/КРОСС/ Голяма пропаст между бедни и богати у нас. България заема за поредна година първата позиция в Европа по неравенство в доходите.

20% от богатата част на българското общество получава 7 пъти повече от най-бедните, а всеки пети българин живее под прага на бедност, показват данните на Националния статистически институт.

Едни живеят с перспектива за спестявания и инвестиции, а други пресмятат всеки разход и гледат с тревога към утрешния ден. Това изчислява коефициентът на Джини. Представете си две семейства, които живеят в един и същи град, пазаруват в едни и същи магазини, плащат сметки за ток, вода и отопление. За едното семейство поскъпването на стоките и услугите е неприятно, но за другото означава лишение.

Такъв е случаят на Моника Кръстева. Тя е с висше образование, майка на три малки деца. След като остава без работа, тя преминава курсове и става помощник-възпитател в детска градина. Доходът ѝ е близо до минималната работна заплата.

„Към 750. Детските не са нищо за три деца. То излиза, че моята заплата е около минималната. Да, малко над минималната, защото просто съм с изкаран курс. Ако нямам курса, съм на минималната, но аз съм малко над този праг", казва Моника Кръстева.

Експертите изчисляват, че за тричленно домакинство са нужни поне 1516 евро, а чистият месечен доход за издръжка само на един работещ вече е 842 евро. Тази майка прави невъзможното за всички - общо петима членове на семейството си. За щастие, съпругът й също работи.

„За нищо не стигат с три деца. Дори да е едно и две, просто за нищо не стигат! Трябва всичките да облечеш, да обуеш, да приготвиш за училище. Постоянно някой има нужда от нещо, деца на три различни възрасти - всеки си иска своето. Няма как да дадеш на едното, а за другото да няма. Научаваш се да живееш с каквото можеш. Просто... за нищо не стигат", казва тя.

„Да живееш с каквото можеш" е присъдата на хиляди български семейства, а икономическото неравенство остава силно изразено у нас. Според икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика проблемът е липсата на средна класа.

„Например липсата и обезлюдяването на средно големия град. Ние имаме немалко хора, които живеят в селата. Много хора живеят в големите градове, но по средата отново липсват. Електорално включително това залитане по крайни партии е характерно за общества с високо неравенство, с липсваща средна класа. Така че това ще е тренд, който ще продължава най-вероятно, ако няма преформатиране на социални политики. Тук някак си липсва междинният сегмент на пазара на труда - среднопроизводителните работници, а дребните предприемачи са относително малко", казва Николов.

Това неравенство се измерва и в числа. България застава на върха на класацията с 37,7% при средно за Европа 29,2%. За сравнение, страната с най-слабо изразено неравенство е Словакия с 23 пункта. Коефициентът не показва колко са бедни хората, а колко са големи различията между бедни и богати.

„Ние имаме повече хора, които заради особеностите на доходната структура според повечето статистически измерители бихме класифицирали като богати, а не като средна класа. Разбира се, тези хора най-вероятно в сравнение със своите европейски сътрудници по-скоро биха се чувствали средна класа, но заради начините, по които се мери доходната структура, тези хора влизат в групата на богатите", посочва икономистът.

У нас най-заможните 20% от населението получават 7 пъти по-големи доходи от най-бедните 20%, според данните на Националния статистически институт за 2025 г. Именно тези 20%, или над 1 млн. и 300 хил. души, живеят под линията на бедността.

„Заради много големите разлики в заплащането. Имаме няколко икономически дейности. Аз вече споменах информационните технологии, банките и застраховането. Впрочем все по-голяма част от публичния сектор е в този сегмент, а има хора с много високи заплати и до голяма степен липсват хората по средата. От друга страна има много голямо струпване около минималната заплата или малко над нея. Само на минимална заплата са около 500 000 души, а под 1000 евро миналата година бяха около милион. Става дума за една много голяма нискодоходна група от една страна и от друга страна - все по-растяща група с много висок дял", казва Адриан Николов.

В страната ни неравенството за една година е намаляло с 0,7 пункта - от 38,4 през 2024 г. до 37,7 през 2025 г. Въпросът обаче не е само как растат доходите, а и до кого стига подкрепата на държавата.

„Повечето социални мерки са много хоризонтални. Даваме по малко на всички. Но това не води до някаква много сериозна промяна в доходната структура, защото ролята на социалната държава би трябвало да бъде да подкрепя доходите тук отдолу и да не дава на хората, които имат висок доход. Ние това не го практикуваме, а по-скоро практикуваме много широки хоризонтални политики, които дават по малко на всички, които в крайна сметка не стигат", посочва икономистът.

Министерството на труда и социалната политика разработва мерки и програми, които да подпомагат най-уязвимите. За 2025 г. делът на бедните намалява от 45,4% до 21,2% след получената социална подкрепа.

Според Министерството на труда и социалната политика в Бюджет 2027 се предвиждат над 300 млн. евро повече за пряка подкрепа чрез социални помощи за семействата с деца, както и още 114 млн. евро ръст на разходите за подкрепа на хората с увреждания.

Голяма цел на държавата е до 2030 г. хората в риск от бедност или социално изключване у нас да намалеят с почти 800 хиляди.

бТВ, „Тази неделя"