/КРОСС/ След кариера в САЩ и Канада д-р Александрина Гоева се връща в София, за да ръководи изследвания, които могат да променят бъдещето на медицината

Изкуствен интелект, който разкрива как болестите променят човешките клетки и помага за откриването на нови лекарства и лечения. Това е амбицията на изцяло ново научно направление, което стартира в българския институт INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Начело на новото направление застава д-р Александрина Гоева - международно признат български учен с впечатляваща кариера в САЩ и Канада. Тя се завръща в България от Университета на Торонто, където е създала и ръководила собствена научноизследователска група в областта на машинното обучение и изчислителната биология. Преди това в продължение на седем години е работила в престижния институт Broad на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Харвардския университет.

INSAIT ѝ дава възможност да продължи изследванията си на световно ниво, като същевременно вложи натрупаните знания и опит в развитието на българската наука и създаването на технологии, които могат да променят бъдещето на медицината. Новото направление в института ще обедини постиженията на изкуствения интелект, математиката и биологията в търсенето на отговор на един от най-важните въпроси пред съвременната медицина - как да бъдат откривани по-рано болестните изменения и как клетките да бъдат насочвани обратно към нормалното им функциониране.

В основата на изследванията стои възможността изкуственият интелект да анализира огромни количества биологични данни и да открива зависимости, които остават незабелязани при традиционните методи. По този начин учените ще могат да предвиждат как клетките реагират на различни лекарства и да определят кои вещества или комбинации имат най-голям потенциал за лечение. Това е особено важно, тъй като възможните комбинации са практически неизброими, а лабораторните експерименти могат да изследват само малка част от тях.

Научната кариера на д-р Александрина Гоева започва в България. Тя е възпитаник на Софийската математическа гимназия и завършва приложна математика в Софийския университет. Продължава образованието си в САЩ, където придобива магистърска степен по математика и докторска степен по статистика от Бостънския университет. Научните ѝ разработки са публикувани в едни от най-авторитетните международни издания, сред които Science, Cell, Nature Biotechnology, Nature Communications и Cell Reports. Изследванията ѝ имат над 7200 цитирания по данни на Google Scholar - показател за международното признание и значимостта на нейната работа. Тя е и създател на HiDDEN - иновативен метод за машинно обучение, с който са открити незабелязани досега клетъчни изменения, свързани с развитието на рак на кръвта и нарушения в защитната бариера на мозъка. Откритията ѝ разкриват нови възможности за по-ранна диагностика и по-добро разбиране на тежки заболявания.

ПРЕСЦЕНТЪР НА МОН