Ракът на стомаха е сред най-смъртоносните онкологични заболявания! Какво трябва да знаем за него?
Секция: Здраве
18 Ноември 2026 09:25
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Ракът на стомаха е сред най-смъртоносните онкологични заболявания! Какво трябва да знаем за него?

/КРОСС/ Ракът на стомаха често се развива тихо, но ранното му откриване може да спаси живот. При това заболяване навременната диагностика е решаваща. Ноември е месец за осведоменост за рака на стомаха, а 30 ноември е световният ден, на който се обръща специално внимание на заболяването. Каква е ролята на бактерията Helicobacter pylori, как храненето влияе на риска и какви са оперативните методи за лечение днес? Отговорите дава в интервю за News.bg доктор Димитър Пейчинов, хирург в болница "Св. Екатерина".

Какво трябва да знаем за рака на стомаха?

Ракът на стомаха е злокачествено заболяване, при което клетките във вътрешната лигавица на стомаха започват да се делят неконтролируемо, като в над 90% от случаите говорим за аденокарцином. Няколко са водещите рискови фактори, които го провокират. На първо място трябва да посочим инфекция с Helicobacter pylori. Тя е основен бактериален причинител, водещ до хроничен гастрит и язва. Начинът на хранене също е провокиращ фактор, като прекомерната консумация на сол, пушени храни, туршии и нисък прием на пресни плодове и зеленчуци. Трябва да отбележим, че заболяването се среща по-често при мъже и предимно във възрастта след 50 години.

Не са за подценяване фактори като тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, както и фамилната наследственост. Ракът на стомаха е изключително сериозно и потенциално животозастрашаващо заболяване. В световен мащаб той се нарежда сред най-често срещаните и същевременно сред най-смъртоносните онкологични заболявания - на пето място по честота и на пето по смъртност.

Основната причина за тази тенденция е, че в ранните си стадии протича почти безсимптомно или с леки оплаквания, като например киселини и лошо храносмилане. Заради тези на пръв поглед несериозни оплаквания пациентите биват диагностицирани едва когато болестта е вече напреднала. С напредването на заболяването могат да се появят симптоми като болка или дискомфорт в горната част на корема, загуба на апетит и бързо засищане при хранене, необяснима загуба на тегло и екстремна умора, гадене, повръщане и други.

Ако се открие навреме чрез ендоскопия с биопсия, ракът на стомаха може да бъде лекуван успешно, често чрез хирургично премахване. Някои хистологични видове, например дифузният тип, са по-агресивни и се развиват по-бързо. Възрастта на пациента и придружаващите заболявания оказват голямо влияние върху това как тялото ще понесе операцията, химиотерапията или имунотерапията.

Къде е границата между "технически възможна" и "етично оправдана" операция при напреднал рак на стомаха, според Вас?

Операциите се разделят на радикални, при които се извършва премахване на тумора, и палиативни, при които се постига възможност за хранене и се осигурява по-качествен живот. Решението за вида операция се взима след събиране на онкологичен комитет, който включва мултидисциплинарен екип и се спазва медицински стандарт.

Границата между технически възможна и етично оправдана операция при напреднал рак на стомаха обикновено се поставя там, където рискът от тежки усложнения и смърт надвишава реалната полза за продължителността и качеството на живот на пациента. Невинаги сложната оперативна интервенция е правилна от етична гледна точка. Основният принцип на медицината е да не се вреди. Затова всеки конкретен случай минава през сериозна преценка. Една операция има смисъл само ако ще облекчи пациента, а няма да му донесе нови страдания. Използват се скали за оценка като ECOG. При пациенти с тежка кахексия например интервенцията е неоправдана.

Ще дам и друг пример. При наличие на многобройни далечни метастази или перитонеална карциноматоза агресивното отстраняване на стомаха не удължава живота. Операцията е възможна само когато има шанс за пълно излекуване или трайна ремисия. Също така е оправдана само при животозастрашаващи състояния като масивен кръвоизлив или пълна непроходимост, за да се подобри оставащото време. Операцията е етично неоправдана, когато времето за възстановяване отнема голяма част от оставащия живот на пациента, както и когато шансът за летален изход по време на или малко след операцията е прекалено висок.

Кое е най-предизвикателното в хирургията - анатомично съотношение или разположение на тумора в стомаха?

При рака на стомаха най-предизвикателното анатомично разположение за хирурзите е туморът, разположен в кардията или на границата между хранопровода и стомаха. Това съотношение представлява най-голямото хирургично предизвикателство по няколко причини. Говорим за сложен анатомичен достъп. Кардията се намира дълбоко под диафрагмата и лявата страна на черния дроб.

Когато туморът е обхванал долната част на хранопровода, операцията често изисква преминаване от коремната в гръдната кухина, което драстично увеличава сложността и времето на операцията. Освен това след премахването на тумора хирургът трябва да свърже оставащия хранопровод с тънките черва. Хранопроводът няма външен защитен слой, какъвто имат стомахът и червата. Това прави шева изключително деликатен. Инсуфициенция (изпускане на шева) при тази анастомоза е едно от най-тежките и животозастрашаващи усложнения в хирургията.

Също така лимфният дренаж в тази зона е двупосочен - към корема и към медиастинума в гръдния кош. За да бъде операцията радикална, хирургът трябва да извърши прецизна лимфна дисекция на труднодостъпни възли около големи кръвоносни съдове в две отделни анатомични кухини. Често има риск от инвазия в големи кръвоносни съдове при тумори, които обхващат целиакичния ствол, задната стена на стомаха и засягат панкреаса или далака.

Как биологичният профил на тумора, например HER2 статус или MSI, променя хирургичната стратегия? Например оперирате ли по различен начин агресивните дифузни типове в сравнение с чревния тип рак?

Биологичният профил на тумора и хистологичният му подтип вече не са просто допълнение, а водещ фактор, който определя мащаба, времето и радикалността на хирургичната интервенция. Модерната онкохирургия премина от принципа "максимално поносима операция" към "минимално ефективна и биологично съобразена операция". Конкретните биологични маркери и хистологични типове променят хирургичната стратегия. Например при дифузен срещу чревен тип рак на стомаха разликата в хирургичния подход между тези два типа е драстична, тъй като те имат коренно различно биологично поведение.

Дифузният тип е изключително агресивен, не образува добре дефинирана туморна маса и инфилтрира субмукозно на големи разстояния. Затова и в този случай се изискват значително по-широки граници на резекция. Дори туморът да е локализиран в долната част на стомаха, хирурзите често преминават към тотална гастректомия вместо субтотална, поради високия риск от микроскопски остатъчен тумор и мултицентричност. Чревният тип расте експанзивно, образува по-добре ограничени формации и има по-предвидимо локално разпространение.

 Ако туморът е в долната част на стомаха, субтоталната гастректомия е напълно достатъчна и безопасна, стига да се постигнат чисти хирургични ръбове от 3 до 5 см. Микросателитна нестабилност (MSI-High / dMMR) е маркер, който показва дефект в системата за поправка на ДНК и напълно пренаписва алгоритъма за лечение, особено при рак на дебелото черво и стомаха. Пациентите с MSI-H тумори реагират много добре на имунотерапия (anti-PD-1 / anti-CTLA-4) и често показват лош отговор на стандартна химиотерапия.