/КРОСС/ България трябва да се съсредоточи върху развитието на конкретни приоритетни сектори в отбранителната индустрия, ускоряването на технологичната трансформация и изграждането на национална отбранително-технологична екосистема. Това са част от акцентите в анализ „Интеграция на българската отбранителна индустрия в европейската отбранителна екосистема", приет на пленарна сесия на Икономическия и социален съвет.

В него се подчертава необходимостта от по-тясно взаимодействие между държавата, Българската армия, бизнеса, науката и образованието, по-ефективно използване на европейските финансови инструменти и развитие на собствени технологични и производствени способности.

ИСС посочва, че България разполага със значими производствени традиции, квалифицирани кадри и утвърдени външни пазари, но все още няма достатъчно развита национална отбранително-технологична екосистема. 

Определянето  на ограничен набор от критични производствени, технологични и ремонтни способности, които страната има стратегически интерес да поддържа и развива, следва да отчита потребностите на въоръжените сили, съществуващите или реалистично достижими национални компетентности, зависимостите от външни доставки и възможностите за включване в европейските и съюзническите производствени вериги. Като възможни направления на специализация на страната производството на традиционни системи въоръжение, боеприпаси, барути и взривни вещества; ремонт и поддръжка на основни системи на Българската армия; безпилотни системи и противодронова защита; оптоелектроника, сензори и системи за наблюдение; комуникационно оборудване и радиоелектронно оборудване; системи за управление и контрол, базирани на изкуствен интелект; отделни продукти за индивидуална защита и военно медицинско осигуряване, които да получат своята реализация, както на вътрешния, така и на международните пазари. 

ИСС констатира, че недостатъчната институционална координация и липсата на ясно определена отговорност за провеждането на националната отбранително-индустриална политика ограничават възможностите за целенасочено развитие на сектора. Според Съвета традиционните производства трябва да се модернизират паралелно с усвояването на нови технологии, включително роботизирани системи, цифрови платформи и високоточни решения.

Съветът акцентира и върху насърчаването на научноизследователската и развойната дейност, разработването на прототипи и осигуряването на достъп до изпитателна инфраструктура. ИСС подчертава необходимостта от по-активно използване на европейските финансови инструменти, включване на българските предприятия в международни отбранителни проекти, както и подготовка и задържане на квалифицирани кадри. 

В анализа ИСС обръща внимание, че увеличаването на износа на българска отбранителна продукция след 2022 г. не гарантира само по себе си дългосрочната конкурентоспособност. Необходимо е адаптиране към европейските и съюзническите стандарти и постепенно преминаване от участие предимно като подизпълнител към разработване на собствени технологии и по-значима роля в международните производствени вериги.

Ако страната не успее да се адаптира към новите условия, съществува риск българските предприятия да загубят част от традиционните си позиции, а България да остане преимуществено потребител на чужди технологии и периферен участник във формиращата се европейска отбранителна индустриална база.

Пленарната сесия на ИСС прие и становище, в което посочва, че е необходимо е по-активно насърчаване на българските занаятчии за регистрация на географски указания на европейско ниво. Документът е озаглавен „Предизвикателства и трудности пред занаятчиите при прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2411 относно защитата на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти - национални и международни аспекти". Регламентът създава възможност за защита на изделия, чиито качества, репутация или други характеристики са свързани с определен географски район, като по този начин допринася за утвърждаването на местните традиции и производствени умения.

ИСС обръща внимание, че новият европейски режим предоставя възможност за по-добра защита на българските занаятчийски стоки, повишаване на тяхната конкурентоспособност и разширяване на пазарното им присъствие. Регистрацията на географски указания може да ограничи неправомерното използване на наименования, свързани с определени региони, и да съхрани автентичността на традиционните производства. Наред с икономическите ползи, това е и инструмент за популяризиране на българското културно наследство и развитие на регионалния туризъм.

Целите на становището са свързани с популяризирането и насърчаването на регистрацията и защитата на български занаятчийски стоки.  с географски указания на европейско ниво по реда на Регламент (ЕС) 2023/2411. 

ИСС подчертава необходимостта от по-активно участие на държавните институции, общините и браншовите занаятчийски организации в процеса на популяризиране на възможностите за регистрация. Особено важна е ролята на регионалните занаятчийски камари, които разполагат с информация за производителите и традиционните занаяти в отделните области. Необходимо е занаятчиите да получават достъпна информация за условията и процедурите за регистрация, както и възможност за специализирана консултантска подкрепа. Съветът препоръчва и насърчаване на сдружаването на местните производители, което би улеснило подготовката и подаването на заявления за регистрация.