Заложените финансови параметри в проектобюджета – реформите и целите в план-сметката на държавата
Секция: Анализи
18 Ноември 2026 14:57
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Заложените финансови параметри в проектобюджета – реформите и целите в план-сметката на държавата Анализ на Петър Ганев и проф. Румен Гечев

/КРОСС/ Бюджетът за 2027 г. започна своята парламентарна процедура. Дава ли той плавно начало на възстановяването на публичните финанси или е бюджет по инерция? В студиото на "Денят започва" темата коментират Петър Ганев, старши изследовател в Институт за пазарна икономика и проф. Румен Гечев, бивш министър и политик.

Новото от вчера е, че имаме новата прогноза на Европейската комисия, която показва известна консолидация за 2027 година, каза Ганев.

И припомни, че голямата стъпка идва чрез данък свръхпечалба върху приходите, който е еднократен, а ограничаването на разходите се състои в намаляване на персонала през незаети щатни бройки и тук-таме през някое оптимизиране.

Но в самата прогноза на комисията се казва, че ако тази е рамката, през 2028 г. пак ще се разшири дефицитът, тъй като разчитаме на еднократна мярка в приходите. Или казано по друг начин, външният поглед, а той е по-важен от обичайното, защото сме в процедура на свръхдефицит, към момента казва - бюджетът не е достатъчно убедителен. Въпросът е как комисията ще оцени нашия бюджетен план и, ако има негативна оценка, може ли да засили процедурата по свръхдефицит.

Според него, потенциално комисията може да направи това и то може да стане още към края на годината.

Това би отворило разговора - а може ли да се стигне и до глоба. Този разговор вече не е извън очакванията изцяло. Ако комисията не е доволна от нашата траектория на бюджета, е реалистично да бъдем първата глобена държава по новите правила.

Проф.Гечев определи този проект на бюджета като нерешителен, заради различните очаквания, които е имало към него. По отношение прогнозата на Европейската комисия, той смята, че тя е цинична в този случай, защото много от държавите в еврозоната са затънали в дългове.

Франция, Италия, Испания, Германия - четирите водещи страни от еврозоната от пет години трябваше отдавна да са изключени от еврозоната, тъй като са затънали в дългове и дефицити. Да размахват пръст по принцип от Брюксел, след като те са потънали и огън ги гори в момента. И тука България с 30% дълг да дава обяснение на страни - 130% Италия, 120% Франция, 110% Белгия - това е наглост.

Все пак той смята, че трябва да се вземат всички бележки и да се прегледа това, което е написала еврокомисията, защото България има много сериозни проблеми, които не са решени.