещите с експертите на FATF в София. „На среща с министър-председателя и няколко министри бяха разгледани всички мерки, беше обсъден целият процес, набелязани бяха бъдещите действия и бяха поети ангажименти, въз основа на които този успех стана възможен", заяви министърът.