/КРОСС/ Интервю на министъра на здравеопазването в БНТ, „Денят започва“

Водеща: Ден на национален траур е. Отново изказваме най-искрените си съболезнования от името на целия ни екип към близките на загиналите вчера в ужасяващата трагедия - катастрофа на Автомагистрала „Тракия". Молитвите ни, мисълта ни са към близките и към ранените, онези, които се борят за живота си, и онези, които се борят за техния живот - лекари, медицински сестри, всички в болниците. Всъщност именно за това ще говорим в следващите минути. Тук е здравният министър Катя Ивкова. Здравейте.

Водещ: Здравейте.

Катя Ивкова: Здравейте.

Водеща: Г-жо Ивкова, готова ли е здравната система за подобни трагедии?

Катя Ивкова: На първо място нека и аз да се присъединя към изразените вече и от вас съболезнования към близките на всички пострадали, на всички загинали. Изключително трагичен инцидент. Факт е, че вчерашната реакция и на здравната система, и на системата на вътрешните работи, и на системата на Министерството на отбраната показа, че всички заедно, обединени, можем да спасим повече животи. Ако не беше бързата и адекватна координация между различните системи, които вече изброих, може би жертвите щяха да са повече.

Водеща: Аз ви попитах обаче конкретно за здравната ни система, защото още минути след като разбрахме за тази трагедия, в нашия ефир говори заместник-директорът на Ямболската болница, който каза, че дори да има спешни случаи с неврологични травми, черепно-мозъчни и прочие, те не могат да поемат такива - просто нямат възможност в Ямболската болница да бъдат лекувани такива пациенти. Та пак да попитам - здравната ни система за такива трагедии доколко е подготвена?

Катя Ивкова: Здравната система е подготвена не само за такива трагедии - и това вчера беше доказано. Когато настъпят такива ситуации, има разпределение и на пациентите в различни лечебни заведения. Знаете, че се прави триаж. Първата преценка за това къде да бъдат транспортирани пациентите се извършва от екипите на Спешната медицинска помощ, в координация, разбира се, и с районните координационни централи. Във вчерашния ден координация извършваше и Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха. Реално това бяха първите колеги, които ме информираха за изключително тежката верижна катастрофа с около 90 транспортни средства, които реално са били засегнати. Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха координираше и екипите по места.

Водеща: Как координираше, извинявайте? Какво значи „координираше екипите", след като разбрахме, че не са могли да кацнат на място и да помагат, да се включат?

Катя Ивкова: Вижте сега, разрешението за излитане на хеликоптера се издава от РВД, съобразно метеорологичните условия. В ранните часове първоначално не е могло да бъде издадено такова разрешение, защото има риск за пилотиране в условия с изключително гъста мъгла. След това е имало разрешение за излитане - хеликоптерът е излетял, за да реализира първична мисия, но е нямал възможност да кацне на магистралата, поради... всички видяхте кадрите от местопроизшествието.

Водещ: Извинявайте, в такава ситуация, г-жо министър, възможно ли е да кацне в близост до инцидента, където няма мъгла, и да бъдат извозвани до хеликоптера пострадали, или не е възможно?

Катя Ивкова: В такава ситуация спешните медицински екипи и медицинските екипи от ЦСМП по въздух правят преценка на място, защото важно в такава ситуация е да се използват всички минути и секунди, за да се спаси човешки живот. Т.е. прави се преценка дали е по-бързо пациентът да бъде транспортиран до най-близкото лечебно заведение, което да може да поеме съответните травми, или - хипотезата, която вие откроихте - да бъде закаран до мястото, на което е хеликоптерът, за да може да излети. Вчера преценката е била, че пациентите трябва да бъдат транспортирани до най-близките лечебни заведения - знаете, в Сливен, в Ямбол и в Бургас. Освен това беше създадена възможност за транспортиране и със „Спартан", и с правителствения самолет. Знаете, премиерът вчера се разпореди - за пациентите, които по преценка на лечебните заведения... И „Спартан"-ите, и правителственият самолет бяха по места. Правителственият самолет беше базиран на летището в Бургас. „Спартан"-ите бяха пребазирани в Безмер, за да са по-близо до Ямбол. Бяха осигурени медицински екипи за тези три самолета, които стояха в готовност до късните часове вчера следобед.

Водеща: Транспортираха ли някого?

Катя Ивкова: Не, нито едно лечебно заведение не подаде сигнал за това, че има необходимост да бъде използвана и тази авиопомощ. Каква беше идеята...

Водеща: Ние всъщност разбрахме, че има пациенти в много тежко състояние и не са можели да летят.

Катя Ивкова: Точно така. Затова вчерашната задача на лечебните заведения беше да стабилизират пациентите, които имаха необходимост от спешни операции. Включително пациент с политравма, тежка политравма, също трябваше да бъде опериран - операцията приключи някъде към 20.00 часа, изключително тежка операция.

Водещ: Тук е моментът да ни кажете...

Катя Ивкова: Само да довърша.

Водещ: Да.

Катя Ивкова: Факт е, че възможността за транспортиране на повече пострадали по въздух беше осигурена, но преценката на медицинските екипи, на които много благодаря... Вчера няколко пъти благодарих на абсолютно всички медицински екипи в Спешната медицинска помощ и в лечебните заведения, на колегите от системата на МВР, на колегите от системата на Министерството на отбраната, на доброволците - всички вчера показахме какъв акт на хуманност е естествено спасяването на човешки животи.

Водещ: Осигурени ли са, г-жо Ивкова, всички необходими медицински ресурси за лечението на пострадалите? Имате ли актуална информация от болниците за състоянието на тези, които са там?

Катя Ивкова: Осигурени са абсолютно всички необходими потребности за оказването на лечението, включително и кръв, кръвни продукти. Знам, че има някои директори на лечебни заведения, които бяха организирали донорски акции, но реално в цяла Югоизточна България има необходимите кръв и кръвни съставки, които да бъдат използвани при необходимост.

Водеща: Т.е. не е нужно в момента да се правят такива призиви - това ли казвате? Има достатъчно?

Катя Ивкова: Това е по преценка на директорите на лечебните заведения. Аз вчера предоставих възможността и д-р Петров - директор на болницата в Сливен, да разясни защо е стартирал тази кампания. Имало е много желаещи граждани на Сливен да дарят кръв и той е организирал тази възможност. Вече 77 души мисля, че са дарили кръв.

Водеща: И още нещо като уточнение, защото имаше много въпроси и към нас - само хора от тези райони ли могат да кръводаряват, за да помогнат на пострадалите, или може и такива например в София също да се включат, тук да дадат кръв и също да са част от тази помощ и подкрепа? Каква е организацията в такъв случай?

Катя Ивкова: Всеки, който иска да бъде донор на кръв, може да направи това, независимо дали ще е в София, или в някой друг град. Координацията се извършва от Националния център по трансфузионна хематология, така че - да, ако има желаещи да дарят кръв, могат да го направят, независимо от това дали ще е в София, или в друг град.

Водеща: За да минем към другите теми, казвате ли, че има достатъчно капацитет за едновременното приемане на много пациенти, за да има достатъчно операционни екипи, реанимационни екипи, кръв, медицинска апаратура? Защото наистина това е ужасяваща трагедия с много пострадали. И всичко това е покрито?

Катя Ивкова: Има капацитет. Вчера сте следили всичко, което се случваше през деня. Бяхме осигурили възможност и други лечебни заведения в страната да поемат тежко пострадали пациенти - и в Пловдив, и в Хасково, и в Стара Загора. За София, естествено, няма какво да коментирам, бяхме мобилизирали няколко лечебни заведения. Но самият факт, че болниците в Сливен, в Ямбол и в Бургас потвърдиха, че могат да си поемат пациентите и да положат необходимите грижи за тях, показва, че те имат капацитет. Единствено е имало транспортирани пациенти от Ямбол до Сливен, имало е пациенти и от Сливен до Бургас, но това е в този ограничен район, т.е. не е имало необходимост от транспортиране на пациенти на други места, което показва, че лечебните ни заведения имат капацитет.

Водещ: Ако погледнем и след утрешния ден, както се казва, има ли как да се координира дългосрочна подкрепа, грижа за пострадалите, рехабилитация, психологическа подкрепа, където е нужна за тях, за техните близки, или това е грижа на всички пострадали индивидуално?

Катя Ивкова: Има такава възможност, разбира се. Аз вчера отправих такъв въпрос към част от пострадалите, които бяха хоспитализирани, защото проведохме и такива срещи. Попитах изрично дали имат потребност от психологическа подкрепа, защото това е един невероятен стрес, през който са преминали всички. Не беше заявена такава потребност, но всички могат да разчитат на подкрепа - и психологическа, и рехабилитационна, след като преминат, естествено, действията, които са в острата фаза.

Водеща: Това е много важно, което казвате, г-жо министър, защото за някои възстановяването ще е дълго, трудно и доста финансови средства ще са им нужни. Това означава ли, че държавата може да застане и с финансова подкрепа?

Катя Ивкова: Може би тук вече влизаме в сферата на социалното подпомагане. Вчера министърът на труда и социалната политика обяви, че ще има компенсации. Но нека да видим с колегата, министъра на труда и социалната политика, какво съвместно можем да предприемем в тази посока.

Водеща: Но се мисли нещо в тази посока - така да го приемем?

Катя Ивкова: Да.

Водеща: Добре. Това, за което говорихме до момента, ще го пренесем и в разговора за парите за здравеопазване, който сега ви предлагам да отворим, за да видим и в реалността как стоят нещата. Говорихме много за спешната помощ, реакцията на спешните медици по въздух и тези, които са били там с линейки. Вие имате идея да ги обедините - наземната и въздушната спешна помощ. Първо, това категорично ли ще се случи? И второ, каква по-добра организация ще се създаде?

Катя Ивкова: Посоката е да се случи категорично такова обединяване на управлението на спешната медицинска помощ по земя и по въздух. В момента тече срокът за обществено обсъждане на проект на постановление, който именно указва как точно това обединение ще се случи и каква ще е субординацията. Вчерашният ден показа едно категорично доказателство за потребността от такава оптимизация. Самият факт, че първата информация, която достигна до мен, идва от Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха - именно този Център за спешна медицинска помощ по въздуха координираше с екипите по земя, показва, че е изключително необходимо да имаме един Център за спешна медицинска помощ, който да координира и наземната, и въздушната помощ.

Водеща: Въздушната ли ще е водеща, така да се каже? Те ли ще вземат основните решения? Тази оптимизация ще доведе ли до преливане на кадри от едната в другата система? Има ли достатъчно подготвени? Как ще става организационно това?

Катя Ивкова: Всичко е въпрос именно на организация, координация и субординация. Никой няма да изземва функциите на едната или на другата система, но за да се ръководи тази система по едни и същи правила и за да достига по вертикалата - имам предвид по йерархията, една обединена, проверена информация и осигурено необходимо качество, а също така и осигурена безопасност и качество и за пациентите, трябва да има една такава координация. Никой не казва, че екипите на Спешната медицинска помощ по места няма да имат оперативна самостоятелност. Напротив - те ще имат, но трябва да има един център, който да координира всичко.

Водещ: Всичко това ще подобри ли достъпа до медицинска помощ в отдалечените райони и там, където на картата виждаме много труден достъп до здравеопазване?

Катя Ивкова: Несъмнено. Що се касае до спешна медицинска помощ, ще подобри. Вие тук обръщате фокуса и върху това, че имаме територии, които са известни като „медицински пустини" - тук имаме предвид планинските райони, отдалечените селски региони. Да, що се касае до спешната медицинска помощ, ще бъде подобрен достъпът, а по отношение...

Водеща: Как? Как ще се подобри достъпът?

Катя Ивкова: Ами, когато имаме един център, който да координира всичко - имам предвид от получаване на сигнал за необходимост от спешна медицинска помощ, от триажа, който се прави още на този етап на получаване на сигнали, разпределяне на реанимобилите къде да отидат, кога да отидат, проследяване... Не знам дали знаете, но е имало разработена информационна система, в която да се съдържа цялостната информация за линейките, т.е. паспортът на линейките, чия собственост са, имат ли застраховка, нямат ли застраховка, GPS системата работи ли...

Водеща: И?

Катя Ивкова: Ами, не е била попълвана през години.

Водеща: Добре.

Катя Ивкова: Заради това се стигна и до ситуацията от края на август месец.

Водеща: Да, помним. Но аз друго имах предвид...

Катя Ивкова: Да. Аз съм разпоредила и това да се случва. Трябва да има абсолютно детайлно проследяване, а не споделена безотговорност.

Водеща: Координация - добре, проследяване - добре, но има региони, където една линейка трябва да обслужи няколко села и малък град. И тази координация, за която вие говорите, там диспечерът трябва да прецени кой е по-спешен. А всеки сам за себе си е най-спешният. А да не говоря пък, ако се прати тази единствена линейка и стане инцидент, катастрофа и няма кой да отиде да покрие тази катастрофа - няма друга линейка.

Катя Ивкова: Да, затова тогава, когато има един център, който да координира абсолютно цялата логистика, могат да се активират линейки. И от лечебни заведения могат да се активират линейки, и от други региони могат да се активират, и HEMS, ако има такава потребност. Има различни възможности, които трябва да бъдат използвани.

Водеща: Кардинално погледнато, повече пари за здравеопазване и в този бюджет - 78 милиона евро, ако не ме лъже паметта. Достатъчно ли е това, за да говорим за някаква реална промяна в системата и реформа, или просто ще говорим пак колко и къде изтичат средства, и пак недоволни заради това, че има повече пари, но не и по-добро здравеопазване?

Катя Ивкова: Така, сега тук говорим за бюджета в сектора „Здравеопазване", част от проекта на Закон за държавния бюджет.

Водеща: Да.

Катя Ивкова: Представих го в понеделник. Сигурно ви е направило впечатление, че поставих акцент върху профилактиката, като въпреки ограничените ресурси сме направили такава реорганизация, че да има повече средства например за имунизации по Националния имунизационен календар. С около 70% повече са предвидените средства за имунизации, защото имунизациите всъщност са един първичен метод за профилактика. Знаете, че с тези имунизации по Имунизационния календар се предотвратяват редица опасни заболявания. Това е първото нещо, което е изключително важно. Второто - въпреки ограничения ресурс, тъй като кадрите, особено кадрите в здравеопазването са един от най-ценните ресурси на държавата, сме предвидили 30 милиона евро, които да бъдат използвани за предоставяне на стипендии на специализантите.

Водеща: И пак не са доволни, защото казват, че няма постоянна политика, свързана с тях - за една година.

Катя Ивкова: И тук само да допълня - не става въпрос само за лекарите специализанти, но и за медицинските сестри, които специализират. Не знам дали това е станало достатъчно ясно към момента.

Водеща: Да, стана ясно. Но и стана ясно, че пак са недоволни. Затова ви питам - вие имахте ли някакви предварителни разговори за това, да имате обратната връзка съгласни ли са за тези... Те няма да ги откажат тези стипендии, но говоря за някаква дългосрочна политика, а не едногодишна.

Катя Ивкова: Младите кадри в здравеопазването на първо място очакваха да имат увеличение на своите заплати, това е първото нещо, което очакваха. Второто беше разработването на портала за специализантите, третото е електронната книжка за специализанта. Първото условие сме го изпълнили по този начин, защото е най-бързият към момента. Това не означава, че не е устойчив. 30 милиона евро за стипендии, които са необлагаем доход - т.е. това ще е чист доход за тях, които ще се предоставят през национална програма, за която съм разпоредила...

Водеща: За тази година. /.../

Катя Ивкова: ... да се изготвя сега, паралелно, докато се преминава през парламентарната процедура за одобрение на проекта на Закон за бюджета на държавата, за да може от другата година вече да се стартира с изплащането на стипендиите, които са в размер на 350 евро, пак повтарям, за всички специализанти, и ще се изплащат през медицинските университети. Да, на този етап представителите на „Бъдеще в България" казват, че те не отхвърлят тази мярка, но искат да има по-устойчиво решение. Ами, ще се достигне и до по-устойчиво решение. Защото например какво обясниха те онзи ден, когато проведохме среща - ами, всъщност, когато някоя от нас излезе по майчинство, да, ще получава тази стипендия, но съответно осигуровките ще бъдат на нивото на осигуровките, които сме постигнали с възнаграждението с работодател. Сега, аз разбирам и този аспект, но е факт, че това, което имаха като очакване от правителството, е именно повече доходи, и това е осигурено.

Водеща: Добре, казвате „Такива са ни възможностите".

Водещ: Ако пак ви върна на голямата картина от бюджета, в структурата и във философията на разходите нещо предполага ли голяма промяна в системата на здравеопазването, наченки на реформа? Или системата ще бъде точно такава, каквато я познаваме: с индексирани разходи, които да - всяка година, нормално, растат?

Катя Ивкова: Другото ключово, освен за профилактиката, другото ключово, което сме предвидили ние, минава през промяна на един закон - Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. За всички нас като граждани е важно да имаме налични лекарствени продукти, нали така? Съответно ние сме предвидили проследяване и осигуряване на 100% осигуреност на пазара. Това е единият аспект. Другият е все пак тези лекарства да се продават на едни и същи цени, едно и също лекарство - на една и съща цена, а не ситуация, която виждахме до момента. И това...

Водеща: Как ще го гарантирате това с търговете на обществените поръчки на частните болници? Как ще го гарантирате това?

Катя Ивкова: Само секунда да довърша...

Водеща: Понеже малко времето ни напредна, аз затова се опитвам да дам малко темпо в разговора.

Катя Ивкова: А, така ли?

Водеща: Да.

Катя Ивкова: Добре. През лятото на тази година беше внесен от „Прогресивна България" Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Там е предвидено централизирано провеждане на тръжни процедури, от една страна. Докато се достигне до това централизирано провеждане на тръжни процедури за лекарства, медицински изделия, консумативи и апаратура, до този момент ще трябва всички лечебни заведения да бъдат възложители. Това е свързано с наказателна процедура от Европейската комисия, която е стартирала още преди 5 или 6 години, мисля.

Водеща: Когато отново имаше такива идеи. Но аз друго ви попитах - всъщност ще бъде ли променен механизмът за заплащане и контрол от Националната здравноосигурителна каса или той ще остане същият? Защото може да са добри намеренията, но резултатът да не е добър с тези обществени поръчки. Чухме тук експерти да казват, че малко от единия джоб в другия джоб - частни болници ще си правят обществени поръчки, ще печелят фирми, които са свързани по някакъв начин с частните болници, и пак те ще си печелят.

Катя Ивкова: Тата, тук навлизаме в компетенциите на Националната здравноосигурителна каса. Със сигурност може да поканите представители от НЗОК, които да ви отговорят на тези въпроси. Но аз ви казвам каква е посоката. Посоката на правителството е да не се достига повече до ситуация, в която да има едно и също лекарство на различни цени, до ситуация, в която нашите пациенти нямат достъп до лекарства и си търсят тези лекарства от съседни държави.

Водеща: Като ваксини за грип, например. Защо стигнахме до това?

Катя Ивкова: Защото това е неравнопоставен достъп, това, за което говорихме преди малко. Ваксини има. Първо при личните лекари са доставени, доколкото ми е докладвано, всички ваксини. Около 40% от тях са поставени на пациентите. Да, може би е, защото вече някои пациенти са болни от остри респираторни заболявания, може и това да е причината, но всички знаете, че доставчиците ни уведомиха твърде късно за това, че ще има забавяне в доставките. Тук нямаше абсолютно никаква възможност за действие от наша страна.

Водеща: А за лавиране в програмата мислите ли - да има пренасочване на ваксини, увеличаване на възрастта или вътрешно в самите практики на личните лекари да става някакво преразпределение, за да не се унищожават ваксини? Може ли да се мисли за някакъв такъв вариант за догодина? То е ясно, че за тази година няма да стане.

Катя Ивкова: Със сигурност за догодина ще се мисли върху работещо решение, защото - да, получили сме тези предложения от личните лекари, които са изключително рационални. Защото миналата година например, въпреки доставените в срок ваксини, също не са били поставени около 15 000 и те са върнати.

Водеща: Именно. И те, доставчиците, не харесват това.

Катя Ивкова: Не харесват това. Затова съм разпоредила да имам представено работещо решение от екипа в Министерство на здравеопазването.

Водещ: Г-жо Ивкова, в самия край на разговора ни важна тема и за предаването, телевизията, и за обществото - Националната детска болница. Начинът, по който тя е отразена в бюджета - около 50 милиона евро би трябвало да са тази година допълнителните средства. Но с една дума - ще я бъде ли в рамките на вашия мандат?

Катя Ивкова: Със сигурност ще я бъде в рамките на нашия мандат. Работим в изключително тясна координация с министър Шишков, с проф. Пенева, която е директор на Здравната инвестиционна компания. С тези 50 милиона евро стават общо почти 100 милиона евро по сметки на Здравната инвестиционна компания, които за другата година ще са достатъчни, защото ще стартира проектирането. Първа копка ни е цел за другата година.

Водещ: За догодина, 2027-а - първа копка на детската болница?

Катя Ивкова: Да, това ни е целта.

Водещ: Преодоляхте ли блокажа през обжалване на обществени поръчки?

Катя Ивкова: Ами ние реално ще възложим нова поръчка, защото - да, преминахме през етапите, реално беше оттеглена жалбата пред Върховния административен съд, така че сега се процедира към подготовка на нова тръжна документация, която все пак да не касае самото изграждане на сградата, а цялата свързаност.

Водеща: На финала, трябва да приключваме, но нека с този въпрос да си дадем вратичка за следващия разговор, защото е много голям. Говорихме за профилактика, говорихме за пари. Не трябва ли, г-жо Ивкова, да се смени моделът, в който болниците получават средства за извършена дейност, а не за отчетени здравни резултати, да се плаща за хоспитализации, а пациентите да се гледат като клинични пътеки, без насреща да се проследи защо всеки месец са в болница, защо по определени пътеки, защо по много пътеки?

Катя Ивкова: Именно затова в понеделник, когато представях бюджета в нашата част, посочих отново това, което преди около 2-3 седмици бях представила на обществото - разработваме система за оценка на качеството, но по обективни критерии. Онзи ден посочих, че няма да е с цел наказание, а с цел подобряване на работата на системата, но следващата ни стъпка ще е и заплащане съобразно постигнатото качество.

Водеща: Да, това е много важно. Благодарим ви много.

Водещ: Благодарим ви за разговора.

Катя Ивкова: И аз благодаря.