/КРОСС/ Високите цени на енергията са най-сериозното препятствие пред българския бизнес, а правителството работи по допълнителни мерки за подкрепа на предприятията. Това каза снощи вицепремиерът Атанас Пеканов в предаването „120 минути" по бТВ.

Той защити предложения държавен бюджет и отговори на критиките на опозицията за увеличаването на данъчната и осигурителната тежест, размера на дефицита и намеренията за промени в пенсионната система. По думите му управляващите се опитват да постигнат баланс между социалните разходи, ограничаването на бюджетния дефицит и инвестициите в икономически растеж.

Правителството търси възможности за оптимизиране на действащите програми за подпомагане на бизнеса. По думите му през седмицата министърът на енергетиката Ива Петрова е провела среща с работодателските и синдикалните организации, на която са обсъдени варианти за увеличаване на интензитета и ускоряване на подкрепата.

Пеканов съобщи още, че се работи и по възможности за използване на държавен ликвиден ресурс за подпомагане на фирмите. Той обаче не посочи конкретни суми или срокове за въвеждането на новите мерки.

Според вицепремиера една от основните причини за високата инфлация са цените на природния газ. Той свърза поскъпването с войната в Близкия изток, но отправи критики и към европейския модел на ценообразуване на електроенергията. Сегашният модел на европейския енергиен пазар позволява високата цена на газа да влияе върху крайната цена на електроенергията, включително когато тя се произвежда от по-евтини източници.

Той не очаква инфлацията да се върне до равнище от 2% през следващата година.

Вицепремиерът коментира и спора около появилата се информация за евентуално пренасочване на средства от втория към първия пенсионен стълб. Пеканов заяви, че подобна мярка не е обсъждана на заседанията на правителството, в които той е участвал, и не присъства в окончателните бюджетни документи. В рамките на комуникацията с Европейската комисия обаче се разглеждат различни възможности за ограничаване на дефицита. „Някои мерки са леви, други са десни, някои са по-смислени, а други са по-малко умни, например като тази. Но в крайна сметка важно е крайното решение, което едно правителство взима", коментира Пеканов.

Според него пенсионната система действително има нужда от реформи, но прехвърлянето на средства между двата стълба не е правилното решение. Вицепремиерът посочи, че доходността на частните пенсионни фондове след отчитане на инфлацията не е достатъчно висока, а таксите допълнително намаляват натрупванията. Той даде за пример удръжката от 3,75% върху пенсионните вноски.

Пеканов заяви, че подкрепя развитието на капиталовите пазари и възможността пенсионните фондове да инвестират средствата на осигурените лица.

Вицепремиерът потвърди, че управляващите обсъждат възможности за привличане на частен капитал към големи инфраструктурни проекти. Сред потенциалните инвеститори са и частните пенсионни фондове. Според него през последните години изграждането на инфраструктура в България е зависело прекалено силно от европейското финансиране. „Защо тези средства да не се използват в инвестиции в инфраструктура?", попита вицепремиерът.

Подобен модел би имал смисъл само ако се гарантират прозрачността на инвестициите и възвръщаемостта за инвеститорите. Пеканов уточни, че разговорите са в начален етап и все още няма конкретни решения.

Вицепремиерът отговори и на критиките за разминаване между представените данни за бюджетния дефицит. Той обясни, че числата от 3,5% и 4,2% са изчислени по различни методологии - съответно на касова основа и по европейската методология. „И двете числа, за съжаление, са над нужните 3%", призна Пеканов.

България се намира в процедура по свръхдефицит, но твърденията, че това автоматично ще доведе до спиране на европейското финансиране, са лъжа, заяви той.

По думите му правителството полага усилия за постепенно намаляване на дефицита. Една от мерките за ограничаване на бюджетните разходи е намаляването на числеността на централната администрация. Пеканов потвърди, че се предвижда съкращаване на 5000 щатни бройки, като повече от половината от тях са заети. Значителна част от служителите ще бъдат освободени, а други могат да бъдат пенсионирани.

Вицепремиерът обяви, че се прекратява досегашният механизъм за индексация на възнагражденията в секторите „Сигурност" и „Отбрана". Според представените от него данни между 2023 и 2025 г. разходите за МВР са се увеличили със 76%, или с 863 млн. евро. В системата на отбраната увеличението е 62%, или около 500 млн. евро. „Това спира, защото изключително много е натоварило бюджета в следващите години", заяви Пеканов.

Пеканов отправи критики и към европейските фискални правила, които според него не отчитат достатъчно различията между държавите. Той сравни България, с държавен дълг около 30% от БВП, с Франция, където по думите му съотношението достига около 130%.