/КРОСС/ Пикът на метеорния поток Северни Тауриди идва на 12 ноември - с падащи звезди, по-ярки от Венера, съобщава „Спейс". По това време се очаква лунната светлина да бъде сравнително благоприятна, допълва специализираното издание, цитирано от БТА.

Тауридите са сравнително малобройни метеорни потоци, които при идеални условия обикновено произвеждат едва няколко метеора на час. Онова, което ги прави специални, е възможността да видим изключително ярки огнени кълба, надминаващи Венера.

Тези метеорни потоци са видими от всяка точка на Земята с изключение на Южния полюс. Те носят името на съзвездието Телец, от което изглежда, че произлизат. За да открием Телец, първо можем да намерим съзвездието Орион, а след това да погледнем на североизток, за да видим червената звезда Алдебаран (Алфа Телец), която се намира в „окото" на бика.

Не гледайте право към съзвездието Телец, ако искате да видите метеори, съветва „Спейс". Падащите звезди ще се появяват навсякъде по нощното небе, така че е добре да насочваме погледа си и към съседните съзвездия, за да забележим метеорите, които оставят най-зрелищни следи.

Ако нощта е ясна, най-голям шанс да видим падащи звезди има на място с минимално светлинно замърсяване. Други условия са достатъчно дълго време за наблюдение и търпение. Паузите между отделните метеори в потока Тауриди са дълги, но появата на ярък болид оправдава чакането.

Според НАСА метеорите от потока Тауриди често достигат до височина 66 километра и се движат сравнително бавно - със скорост 27 километра в секунда или 104 000 километра в час. За сравнение, метеорите от потока Персеиди преминават през небето със скорост 59 километра в секунда.

Тауридите произлизат от кометата 2Р/Енке, открита от френския астроном Пиер Мешен на 17 януари 1786 г. Тя обаче не носи неговото име, а това германския астроном Йохан Франц Енке, който изчислява орбитата й.

Енке има най-краткия орбитален период сред всички известни комети в Слънчева система. Тя изминава една пълна обиколка около Слънцето само за 3,3 години. При всяко нейно завръщане във вътрешната част на Слънчевата система от ядрото й ​​се отделят лед и скални частици, които образуват обширен поток от отломки. Когато Земята преминава през този поток, „кометните късчета" се нагряват при навлизането си в земната атмосфера и изгарят, създавайки ярки светлинни проблясъци и светли дири в небето.

Според учените от Кралската обсерватория в Гринуич, Великобритания, кометата Енке и метеорният поток Тауриди може да са останки от значително по-голяма комета, която се е разпаднала преди между 20 000 и 30 000 години.