/КРОСС/ Близките на загиналите могат да се включат в наказателното производство като частни обвинители и да предявят граждански искове за претърпените болки и страдания

Към момента е твърде рано да се посочи кой носи отговорност за тежките катастрофи на автомагистрала „Тракия". Това заяви адвокат Силвия Петкова в ефира на предаването „Твоят ден". По думите ѝ ключова за разследването ще бъде автотехническата експертиза, която трябва да установи причините за всеки отделен сблъсък. Все още се установяват водещите причини за тежкия пътен инцидент, при който загинаха 11 души, а 51 бяха ранени. 

„В повечето случаи това е въпрос за комплекс от условия - намалената видимост, мокрият асфалт, които се отразяват на времето за реакция и за спиране", обясни тя. Експертизата трябва да изясни дали някой от водачите е шофирал с превишена или несъобразена с условията скорост. Петкова посочи, че близките на загиналите могат да се включат в наказателното производство като частни обвинители и да предявят граждански искове за претърпените болки и страдания. 

Според председателя на Съюза на българските автомобилисти Емил Панчев основният фактор за тежките последици е движението с несъобразена скорост. Той отбеляза, че видимо пътната маркировка и настилката изглеждат в добро състояние, но окончателните изводи трябва да бъдат направени от разследващите.

Панчев посочи възможността за въвеждане на интелигентни системи за предупреждение - датчици, електронни табла и светлинни сигнали, които да информират водачите за мъгла, заледяване или други опасности. „Изостанали сме, както в много неща в нашата страна, и с пътната безопасност. Тук е мястото да кажем, че такива стратегии се правят, но в крайна сметка ги изпълнява човек. Самият водач трябва да е възпитан да изпълнява Закона за движение по пътищата", коментира той.

Свидетел на верижната катастрофа на автомагистрала „Тракия" разказа, че е пътувал от Сливен към Бургас и е попаднал в гъста мъгла още при качването си на магистралата. Павел Жеков е бил сред последните автомобили, които не са участвали в сблъсъците, но е спрял, за да предупреди следващите шофьори и да не допусне още удари. „Пътят, по който се движех, беше много хлъзгав. От самата мъгла имаш един лепкав слой и аз виждам, че просто няма сцепление. Карах с около 70 км/ч, а мен ме изпреварваха автомобили в бързата лента", разказа той. По думите му голяма част от автомобилите са били със зимни гуми, но въпреки това водачите не са съобразили скоростта си с условията. Жеков посочи, че е видял коли, движещи се със 100-120 км/ч при видимост от около 10 метра.

Според Васил Жеков, неговият син, който е инструктор по безопасно шофиране, сред проблемите са и недостатъчните предупреждения по пътя. Той даде пример с практики в други европейски държави, където специални маркировки и светлинни табла показват на водачите каква скорост да поддържат според видимостта. Той призова шофьорите да намаляват скоростта, да включват фаровете за мъгла и аварийните светлини при необходимост, а при спиране на колоната и възможност за безопасно излизане - да напуснат автомобила и да се отдалечат от пътното платно. Предупреди и да не се използват дългите светлини, тъй като отражението им в мъглата допълнително влошава видимостта.

Бившият директор на КАТ Алекси Кесяков беше категоричен, че мъглата не може да бъде определена като виновник за катастрофата. „Мъглата не знае правилата, не се съобразява с нас. Ние трябва да се съобразяваме с мъглата, така че няма да търсим неща извън нас, а всичко, което е сътворил човек", заяви той. По думите му скоростта трябва да бъде съобразена така, че водачът да може да спре в рамките на разстоянието, в което има видимост. „Когато караме по-бързо и спирачният път е по-дълъг от разстоянието, което виждаме, там, където не виждаме, може да има всичко - катастрофирали, спрели пешеходци. Трябва да регулираме скоростта така, че да може да спрем", обясни Кесяков.

Георги Златев от Българската браншова камара „Пътища" определи причините за трагедията като съвкупност от бездействие и липса на адекватна реакция на различни нива. "По пътищата липсват достатъчно информационни табла, които да предупреждават за внезапно влошаване на условията. Институциите трябваше да използват и наличните мобилни сигнализационни табла, които могат да бъдат изведени на пътя при опасни метеорологични условия", смята още експертът. Златев постави въпроса и за превантивната обработка на настилката, като отбеляза, че ниските температури и високата влажност могат да доведат до образуване на т.нар. "черен лед" и загуба на сцепление.

Златев настоя за незабавно въвеждане на режим на зимно поддържане, постоянен мониторинг на участъците и контрол върху работата на фирмите, които отговарят за пътищата. Той призова и неправителствените организации да участват по-активно в планирането и прилагането на мерки, за да се преодолее бюрократичният подход. 

Според председателя на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България Красимир Георгиев проблемите започват от липсата на достатъчно информационни системи и оборудване по магистралите, преминават през административните пречки пред реформите и недостатъчната подготовка на водачите и стигат до неефективния контрол на пътя. „В България всеки шофьор има свой начин на каране, има свой закон за движение по пътищата, има и своя методика на поведение на пътя и това е възможно благодарение на фокусирания контрол контрол върху само три неща - скорост, телефон и колан. Всичко останало може да си пожелаете да правите", коментира той. Георгиев постави въпроса и за липсата на санкции при неспазване на пътната маркировка, неправилно паркиране и престрояване.

„Фундаментът на пътната безопасност е обучението. Каквито и пътища да построим, каквито информационни табели да поставим, един водач, който не знае и не може, няма да се възползва от тях - той не знае как да ги използва", заяви Георгиев. Той настоя за по-високи изисквания към преподавателите, оценъчно-квалификационен изпит за инструкторите, увеличаване на часовете за практическо обучение и ежегодни проверки на учебната база на автошколите. Според него трябва да бъде потърсена и конкретна отговорност от длъжностните лица, които отговарят за пътната инфраструктура и контрола.