/КРОСС/ За България не е достатъчно просто да бъде потребител на зелени технологии. Нашата амбиция е да се превърнем в място, където тези технологии се разработват, произвеждат и внедряват. Това заяви заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов по време на 31-вата сесия на Конференцията на страните (COP31) към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) в Анталия, Турция.

В рамките на COP31 заместник-министър Якимов участва в събитието „Задвижване на енергийния преход: електрификация в мащаб", организирано от шведската компания „Алфа Лавал". Сред участниците беше и министърът на индустрията и технологиите на Турция Мехмет Фатих Каджър.

Красимир Якимов подчерта, че България традиционно е нетен износител на електроенергия и е крайъгълен камък на енергийната стабилност в Югоизточна Европа. „Активно инвестираме в увеличаването на капацитета на трансграничните електроенергийни връзки със съседните държави Турция, Румъния, Гърция, Сърбия и Северна Македония", заяви зам.-министърът.

Той посочи, че България разработва едни от най-мащабните проекти за съхранение на енергия в региона, включително промишлени батерийни системи и модернизация на хидроенергийната инфраструктура. „Към края на октомври 2026 г. страната разполага с над 6,2 гигавата присъединени към електроенергийната мрежа мощности от батерийни системи за съхранение на енергия, с общ капацитет за съхранение над 19 гигаватчаса", подчерта той.

Заместник-министър Якимов участва и в панела на високо равнище „Следващото конкурентно предимство: партньорство между Турция и Европа за кръгова индустрия, чиста енергия и нулеви отпадъци", организиран от Съветa за външноикономически отношения на Турция (DEİK).

В дискусията той представи предприетите от България мерки за развитие на индустриалната инфраструктура и привличане на инвестиции. По думите му през последните години са насочени стотици милиони евро европейско и национално финансиране към 11 индустриални парка и зони, които вече разполагат с необходимата инфраструктура и са готови да приемат както малки и средни предприятия, така и големи инвеститори.

„Един от най-важните приоритети на нашето правителство е продължаването на реиндустриализацията на страната", заяви Якимов. Той посочи, че са предвидени мерки за стимулиране и развитие на съществуващи индустриални зони, както и за създаването на две изцяло нови.

Зам.-министърът подчерта и значението на малките и средните предприятия за българската икономика, като посочи, че те представляват 99,8% от всички действащи компании в страната и са най-големият работодател и данъкоплатец.

Той акцентира върху необходимостта от целенасочена подкрепа за МСП, за да могат да покриват екологичните стандарти и да останат част от международните вериги на доставки. В тази връзка представи финансовите инструменти и програми с европейско и национално финансиране, насочени към намаляване на въглеродния отпечатък на предприятията и внедряване на модели на кръгова икономика.

„Ролята на държавата трябва да бъде да изгради устойчиво партньорство с индустрията, да премахне административните пречки и да очертае ясна пътна карта за зеления преход", подчерта Якимов.

По време на конференцията Красимир Якимов участва и в панела „Публично-частни партньорства за устойчива инфраструктура и регионално сътрудничество". Сред основните теми в дискусията бяха по-ефективното използване на публичните ресурси, привличането на частен капитал и реализирането на устойчиви инфраструктурни проекти.

Якимов представи усилията на България за по-добра координация на инвестиционната политика и привличане на частен капитал чрез публично-частни партньорства. Той акцентира и върху значението на регионалното сътрудничество с Турция за развитието на инфраструктурата и индустриалната свързаност в Югоизточна Европа.

„Всяко евро публична подкрепа трябва да допринася за привличането на допълнителни частни инвестиции, създаването на качествени работни места и укрепването на индустриалната конкурентоспособност", подчерта Красимир Якимов.

В програмата на заместник-министъра беше включено и посещение на българския павилион, където се проведе дискусия на тема „Публично-частни партньорства и финансиране за зелен растеж".