/КРОСС/ Пъстрата палитра на българските традиционни облекла оживява в най-новата експозиция на Пловдивския регионален етнографски музей. Изложбата „Българската хубост - 55 образа в носии" съдържа 55 специално изработени кукли.

Разнообразие от емоции, палитри и форми - такъв е обликът на българските народни носии, събрани от етнографа Христо Вакарелски, който създава специална карта на характерните за всяка област от българското етническо землище облекла. Това се случва през 1942 година, когато споменът за българското Възраждане и национални идеали е все още жив.

„През 1942 година нашият голям етнограф Вакарелски създава такава карта на териториите, които са населени с българския етнос. И отбелязва във всеки регион каква носия се е носила", казва Грозделина Георгиева, уредник в Регионалния етнографски музей в Пловдив.

В наши дни майсторът на художествените занаяти Румяна Герчева изработва 55 кукли по картата, оставена от Христо Вакарелски преди 84 години. Тази красота от миналото може да бъде видяна в специална експозиция в Пловдивския етнографски музей.

Всяка кукла е уникална и има своя история.

„Всяко лице е правено индивидуално от плъст. Неслучайно те имат собствени физиономии. А всичките облекла са от автентични материали. Представете си какъв труд е това и какво издирване е да намериш за всеки регион шаяка, който трябва, абата, копринената тафта, която се използва и се прави", казва Грозделина Георгиева.

В изложбата може да се види как са били облечени българите от Нишко, Одринско, Костурско, Беломорието - все региони, които остават извън българската държава. Любопитното е, че сокаят, накитът за глава, е разпространен в различни части на българската етническа територия, въпреки огромните регионални особености в облеклото.

„Сокаят е многосъставен накит за глава. Конструкциите, които повдигат шапката, и накитите, които се слагат отстрани, се смята, че продължават от българското средновековие. Това са различните украси с диадеми, покрити на царкините и болярките. И неслучайно се казва, че този накит е запазен от средновековието. Тези райони показват разпространението на болярските семейства при падането на България под турско робство. Те започват да се изтеглят от столицата Търново и местата, където са се разпространили, стигат чак до македонските ни региони", казва Георгиева.

Накитът, дошъл от българските болярки, оцелява до 19-и век, когато е забранен. Днес е много трудно да бъде открит в автентичен вид.

„Старите пътешественици, когато са минавали през България и са виждали жените с това, казват: „Те ходят като Клеопатри" - с целите конструкции отгоре, бавно се движат и величествено. И това е една от причините сокаят, който е като корона, да бъде забранен през 1834 г. от султана. Защото богатите турци виждали, че жените се движат много непокорни - те са с гордо изправени глави, бавни походки. Това не подхожда на робско население", казва Грозделина Георгиева.

Дрехите за българката са имали и магически функции. Те са трябвало да пазят детеродния орган от злите сили и болестите. Затова са били грижливо извезани и украсени.

бТВ, „Тази неделя"