/КРОСС/ Ракът на стомаха често се развива тихо, но ранното му откриване може да спаси живот. При това заболяване навременната диагностика е решаваща. Ноември е месец за осведоменост за рака на стомаха, а 30 ноември е световният ден, на който се обръща специално внимание на заболяването. Каква е ролята на бактерията Helicobacter pylori, как храненето влияе на риска и какви са оперативните методи за лечение днес? Отговорите дава в интервю за News.bg доктор Димитър Пейчинов, хирург в болница "Св. Екатерина".
Какво трябва да знаем за рака на стомаха?
Ракът на стомаха е злокачествено заболяване, при което клетките във вътрешната лигавица на стомаха започват да се делят неконтролируемо, като в над 90% от случаите говорим за аденокарцином. Няколко са водещите рискови фактори, които го провокират. На първо място трябва да посочим инфекция с Helicobacter pylori. Тя е основен бактериален причинител, водещ до хроничен гастрит и язва. Начинът на хранене също е провокиращ фактор, като прекомерната консумация на сол, пушени храни, туршии и нисък прием на пресни плодове и зеленчуци. Трябва да отбележим, че заболяването се среща по-често при мъже и предимно във възрастта след 50 години.
Не са за подценяване фактори като тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, както и фамилната наследственост. Ракът на стомаха е изключително сериозно и потенциално животозастрашаващо заболяване. В световен мащаб той се нарежда сред най-често срещаните и същевременно сред най-смъртоносните онкологични заболявания - на пето място по честота и на пето по смъртност.
Основната причина за тази тенденция е, че в ранните си стадии протича почти безсимптомно или с леки оплаквания, като например киселини и лошо храносмилане. Заради тези на пръв поглед несериозни оплаквания пациентите биват диагностицирани едва когато болестта е вече напреднала. С напредването на заболяването могат да се появят симптоми като болка или дискомфорт в горната част на корема, загуба на апетит и бързо засищане при хранене, необяснима загуба на тегло и екстремна умора, гадене, повръщане и други.
Ако се открие навреме чрез ендоскопия с биопсия, ракът на стомаха може да бъде лекуван успешно, често чрез хирургично премахване. Някои хистологични видове, например дифузният тип, са по-агресивни и се развиват по-бързо. Възрастта на пациента и придружаващите заболявания оказват голямо влияние върху това как тялото ще понесе операцията, химиотерапията или имунотерапията.
Къде е границата между "технически възможна" и "етично оправдана" операция при напреднал рак на стомаха, според Вас?
Операциите се разделят на радикални, при които се извършва премахване на тумора, и палиативни, при които се постига възможност за хранене и се осигурява по-качествен живот. Решението за вида операция се взима след събиране на онкологичен комитет, който включва мултидисциплинарен екип и се спазва медицински стандарт.
Границата между технически възможна и етично оправдана операция при напреднал рак на стомаха обикновено се поставя там, където рискът от тежки усложнения и смърт надвишава реалната полза за продължителността и качеството на живот на пациента. Невинаги сложната оперативна интервенция е правилна от етична гледна точка. Основният принцип на медицината е да не се вреди. Затова всеки конкретен случай минава през сериозна преценка. Една операция има смисъл само ако ще облекчи пациента, а няма да му донесе нови страдания. Използват се скали за оценка като ECOG. При пациенти с тежка кахексия например интервенцията е неоправдана.
Ще дам и друг пример. При наличие на многобройни далечни метастази или перитонеална карциноматоза агресивното отстраняване на стомаха не удължава живота. Операцията е възможна само когато има шанс за пълно излекуване или трайна ремисия. Също така е оправдана само при животозастрашаващи състояния като масивен кръвоизлив или пълна непроходимост, за да се подобри оставащото време. Операцията е етично неоправдана, когато времето за възстановяване отнема голяма част от оставащия живот на пациента, както и когато шансът за летален изход по време на или малко след операцията е прекалено висок.
Кое е най-предизвикателното в хирургията - анатомично съотношение или разположение на тумора в стомаха?
При рака на стомаха най-предизвикателното анатомично разположение за хирурзите е туморът, разположен в кардията или на границата между хранопровода и стомаха. Това съотношение представлява най-голямото хирургично предизвикателство по няколко причини. Говорим за сложен анатомичен достъп. Кардията се намира дълбоко под диафрагмата и лявата страна на черния дроб.
Когато туморът е обхванал долната част на хранопровода, операцията често изисква преминаване от коремната в гръдната кухина, което драстично увеличава сложността и времето на операцията. Освен това след премахването на тумора хирургът трябва да свърже оставащия хранопровод с тънките черва. Хранопроводът няма външен защитен слой, какъвто имат стомахът и червата. Това прави шева изключително деликатен. Инсуфициенция (изпускане на шева) при тази анастомоза е едно от най-тежките и животозастрашаващи усложнения в хирургията.
Също така лимфният дренаж в тази зона е двупосочен - към корема и към медиастинума в гръдния кош. За да бъде операцията радикална, хирургът трябва да извърши прецизна лимфна дисекция на труднодостъпни възли около големи кръвоносни съдове в две отделни анатомични кухини. Често има риск от инвазия в големи кръвоносни съдове при тумори, които обхващат целиакичния ствол, задната стена на стомаха и засягат панкреаса или далака.
Как биологичният профил на тумора, например HER2 статус или MSI, променя хирургичната стратегия? Например оперирате ли по различен начин агресивните дифузни типове в сравнение с чревния тип рак?
Биологичният профил на тумора и хистологичният му подтип вече не са просто допълнение, а водещ фактор, който определя мащаба, времето и радикалността на хирургичната интервенция. Модерната онкохирургия премина от принципа "максимално поносима операция" към "минимално ефективна и биологично съобразена операция". Конкретните биологични маркери и хистологични типове променят хирургичната стратегия. Например при дифузен срещу чревен тип рак на стомаха разликата в хирургичния подход между тези два типа е драстична, тъй като те имат коренно различно биологично поведение.
Дифузният тип е изключително агресивен, не образува добре дефинирана туморна маса и инфилтрира субмукозно на големи разстояния. Затова и в този случай се изискват значително по-широки граници на резекция. Дори туморът да е локализиран в долната част на стомаха, хирурзите често преминават към тотална гастректомия вместо субтотална, поради високия риск от микроскопски остатъчен тумор и мултицентричност. Чревният тип расте експанзивно, образува по-добре ограничени формации и има по-предвидимо локално разпространение.
Ако туморът е в долната част на стомаха, субтоталната гастректомия е напълно достатъчна и безопасна, стига да се постигнат чисти хирургични ръбове от 3 до 5 см. Микросателитна нестабилност (MSI-High / dMMR) е маркер, който показва дефект в системата за поправка на ДНК и напълно пренаписва алгоритъма за лечение, особено при рак на дебелото черво и стомаха. Пациентите с MSI-H тумори реагират много добре на имунотерапия (anti-PD-1 / anti-CTLA-4) и често показват лош отговор на стандартна химиотерапия.