Фискалният съвет: Два пъти са скочили публичните разходи за хора с увреждания за последните 5 години
Секция: ИКОНОМИКА
16 Ноември 2026 16:46
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Фискалният съвет: Два пъти са скочили публичните разходи за хора с увреждания за последните 5 години

/КРОСС/ Фискалният съвет е изготвил доклад, който обобщава разходите във връзка с експертните решения за увреждане и рисковете за публичните финанси през 2021-2029 г.

Основният фокус е върху четири пера: пенсии за инвалидност, лична помощ, месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания и помощи за деца с трайни увреждания.

През 2025 г. са издадени 271 117 решения на ТЕЛК (+ 11 % спрямо 2024 г.). Ръстът идва предимно от групите до 50 % и 50-70 %. Делът на решенията над 90 % намалява до 22,2 %.

Най-силни абсолютни увеличения се наблюдават в Кърджали (+ 9175), Русе и Пазарджик.

Националният брой нараства от около 64 хил. през 2021 г. до над 271 хил. през 2025 г., с особено резки скокове през 2022-2023 г. в София, Пловдив и други области.

Сборът на четирите основни пера (преди консолидация) расте от 1,60 млрд. евро през 2021 г. до 3,80 млрд. евро през 2025 г. и се оценява на 4,48 млрд. евро за 2026 г. (3,44 % от БВП).

В реално изражение увеличението е 1,82 пъти. Пенсиите за инвалидност формират около 68% от сбора през 2025 г., личната помощ - 17 %, месечната подкрепа - 12 %, а помощите за деца - 3%.

Делът на инвалидните пенсии в общите пенсионни разходи се повишава от 15,6 % на 21 %.

Основните двигатели са автоматичните индексации (швейцарско правило за пенсиите, линия на бедност за месечната подкрепа, обвързване на часовата ставка за лична помощ с минималната работна заплата), нарастването на броя на получателите и по-високите средни плащания.

Личната помощ нараства 4,5 пъти (2021-2025 г.), а пенсиите - 2,3 пъти.

При три условни сценария (ограничителен, инерционен и висок) сборът достига съответно 5,73, 6,20 и 6,75 млрд. евро през 2029 г. (3,58-4,22 % от БВП).

По ESSPROS разходите по функция „Инвалидност" в България са 2,22 % от БВП през 2024 г. (над средното за ЕС-27 от 1,91 %) и показват най-бързия ръст в Съюза от 2019 г.

Системата се отличава с чисто медицинска оценка (без оценка на функционирането), едно решение, което отключва множество плащания, висок дял на пожизнените решения, слаб изходящ поток и слаба връзка с пазара на труда.

Личната помощ обхваща около 1,3 % от населението - значително повече, отколкото в по-таргетирани системи като шведската.

Рисковете включват плащания без бюджетен таван, автоматични индексации над темпа на растеж на БВП, натрупване на пожизнени решения и различия в практиката на комисиите.

Препоръките на Фискалния съвет са за изясняване на регионалните различия, засилен контрол върху решенията и реалното предоставяне на услуги, единно отчитане на разходите, оценка на съвкупния бюджетен ефект от промените, преход към функционална оценка (пилотирана), наблюдаван бюджетен ориентир, регулярна публикация на данни за запасите и потоците от решения.

Докладът подчертава необходимостта от по-ефективно насочване на средствата към реалните потребности при запазване на достъпа до подкрепа, посочват от Фискалния съвет.