/КРОСС/ Финансовият план за 2027, тежките структурни проблеми, стремглаво нарастващият дълг и липсата на реални реформи в държавната администрация коментира в предаването "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР макроикономистът Евгений Кънев.

По повод непрекъснатото наливане на средства в затворени системи Кънев каза: "Големият проблем на това бюджетиране е, че както сегашният бюджет, който беше приет с доста странни и спорни текстове, някои текстове се оказаха и противоконституционни, така и този, който се предлага за 2027 година, всъщност кърпи дупки, представя положението за катастрофално и всъщност това защитава идеята за повече дълг, без всъщност зад него да стоят инвестиции за бъдещето. Това е най-притеснителното, защото този дълг се увеличава стремглаво. И това е наистина нещо доста сериозно."

Във връзка с декларираното от управляващите намерение за борба с олигархията, икономистът бе категоричен, че в новия бюджет липсват каквито и да било индикации за промяна на порочния модел: "Няма борба с олигархията, защото олигархията, както знаем, всъщност се храни от бюджета през основно две места. Това е реално капиталната програма през пътната инфраструктура, която в момента отново се подновява през същите фирми, които да строят, и без да се правят някакви реформи, които да показват начина, по който избират тези фирми. Това веднъж, и втори път - през доброто заплащане на силовите органи в държавата, които да не преследват корупцията. Неслучайно така отново най-добре платената система и най-неефективна за държавата е съдебната система.

По отношение на това как бюджетът разпределя брутния вътрешен продукт между гражданите, бизнеса и държавата, Кънев подчерта, че липсват каквито и да било визионерски инвестиции: "Същевременно виждаме, че нашата програма изцяло отива за пътища и за дупки. Т.е. тук не виждаме някакво бъдеще."

Липсата на електронно управление и раздутата администрация

По повод отказа на държавата да оптимизира своите разходи и да реже ненужни щатове Кънев обясни защо предложената рамка води до задължително вдигане на данъците и натрупване на нови задължения: "Всъщност, ако се правеше по правилния начин, щеше да има пари за всички, без да се вдигат данъците. Но понеже не се правят нужните съкращения в държавната администрация в необходимия размер, държавата трябва да събере още 2 милиарда евро - първо, от всички нас като население. Второ, трябва да обложи допълнително свръхпечалби, и понеже пак не стигат парите, трябва да вземе дълг допълнително."

Кънев подкрепи тезата си и с красноречиви статистически сравнения за броя на заетите в силовия и административния сектор у нас спрямо европейските стандарти.

По повод причините, поради които управляващите избягват задължителните реформи, икономистът допълни: "Има различни съображения. Едното частно съображение е, че част от тези хора са свързани с партийните среди и не искат да се пипа там. Второто, понеже е нормално да разчитат на част от тази администрация, се страхуват да не би някой да се вдигне на стачки и бойкоти. Т.е. тук няма смелост за реформи. Трето, най-важното според мен, години наред - това не е от сега, от 15-20 години - ние не въвеждаме електронно правителство, макар че са похарчени милиарди за това нещо. Това всъщност по този начин възпроизвежда корупцията и се ограничават течовете от бюджета."

Войната с големите търговски вериги и икономическите рискове

По отношение на агресивния подход на правителството спрямо големите западни инвеститори, търговски вериги и водената срещу тях "война", Евгений Кънев определи тези действия като абсурдни и опасни за пазарната икономика.

По въпроса за нападките срещу веригите и административния натиск, икономистът каза: "Ако има един куриоз, който трябва да посоча за цялото управление, това е точно случаят с веригите. Защото, от една страна, постоянно се обещава пресиране на цените да слязат надолу, а от друга страна, се подгонват точно тези, които са с най-ниските цени, защото няма друг на пазара на хранителни стоки, който да предлага по-ниски цени от тези на голямата верига. Част от причината за успеха на тези вериги е точно защото те предлагат най-добри условия на потребителите. Ако бяха супервисоките цени - най-високите даже, както се опитаха да ни обяснят - нямаше никой да ходи там и щяха във всички квартални магазини да пазаруват."

Той предупреди, че облагането на тези компании със свръхпечалби и солени глоби неизбежно ще рефлектира върху крайния потребител и българските доставчици: "Тези разлики ще бъдат или в цените за потребителите, или в цените на доставчиците. Те трябва да платят доставчиците с по-ниска цена, на която могат да продават, а потребителите - с по-скъпа цена, на която могат да купуват. Всъщност тогава правителство води две противоположни политики, които на практика няма как да доведат до нещо добро."

По повод реакциите на министър Пулев и начина, по който бе подходено спрямо регулаторите и бизнеса, Кънев отбеляза: "На практика тази верига, за която говорим, заедно с още една от същата бизнесгрупа - те са най-големи работодатели в България и от най-големите инвеститори в България! Да се държиш по този начин е странно, освен ако нарочно не правиш това нещо, защото има някой друг, който реално вече е готов да поеме техните магазини. Това също не бива да се изпуска като възможност."

В заключение макроикономистът направи анализ и на посоката, в която поема страната: "Да водиш война с чуждестранни, и то западни инвеститори, от държавата, която е най-големият търговски партньор на България, това е просто такова прострелване в крака, че няма възможност за налог и за целия преход, освен в Унгария. За съжаление, виждаме в много посоки копиране на най-лошите практики от Русия, от Унгария на това правителство и българите трябва да разберат, че нищо добро не ги чака, ако си стоят вкъщи и чакат от само себе си нещата да се оправят."