Експерти за трагедията на АМ „Тракия“: Мъглата, високата скорост и пропуските в системата са довели до катастрофата
Секция: Коментари
11 Ноември 2026 12:39
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Експерти за трагедията на АМ „Тракия“: Мъглата, високата скорост и пропуските в системата са довели до катастрофата

/КРОСС/ Несъобразената скорост, липсата на достатъчно опит у водачите и рязкото навлизане в участък с изключително гъста мъгла са сред основните причини за тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия". Инцидентът с участието на над 80 превозни средства поставя и въпроса за пропуските в превенцията и координацията между институциите, отговорни за пътната безопасност.

Това коментираха автомобилният състезател Илия Царски и експертите Илия Тодоров и Красимир Георгиев в деня на национален траур.

Царски поднесе съболезнования на близките на загиналите и пожела бързо възстановяване на пострадалите. По думите му сред основните причини за катастрофите са несъобразяването с пътната обстановка, високата скорост и недостатъчният опит на водачите.

Той обърна внимание на рязката промяна във видимостта в района на инцидента. Според разкази на очевидци и участници в катастрофата шофьорите първоначално са навлезли в участък с видимост от 50-70 метра, след което попаднали в много по-гъста мъгла, при която видимостта била едва 5-10 метра. Водачите не са намалили своевременно скоростта, което е ограничило времето им за реакция.

Царски предупреди и за опасността от влагата, която се натрупва върху пътната настилка при гъста мъгла и може да направи асфалта хлъзгав.

Според Илия Тодоров трагедията е можела да бъде предотвратена, ако България разполагаше с необходимите системи за наблюдение и предупреждение, използвани в други европейски държави.

Той посочи, че пътната инфраструктура също е част от проблема и обърна внимание на опасните участъци, които определя като „черни отсечки". Сред рисковете са местата с опасност от аквапланинг, недостатъчно надеждни мантинели и липса на информационни табла, които да предупреждават водачите за промените в пътните условия.

Тодоров подчерта, че средства за подобряване на безопасността има. По думите му във фонда, в който постъпват приходите от глоби за нарушения на пътя, ежегодно се събират около 150 милиона лева. Той обяви началото на кампания под надслов „Войната по пътищата не е просто израз", с която ще настояват за прозрачно разходване на тези средства и спешни мерки за обезопасяване на рисковите участъци.

Експертът Красимир Георгиев постави акцент върху качеството на обучението на младите шофьори. Според него то е фундаментът на пътната безопасност и не може да бъде компенсирано нито с модерни магистрали, нито с допълнителни съоръжения.

Георгиев заяви, че от години се води спор с Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" за електронизацията на обучението и изпитите. Целта е учебните часове да се провеждат реално и да се отработват всички необходими упражнения, а изпитите да бъдат максимално обективни.

Той даде пример със системата „Навигатор", чрез която се провеждат шофьорските изпити. По думите му маршрутът трябва да се определя от електронната система, а не от изпитващия, за да се ограничи субективният фактор.

Като конкретна стъпка за подобряване на координацията между институциите Георгиев предложи премиерът да възложи ясни задачи на всяка от 11-те институции, отговорни за пътната безопасност, с конкретни срокове за изпълнение. При неизпълнение според него трябва да се търси персонална отговорност, включително и по съдебен ред.