/КРОСС/ Задълженията на „Топлофикация София" надхвърлят 1,3 млрд. евро, а дружеството постепенно върви към фалит, който в един момент ще се усети внезапно. Това каза членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански в предаването „Тази неделя" по бТВ.

По думите му фитилът на тази „бомба със закъснител" отдавна е запален, а решението трябва да бъде търсено съвместно от държавата и Столичната община. Според него трябва да бъде избран ясен механизъм за решаване на проблема - приватизация, публично-частно партньорство или оздравителен план.

Понижаването на перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от положителна на стабилна е сериозно предупреждение, но не означава понижаване на самия рейтинг, заяви Каримански по повод оценката на Standard & Poor's. По думите му агенцията обръща внимание на разходната част на бюджета, изпълнението на поетите ангажименти и необходимостта от устойчиви приходи, а не от еднократни мерки.

Той открои и нарастващия дисбаланс между вноса и износа на страната. Според него, ако икономиката не успява да отговори на увеличеното потребление с достатъчно конкурентно производство, това ще задълбочи външните дисбаланси и ще доведе до поскъпване на стоките. „Хората, които продължават да потребяват, без да спестяват или да ограничават потреблението си, ще продължат да купуват на по-високи цени", предупреди той.

По думите му централната банка вече на няколко пъти се намесва чрез различни буфери, за да намали ръста на кредитирането. „Факт е обаче, че изпреварващият темп на нарастване на възнагражденията в България, несъразмерен нито на европейските страни, нито на страните от еврозоната, несъразмерен на икономиката на България, показва, че този ръст на кредитирането ще бъде много по-постъпателно охладен, отколкото бихме искали самите ние. Ние правим, каквото можем. Въпросът е доколко това може да повлияе на този изпреварващ ръст на възнагражденията. Миналата година отново имаме 12% нарастване", припомни Каримански.

Според Каримански правителството трябва по-ясно да обясни каква политика възнамерява да провежда с новия бюджет и как ще реализира заложените мерки. „Историята трябва да бъде разказана по-подробно и по-ясно. В момента тя е мъглява. Не може да се разбере какво точно ще направи правителството с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза", коментира той.

Като основен проблем финансистът посочи факта, че икономиката работи на потенциала си, което ограничава ефекта от еднократните мерки върху структурното бюджетно салдо. „Притеснително е, когато виждаме, че икономиката работи на потенциала си. Потенциал означава, че структурното салдо на икономиката е равно на салдото на начислена база, т.е. еднократните мерки няма да важат или не са толкова съществени. Самото правителство казва, че мерките като данък „Свръхпечалба", ТЕЛК реформата и всичко останало няма да дадат такъв ефект. Не може да изолираме цикличния елемент, когато говорим за бюджетното салдо, а той се изразява в това как например кризата в Ормузкия проток ще повлияе върху каскадните цени на електроенергията в Европа и в България, как торовете ще се повлияят, защото те тепърва ще се повлияят. Ако това беше предвидено, тогава бюджетното салдо нямаше да може да не отчита цикличния елемент", обясни финансистът.

По повод планираното съкращаване на 5042 щатни бройки в държавната администрация Каримански заяви, че преди предприемането на подобни действия правителството трябва да представи секторни анализи за всеки отделен сектор и първостепенен разпоредител с бюджет. Според него е необходимо да се покаже конкретният ефект от оптимизацията на персонала в консолидираната фискална програма за периода 2027-2029 г. „Имаме намаляващ темп на нарастване, но в сравнение с абсолютните стойности сумата за персонал продължава да се увеличава. Не виждаме по никакъв начин тези големи числа за съкращения да оказват толкова сериозно влияние", посочи той.

Каримански призова и за преосмисляне на параграфи 6, 7 и 8 от преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон, свързани с възнагражденията в сектор „Сигурност" - МВР, НСО и отбраната.

По думите му временното замразяване на заплатите не решава проблема, тъй като впоследствие те отново могат да бъдат увеличени. Затова е необходимо да се променят и специализираните закони, така че възнагражденията да бъдат ясно отразени в разходите за персонал в бюджета.

бТВ, „Тази неделя"