/КРОСС/ Назоваването на нещата с думи, разбирането на емоциите и осъзнаването, че те са нормална реакция на една ненормална ситуация, помагат на човека да интегрира преживяното

Ужасът от тежката катастрофа на магистрала „Тракия" ще остане в съзнанието на оцелелите, близките на загиналите и пострадалите дълго след като непосредствената опасност е отминала. Как се оказва психологическа помощ в първите часове след подобна трагедия, как хората преодоляват шока и кога може да се развие посттравматичен стрес? По тези въпроси говори Радина Табакова от Института по психология на МВР в „Денят започва". Тя е била част от екипа психолози, изпратени на мястото на инцидента, за да окажат подкрепа на оцелелите.

Радина Табакова, Институт по психология на МВР: „Ние сме екип от 16 души, които дойдохме от всички части на България. Това всъщност много помага за усещането и за начина, по който се справяме. Първото нещо, което виждаш, е ужасът и страхът в очите на хората, които са оцелели. Независимо че директната заплаха е отминала, те все още са много силно повлияни от емоциите, от страха и от неизвестността за това какво предстои и как ще се развият нещата. За нас е много важно да ги чуем, да имат възможност да кажат как се чувстват, какви са техните страхове и какво са преживели. Първата психологическа помощ трябва да бъде навременна - непосредствено след отминаването на заплахата за живота им, и да бъде оказана на място."

  По думите ѝ в подобен момент никой не може предварително да знае как ще реагира и с какви лични ресурси ще разполага, за да се справи с преживяното. Осъзнаването на случилото се и приемането на новата реалност протичат различно при всеки човек. Няма универсален срок, в който шокът отстъпва място на осъзнаването на загубата или на преживяната опасност.

„Различните хора имат различни ресурси и по тази причина няма точен механизъм, по който да се каже, че това ще се случи след един или след два дни. Всъщност в деня на трагедията видяхме хора, които само за няколко часа бяха успели да се мобилизират дотолкова, че да знаят какво се е случило, да имат способността да говорят за преживяванията и страха си и да бъдат благодарни, че са оцелели", разказа психологът.

Тя подчерта, че острата стресова реакция не е непременно негативно явление. В определени ситуации тя мобилизира ресурсите на човека и му помага да реагира на опасността. Според Табакова е важно да се прави разлика между острата стресова реакция непосредствено след инцидента и развитието на посттравматична стресова реакция.

Радина Табакова, Институт по психология на МВР: „Острата стресова реакция всъщност не е нещо негативно. Тя мобилизира когнитивните и емоционалните ресурси наличността. Когато събитието или преживяванията надхвърлят адаптивните възможности на човека и продължат прекалено дълго, тогава може да се стигне до посттравматична стресова реакция. На практика е важно да се знае, че не всяко травмиращо събитие може да доведе до посттравматична стресова реакция. Много важно е самото преживяване и начинът, по който човек интегрира случилото се. Няма една формула, по която да се каже, че непременно ще се стигне до такова състояние."

Психологът акцентира върху значението на подкрепата и възможността човек да говори за това, което чувства.

„Назоваването на нещата с думи, на начина, по който се чувстваш, разбирането на емоциите и осъзнаването, че те в един момент са нормална реакция на една ненормална ситуация, помагат на човека да интегрира преживяването и да продължи напред", каза Табакова.

В разговора беше поставен и въпросът за реакциите на очевидците - включително на хората, които са били в района на катастрофата, но не са се включили в оказването на помощ на пострадалите. Табакова уточни, че нейният екип е пристигнал няколко часа след инцидента и не е имал преки наблюдения върху поведението на хората в първите минути.

Радина Табакова, Институт по психология на МВР: „Ние пристигнахме няколко часа след инцидента. Аз бях в екипа от София и пристигнахме последни. Колегите от Ямбол, Сливен, Бургас, Пловдив и Пазарджик бяха пристигнали първи. Районът беше доста отцепен и не видях зяпачи. По-скоро в ужаса и шока човек не знае какво да прави и вероятно неговото поведение изглежда неадекватно. Не можах да видя хора, които не помагаха. Хората, които бяха претърпели катастрофата и бяха оцелели, дори седяха един до друг, но не разговаряха помежду си. Ужасът е прекалено голям и всеки гледа да мобилизира собствените си сили, за да може да се съхрани в този момент."

  Работата на терен при тежки катастрофи и бедствия изисква не само професионална подготовка, но и способност специалистите да запазят своята устойчивост. Табакова призна, че дори опитът от предишни кризисни ситуации не прави подобни преживявания по-лесни.

„Преминали сме през доста такива кризи, бедствия и катастрофи. Да ви кажа честно, никога не се свиква и никога не се чувстваш достатъчно подготвен. Много помага екипът. В този случай бяхме доста хора. С нас беше и директорът на Института по психология, която дойде от Варна. Останахме в професионалната си роля. Трябва да ви излъжа, ако ви кажа, че не преживяхме човешки трагедията. Вчера направихме събиране на екипа, на което поговорихме за преживяванията си - кой как се е чувствал, какво е видял и как сме се справили", сподели тя.

  Психологът допълни, че самото оказване на помощ също е част от процеса на справяне с преживяното от специалистите. Психологическата помощ не приключва с първоначалната реакция на кризата. Необходима е подкрепа както за пострадалите и техните близки, така и за служителите на МВР, които ежедневно са изложени на стресови ситуации. Табакова обясни, че Институтът по психология работи и със служителите на вътрешното министерство след големи кризи, като целта е те по-лесно да се върнат към обичайния ритъм на живот и работа.

Радина Табакова, Институт по психология на МВР: „Нашият фокус са и служителите на МВР, които на практика са подложени ежедневно на стрес. Стараем се след такива големи кризи да работим с тях под формата на структурирана психологическа работа, с която им помагаме по-лесно да се върнат към нормалния начин на живот. За тях стресът е мобилизация и дава възможност ефективно да вършат работата си. Естествено, те не могат да забравят това. Не е врата, която можеш да затвориш и да продължиш напред. Но чрез профилактиката и усвояването на стратегии за справяне се опитваме да бъдем до тях във всички тези моменти."

Тя подчерта, че както оцелелите, така и спасителите и служителите, участвали в реакцията след катастрофата, имат нужда от разбиране и подкрепа не само непосредствено след трагедията, но и в периода след нея.