/КРОСС/ България трябва да промени подхода си към социалната политика, ако иска реално да намали разликата между бедни и богати. Данъчната система е в основата на неравенството, а докато страната запазва плоския данък, трудно може да се постигне подобно изравняване. Това каза бившият социален министър в кабинета „Орешарски" и в последния служебен кабинет на Андрей Гюров - Хасан Адемов в предаването „Тази неделя" по бТВ.

По думите му проблемът с неравенството е свързан най-вече с данъчното законодателство. Ако има желание за промяна на данъчната система, политическите формации трябва да излязат пред избирателите с подобна платформа преди парламентарните избори и да поискат доверието им. „Не само плоският данък, има и други причини заради неравенството. Но така или иначе данъчната система е в основата на неравенството", посочи Адемов.

Бившият социален министър коментира и оттеглените промени в Закона за личната помощ, които предизвикаха сериозно обществено недоволство и заплахи за протести от страна на майките на деца с увреждания. Според Адемов, когато се говори за политика за хората с увреждания, трябва да се има предвид, че България е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Той припомни, че 2 декември е емблематична дата, тъй като именно на този ден българският парламент е ратифицирал конвенцията преди няколко години. „Там основното, което е важно да се спомене, е, че нищо за хората с увреждания не трябва да се предприема без хората с увреждания. Това е един от основните водещи елементи в политиката за хората с увреждания", обясни той.

В конкретния случай управляващите са решили чрез група народни представители да внесат проект за изменение на Закона за личната помощ. Това е предизвикало сериозна публична дискусия, но и отпор, включително заплахи за протести.

По думите на Адемов без обществена дискусия и оценка на въздействието са били предложени сериозни промени, които запазват дохода и на практика основното трудово възнаграждение на личните асистенти на нивата от 2026 г., като същевременно замразяват плащанията за тях.

Той обърна внимание и на механизма за формиране на възнагражденията на личните асистенти. „Основното възнаграждение на личните асистенти, на практика, в структурата на основното възнаграждение, влиза, когато става въпрос за възрастни - за лицата с 90 и над 90% увреждане с чужда помощ, размерът на добавката за чужда помощ, която е около 130 евро. Тоест парите, които примерно пенсионер или възрастен човек получава като добавка за чужда помощ, отиват като част от заплатата на личния асистент", обясни той.

При децата помощта, която се получава по Закона за семейните помощи за деца, е около 600 евро за тези с най-тежки увреждания - 90 и над 90%. До 360 лева, или 180 евро, от тази сума отиват в заплатата на асистента. Така част от средствата, които трябва да получи човекът с увреждане, всъщност се включват във възнаграждението на асистента.

Досега часовата ставка на личните асистенти е била обвързана с минималната работна заплата, което е създавало действащ и предвидим механизъм. Предложението е всяка година със Закона за държавния бюджет да се определя размерът на тази сума. „Това притеснява личните асистенти, родителите на деца с увреждания и близките, които предоставят тази дейност. Нямат сигурност по този начин. И предвидимост", посочи Адемов.

Според него вносителите могат да заявят, че няма правителство, което да намали тези средства, но въпреки това липсата на устойчивост във финансирането остава проблем.

Друг спорен момент е предложението трудовият договор да отпадне. Аргументът на управляващите е, че така повече хора - включително държавни служители и представители на свободни професии, които нямат право на втори трудов договор - ще могат да работят като лични асистенти. Адемов обаче смята, че този аргумент не е достатъчен, за да натежи в дискусията.

Той обясни, че майките на деца с увреждания са ангажирани с отглеждането им денонощно - 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, през цялата година. Затова те нямат реална възможност да работят на друго място. Става въпрос по-скоро за хората, които могат да работят като лични асистенти по два или четири часа, извън законоустановеното за тях работно време. „Аз разбирам аргументите на управляващите, защото те бързат около бюджетната процедура, за да могат да се възползват от възможността този законопроект да мине по бързата писта. Което означава, че няма оценка на въздействието, няма обществена публична дискусия, което прави предложението някак си по-малко легитимно", коментира бившият социален министър.

По думите му Министерският съвет е институцията, която може да внесе подобен законопроект по легитимния начин. Така ще има един месец за публично обсъждане, след което предложението ще бъде разгледано и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Преди това проектът трябва да премине и през Националния съвет за хората с увреждания.

Адемов посочи, че председателят на социалната комисия също може да поиска становища, за да се премине по по-прозрачна и обществено приемлива процедура и да бъдат чути всички аргументи. Според него не става въпрос непременно за умисъл при избора на по-бързата процедура, а за темпото, с което управляващите са искали да отговорят на обществените очаквания. „Вие знаете, че тези управляващи дойдоха на власт с редица сериозни обещания в социалната сфера. И за да може да се случат те, е предприет този начин - по бързата писта да се реши този въпрос. Но вместо да се реши този въпрос, се създадоха още повече проблеми", заяви той.

Адемов коментира и идеята за въвеждане на специален статут за майките на деца с увреждания, за която заговори заместник-председателят на парламента Иван Ангелов. По думите му степента на интелигентност на едно общество и едно управление се измерва и чрез отношението към уязвимите групи. „Дали ще бъде специален статут, дали ще бъдат лични асистенти, дали ще бъде трудов договор и т.н. - всички тези елементи са подчинени на това човекът с увреждания да бъде в центъра на политиките, които се предлагат за хората с увреждания", обясни той.

Според него правата на асистентите са отделна категория права, но най-важното е те да водят до по-добро качество на живот на хората с увреждания. Целта е тези хора да имат самостоятелен начин на живот и да се интегрират възможно най-безболезнено както в семейната среда, така и в обществото.

Адемов посочи, че в Европа съществуват различни практики, сред които индивидуални бюджети за подкрепа на уязвимите групи и хората с увреждания. Той подчерта, че независимо дали ще бъде въведен специален статут или ще се запази трудовият договор, за който хората с увреждания държат изключително много, трябва да се гарантират правата на асистентите. Трудовият договор предполага допълнителни права, свързани с клас за прослужено време, професионална квалификация, отпуск и други. Осигурителните права в проекта са запазени, с едно изключение - за фонд „Общо заболяване и майчинство" се предлага осигуряването да бъде по избор на личния асистент. „Изключително важно е тази дискусия да бъде отново проведена и ако има добри елементи в предложения проект, те да намерят място в един проект на Министерския съвет, който, пак повтарям, да мине през легитимната процедура на публично обсъждане", посочи Адемов.

Бившият социален министър коментира и заявеното от премиера намерение за безкомпромисна борба с фалшивите ТЕЛК решения. По думите му публичната информация сочи, че става въпрос за около 880 хиляди експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК. Това означава, че тези хора са преминали по съответния ред, регламентиран в Наредбата за медицинската експертиза. Ако са обжалвали решенията си, са стигнали и до НЕЛК. От тези 880 хиляди малко по-малко от половината - около 400 и няколко хиляди души - получават инвалидни пенсии. Останалите имат оценка, която се базира на вида и степента на увреждането. Става въпрос за хора, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст и при наличие на 50% и над 50% загубена работоспособност или вид и степен на увреждане придобиват права по Закона за хората с увреждания. Например хората с между 50% и 70% загубена работоспособност получават 5% от линията на бедност, а при по-висок процент подкрепата се увеличава. „Не получават пенсия, а получават по Закона за хората с увреждания допълнителна финансова подкрепа", уточни Адемов.

Той предупреди, че когато се посочва числото от 880 хиляди, се създава впечатление, че сред тези хора има голям брой с фалшиви ТЕЛК решения. Адемов обаче подчерта, че средният европейски процент на хората с увреждания в отделните европейски държави е между 12% и 15%, докато в България той е около 11%. „Аз не казвам, че няма фалшиви ТЕЛК-ове. Но има контролни органи на Националния осигурителен институт, на регионалните дирекции и на здравеопазването, които могат да контролират", заяви той.

Според него дигитализацията, която в момента се въвежда при експертните решения на ТЕЛК, също ще даде възможност за по-ефективен контрол.

ТЕЛК вече имат онлайн връзка с лечебните заведения и могат да проверяват дали има издадена епикриза, дали са проведени необходимите изследвания и дали представените медицински документи отговарят на действителността. Електронното здравно досие и електронната здравна система дават възможност за контрол върху целия процес на експертиза на загубената работоспособност.

Според Адемов обаче проблемът с ТЕЛК е поставен и в друга плоскост. В момента в България се определя процентът на загубената работоспособност спрямо здравия човек, но не се оценява остатъчната работоспособност.

Той определи като легитимна идеята на управляващите за въвеждане на нов подход, свързан с така наречената ICF система, която оценява функционалността на човека - какво може да прави въпреки увреждането си. „Той може да бъде на инвалидна количка, но може да бъде прекрасен водещ на предаване, народен представител, може да бъде... Разбира се, функционалността и възможността какво може да прави са предмет на така наречената ICF система", обясни Адемов.

Адемов смята, че има нужда от реформа, но количествените показатели не могат да бъдат единственият критерий за оценка на социалната политика. Той даде за пример 880-те хиляди решения на ТЕЛК и НЕЛК, както и 777-те милиона евро, предвидени само за лични асистенти. „Количествените критерии са важни, но те не могат да бъдат единствени. И всички, които смятат себе си за самодостатъчни при определянето на тези политики, стигат до тази ситуация, в която трябва да се обясняват защо са постъпили по този начин", заключи Хасан Адемов.

бТВ, „Тази неделя"