/КРОСС/ Те са осигурени с европейско финансиране по Програма Интеррег NEXT „Черноморски басейн" 2021-2027
Морски дронове, подводни роботи, интелигентни буйове и други модерни технологии подпомагат учени и експерти в изучаването и опазването на Черно море. Най-съвременната техника е осигурена по Програма Интеррег NEXT „Черноморски басейн" 2021-2027, чийто национален орган за управление в България е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Стойността на инвестицията за българските партньори по проектите надхвърля 2,5 млн. евро.
В рамките на проекта „ANEMONE PLUS" Институтът по океанология към Българската академия на науките е купил подводен дрон, предназначен за инспекция, наблюдение, пробонабиране и измерване в морски води, както и за идентифициране и документиране на живи обекти. Дронът работи на дълбочина до 350 метра, като е изключително маневрен и стабилен при силни течения. Разполага с различни компоненти и аксесоари за прецизни измервания и за подводно картографиране. Освен за екологични изследвания, може да се използва за изследване на различни подводни обекти, включително археологически, на замърсяване с морски отпадъци по дъното, картиране на местообитания и батиметрични изследвания, както и за подводен оглед на морски съдове. Предвижда се използването на подводни камери, технологии за дистанционно наблюдение, пасивна акустика, машинно обучение и моделиране за мониторинг и наблюдения на Черно море. При изпълнение на дейностите БАН си партнира с институции от Румъния, Украйна и Турция.
Вече са проведени и първите две експедиции с подводния дрон в акваторията между нос Галата и устието на река Камчия, между нос Калиакра и Тюленово и по южното черноморско крайбрежие. Наблюдавани са представители на рибната фауна, ракообразните, мекотелите и мешестите, както и различни местообитания в крайбрежната зона на българската акватория. Събрани са и проби за еДНК анализи, които ще позволят установяването на присъстващите видове без използването на деструктивни методи.
С близо 370 хил. евро Технически университет - Варна и Асоциацията на черноморските общини изграждат мрежа за морски мониторинг с автономни подводни апарати (AUV), дистанционно управляеми подводни апарати (ROV) и интелигентни буйове в рамките на проект „EfxINNOs". Модерните уреди ще изследват живота по дъното на морето, биоразнообразието и въздействието на човешките дейности върху тях. Данните се обработват машинно и с изкуствен интелект. Проектът се изпълнява с партньори от Гърция, Грузия, България, Турция и Румъния, които на базата на откритията ще търсят общи решения за подобряване опазването на екосистемите в Черно и Егейско море, където също се изгражда подобна мрежа.
По проекта „AlgaeRevive", на стойност близо 550 хил. евро, на Фондация „Виа Понтика" и Бургаския държавен университет е купен подводен робот Deep Trekker. ROV с камера за наблюдение и заснемане на подводни зони. Той ще се използва за наблюдение на водораслови местообитания и мониторинг на морската екосистема. Проектът включва интеграция и на други технологии като плаваща станция за мониторинг на качеството на водата в Бургаското езеро, автоматизирани сензори за събиране на данни за околната среда в реално време и наблюдение чрез изкуствен интелект, като съчетава сателитни данни от програмата „Коперник" с измервания на място за откриване и прогнозиране на цъфтежа на водорасли. Освен това университетът изследва в лаборатория пробите за адсорбцията на тежки метали от водораслите и оценява потенциала за отглеждане на макроводорасли. Проектът се изпълнява в партньорство с организации от Грузия, Гърция, Румъния и Украйна.
По проект „TIMMOD-NEXT 6" Институтът по рибни ресурси - Варна създава лабораторна мрежа в пет държави, в които ще се изпитват и демонстрират технологични решения за рибарство и аквакултури. Те ще помагат на изследователите да правят надеждни оценки на рибните запаси и ще предоставят информация на лицата, вземащи решения с оглед на устойчивия риболов. В рамките на проекта ще се проучи и популяризира използването на автономни дронове, хидроакустични методи, изкуствен интелект, сателитен мониторинг, интелигентни системи за оценка на биомасата, дигитални инструменти за подпомагане на решенията и др. Изпълнението на проекта ще продължи до края на месец февруари 2028 г. и е на стойност 350 хил. евро. Институтът по рибни ресурси - Варна си сътрудничи с общо шест организации от България, Румъния, Гърция, Грузия и Турция.
Модифициран воден дрон, въздушен дрон, плаващи буйове и др. са доставени по проект „LEARN4SEA", изпълняван от Асоциация за изследване и развитие на Черноморското крайбрежие и Община Шабла. С технологиите се изследва съдържанието на микропластмаси, нитрати и нефтопродукти във водата, както и качеството на въздуха при устието на река Камчия и пристанище Варна. Проектът е на стойност малко над 276 хил. евро.
Качеството на морската вода в реално време следи Институтът по океанология (ИО-БАН) чрез проекта BLACKBOX. По него върху кораби по редовни линии са внедрени автоматични системи FerryBox. Те представляват автоматична лаборатория, която мери водата постоянно, дори докато корабът плава. Стойността на проекта е малко над 228 хил. евро, като изпълнението продължава до юли 2028 г.
Друг проект на института - DINO-PATH, цели телеметрично проследяване на есетри. Рибите се маркират с телеметрични устройства и се пускат в природата, за да се картира миграцията им. Данните се обработват машинно, разработени са ГИС и мобилно приложение. Учените си партнират с Тракийския университет, който разполага със специална рибовъдна ферма, където става маркирането на есетрите. Третият партньор - Институтът по рибни ресурси, извършва обучения за работа с телеметричните устройства и данните за повторно уловените риби. Стойността на проекта е близо 500 хил. евро.
По проекта „WatchReefFish" ИО - БАН изпълнява неинвазивен мониторинг на рифови риби, т.е. те се изследват, без да се улавят. От проби вода се анализира екологична ДНК (eDNA), а изкуствен интелект помага за разпознаване на видовете. Сравнява се биоразнообразието в стридени банки в защитени и незащитени зони, което допринася за мониторинга на рифовете, базата данни за eDNA и цифрова карта. Стойността на проекта е 140 хил. евро.
По проект BlueC се изпълнява картиране на морската трева (водорасли). Чрез ГИС и дистанционни изследвания се изследва разпространението на водораслите, а за отпадъците се използва приложението Marine Litter Watch. Заданието е на Бургаската регионална туристическа асоциация, а стойността е 147 хил. евро.
ПРЕСЦЕНТЪР МРРБ