/КРОСС/ Недялко Йорданов, поет, пред Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 21-и ноември 2026 година.
Авторският му рецитал на 26 ноември в театър „Сълза и смях".
„С огромно вълнение, с огромно удоволствие, няма да прозвучи пресилено, с голяма любов и уважение приветствам госта ни в студиото, с когото отдавна не сме се виждали в ефир, това е великият, великолепният, добрият, хващащият сърцето, душата, ума, дори и съвестта поет, драматург, човек и приятел Недялко Йорданов!", представи госта си Беновска. Той отвърна: „Виж какво, добрият мога да приема, но великият не мога да приема! За велики можем да говорим за хора, които ги няма вече, а аз съм си тук! Ние с теб се познаваме може би от 50 години, ти беше режисьор в кукления театър в Бургас!".
Недялко Йорданов разказа за предстоящия си авторски рецитал: „На 26 ноември отново ще имам мой авторски рецитал! Казвам последен, даже в БНТ Георги Любенов каза, че това било сбогуване с публиката! Не ми се иска да се сбогувам с публиката! Рециталът се казва „Цял живот", в театър „Сълза и смях" от 19 часа. Но всичко е продадено вече, съжалявам, може би ще се повтори напролет, ако аз съм във форма, защото зависи как ще мине този спектакъл-рецитал. Той е премиера на три мои книги. Едната се казва „Цял живот", в нея съм събрал 1200 стихотворения от 15 годишен до 85 годишен, 70 години. Другата се казва „Не остарявай любов", там съм събрал може би към 150 стихотворения на тема любов. И третата се казва „Смях и сълзи", където са моите сатирични неща от Трендафил Акациев нататък!".
Беновска помоли Недялко Йорданов да пусне и правостоящи. Той отвърна, че няма да пуска правостоящи, всичко е продадено, но са се разбрали с директора напролет да направят още един. „Зависи как мине този, защото аз в Бургас се пробвах и беше добре! Сега да видим, все пак два часа трябва да издържа да пея, да рецитирам!", добави той. Йорданов каза, че рекламата е направена от телевизия СКАТ, която иска и да заснеме спектакъла, но той още не е решил дали ще разреши.
Недялко Йорданов каза, че не е канил официални лица на концерта си, единствено от политиците неговия добър приятел Огнян Герджиков.
Запознанството между Илиана Беновска и Недялко Йорданов в Бургас.
„Благодаря ти много! Сега ще си позволя, за да стъпим в разговора, ние с теб имаме много, освен Бургаския театър, имах честта да живея до твоята къща в Бургас, това ми е първото отделяне от дома, от София. Бургас е страхотен град! Правехме много хубави предавания в БНТ по твоя идея, а аз тогава, като малка бунтарка, понеже политиката беше само за ченгета, нали помниш, та ни бяха поверили културата и правехме страхотни, така наречените среки Лик. Искам да ми позволиш едно наше старо предаване, което ще ни помогне да надградим разговора!", продължи водещата и пусна запис от нейно интервю с Недялко Йорданов от 2015 г.
Илиана Беновска: Вие слушате „На шестия ден", седмичното обзорно предаване на Радио К2 днес в събота, 25 април 2015 година. Водеща съм аз, Илиана Беновска. Големият въпрос, който разискваме с всички събеседници в ефира на Радио К2 през призмата на техните специфични възгледи и занимания е след предсрочните избори кой и на какво основание иска и може ли да управлява България? С този въпрос се обръщам и към любимия поет и драматург Недялко Йорданов. Недялко, ще си говорим на ти, нали? Здравей!
Недялко Йорданов: Нека да чуем малко нещо от теб преди да започнем разговора!
В тоз политически хаос
един се е скрил като щраус,
друг е размахал юмруци
за да разчиства боклуци.
Трети е тръгнал да тропа
на портата на Европа,
а пък четвърти продава
бедната наша държава.
Някъде там, във килера,
като кутре под миндера
плаче и бие на чувство
бившето наше изкуство.
Чухте ли писъка жалък -
дъвче последния залък
както беззъбата баба
дъвче коричка от хляба.
Бог да пази България
в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.
Бог да пази България
в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.
Всеки във днешните кризи
пази и двете си ризи -
Господи, кой ни наказа
с толкова дива омраза?
Даже Светаго Духа
вятърът го издуха
от всичките нас до един
- Амин!
Бог да пази България
в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.
Бог да пази България
в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.
Бог да пази България!
Илиана Беновска: Как се чувстваш Недялко като слушаш тази песен, тя ни е една от любимите?
Недялко Йорданов: Не знам дали ще повярваш, тя е писана 1991 г.! Написах я за един мой спектакъл, който направих тогава, Трендафил Акациев, поет на социализма и демокрацията, Тодор Колев играеше.
Илиана Беновска: Това беше като дойде в София и създаде театър „Възраждане"?
Недялко Йорданов: Театърът беше само от трима души. Не, „Възраждане" съществуваше, но като дойдох съкратиха всичко, целия театър! И трябваше аз, като драматург, да напиша нещо, за да просъществува този театър. Тогава бяха дошли на гастрол Ивана, Тодор Колев, направих този спектакъл, той пък взе, че тръгна и така направихме 60 представления за два месеца. После Павел Попандов дойде, знаеш нататък историята.
Илиана Беновска: Не, хубаво е да се повтарят нещата, защото много хора или не ги знаят, или ги забравят, или не ги дооценяват като факти. Но върни се към духа на тази песен от 1991 година, аз като я слушам, сякаш нищо не се е променило.
Недялко Йорданов: Сега на този рецитал днес аз ще завърша с тази песен.
Илиана Беновска: Щях да те питам дали ще я пееш. Да кажа на нашите читатели, че днес Недялко има от 19 часа в зала България концерт моноспектакъл с надслов „Още ме има, още съм жив". В него ще прозвучат нови и стари текстове разбира се под музикалния съпровод на Хайгашод Агасян. Много благодаря, ще го считам и за личен подарък към себе си, че с тази песен ще завършиш, защото обичам твоята лирика!
Недялко Йорданов: Старо сътрудничество имаме с теб, стара бойна дружба, още от Бургас от Бургаския театър.
Илиана Беновска: Бях малка режисьорка!
Недялко Йорданов: В Бургаския куклен театър беше режисьор, след това в Националната телевизия. Тогава много помогна да просъществува театър „Възраждане" с тези срещи, които направи!
Илиана Беновска: Срещи ЛИК, които ти измисли и осъществихме заедно, да!
Недялко Йорданов: Такива хора бяха, като Иван Радоев, Георги Калоянчев, Блага Димитрова, повечето ги няма вече, да не ги изброявам!
Илиана Беновска: Велики умове, интелекти! Но дай да се върме към това какво се случва в България! Ние след предсрочните парламентарни избори ние всяка събота задаваме въпроса кой и на какво основание иска и може ли да управлява България! Не знам, дали чу преди малко Кирил Домусчиев, председателя на КРИБ, който, на мой въпрос - справя ли се Борисов с проблемите и реформите, ми каза- „Борисов не е Батман, на него му трябва екип, трябват му хора, които да бъдат заедно с него!
Недялко Йорданов: Прав е Домусчиев, аз уважавам този човек и това, което каза, даже му прави чест! Той вижда, че може да има първенство без ЦСКА и Левски и даже да злорадства. Трябва да има съперници, трябва да има борба и това, което той направи с един такъв отбор като Лудогорец е чудо, да го направиш европейски отбор. Ето такива хора трябват според мен!
Илиана Беновска: Ти направи нещо подобно с театър „Възраждане"! Важното е кой прави проекта!
Недялко Йорданов: Така беше, но знаеш какво стана после, кметът Янчулев уволни всички, Радой Ралин дойде да пази театъра от полиция, бяха големи скандали!
Илиана Беновска: Справя ли се Борисов според теб и има ли наистина нужда от хора около себе си, които да са креативни и които да помагат с идеи, и с благородство, ако не ти звучи абстрактно това, което казвам?
Недялко Йорданов: Нашите отношения с Борисов са много сложни, минаха през много перипетии. Когато се запознахме, се харесахме от пръв поглед. Оказа се, че той в колата си слуша моите песни. Той помогна за една набедена тогава удушвачка, това беше Даниела Терзийска, да я освободи от болницата и психиатрията и аз оттогава много го уважавам. Той беше главен секретар на МВР. След това като кмет наистина за няколко неща помогна веднага, и за болница Токуда, и за това да се отмени решението на Софиянски да се направи Централната баня приемна на софийското кметство. Даже сме играли тенис посред нощ. След това отношенията ни охладняха, след като взривиха редакцията на Недялко.
Илиана Беновска: На сина Ви Недялко Недялков, тогава Галерия, сега той прави ПИК и Ретро!
Недялко Йорданов: Вестник Ретро и Галерия, те бяха в една сграда. Имах много резерви към неговото управление да ти кажа право. Но в момента аз смятам, че сега той е, няма друг, който би могъл да поеме тази много тежка отговорност. Мисля, че в него се събудиха отново тези нормални човешки качества, с които правеше впечатление тогава - една такава откритост, откровеност, естественост. Не е фукане, не е парадиране! Бих казал, че той в момента е един много самотен и нещастен човек, макар че е заобиколен от хора, защото в крайна сметка всичко опира в това, той да реши. Както и вчера, аз го поздравявам за това. благодарение на него бе приет този меморандум в парламента за осъждане, това не е геноцид, но масовото изтребление на арменците. И в момента не виждам друг, който би поел такава огромна отговорност в тази разделена нация, в този доста мизерен, бих казал, живот и безперспективен, да се намери друг, който да поеме една такава отговорност.
Илиана Беновска: Не те ли е страх, че ще те обвинят, че го ласкаеш, защото е силен на деня?
Недялко Йорданов: Напротив, точно обратното! Аз една добра дума не съм писал и не съм казал за него, може би не съвсем заслужено. Но обратното, аз към него имам доста резерви и когато е ставало дума винаги съм ги казвал, не сме се сърдили за това. Но в момента това е обективната ситуация, това е положението. И си мисля кой друг би могъл в момента? Макар че в момента положението е много нестабилно, всичко е разклатено, непостоянно. Особено неприятни са ми тези господа от Реформаторския блок. Част от тях бяха протестъри, но като се докопаха до властта млъкнаха. Ей такива приспособленци, които вчера говорят едно, днес друго. Това е много опасно и прави много рехаво в момента правителството. Но дано да издържи, дано не се стига непрекъснато до избори!
Илиана Беновска: Това е важно! Няма да продължавам нататък темата, защото човек трябва да спре някъде и когато трябва да протегне ръка, както казваш. Да се върнем, знаеш ли какво се получава парадоксално, ние искаме да говорим за концерт, за моноспектакъл, пак да повторим, довечера в зала България. Макар че не знам дали ти правя услуга, защото не можеш да побереш всичките си приятели и почитатели. Защо не изнесеш две колони навън?
Недялко Йорданов: В момента спорим, те искат да пуснем поне 50 правостоящи, а аз не искам да гледам прави хора!
Илиана Беновска: А, я пускай! Само да не стане пожароопасно!
Недялко Йорданов: И сега стигнахме до такъв компромис, ще пуснем в последния момент още 30 места, за да могат да седнат на стъпалата на балконите хората, да седят, а не да стоят прави.
Илиана Беновска: Пускай хората, имат нужда от духовно пречистване! Всеки твой концерт, докосването до твоята поезия, до музиката на Хайго, до твоята драматургия, казвам го не за да те полаская, а защото е самата истина!
Недялко Йорданов: Отдавна се познаваме с теб, ти знаеш всичко, така че хайде да не се надчеткваме!
Илиана Беновска: Не те четкам! Пускай хората, духът трябва да лети!
Недялко Йорданов: Искам, но не искам прави да стоят! Така че това ще бъде, но наистина ще бъде едно голямо изпитание. Аз бях доскоро болен и все пак два часа прав на сцената, такъв експеримент не съм правил!
Илиана Беновска: Ти не искаш хората да стоят прави, а ти си готов два часа да стоиш прав!
Недялко Йорданов: Аз съм готов, да! Трябва да стоя прав, нямам друг избор!
Илиана Беновска: Колко си приличаме! Звучи банално, но ще те попитам какво послание ще отправиш довечера към хората?
Недялко Йорданов: Аз ще завърша с тази песен „Бог да пази България" и с едно стихотворение, което се казва „България". Този концерт ще се различава от всички мои други. Ще пея песни, които никога не съм пял, ще си разкажа живота от детска възраст, от ранно детство до късна старост, в която съм в момента!
Илиана Беновска: Я стига! Старостта идва тогава, когато я допуснем до себе си! Дръж се прилично!
Недялко Йорданов: И така ще завърша с едно стихотворение „България", с един призив към България!
Илиана Беновска: „С какъв дух очакваш да си тръгнат хората? Има една мисъл, аз обичам такива мисли, че мисията на човек като теб, ти си призван да правиш живота на такива като нас по-хубав!
Недялко Йорданов: Знаеш ли какво, искам хората да не се чувстват потиснати като ме слушат. Така че ще има няколко тъжни стихотворения, няма начин, много мои приятели си отидоха в последните няколко години. Аз ще изпея за тях една песен, която се казва „Смърт, смъртчице"! Ще има и весели неща, ще има и неща от Трендафил Акациев. Целта е да хвърлям хората от едно състояние в друго, от сълза до смях, и да си излязат, както се казва, неемоционално натоварени, а разтоварени! Това е целта, няма смисъл иначе!
Илиана Беновска: „Някога, някога" ще изпееш ли?
Недялко Йорданов: „Някога, някога" ще я изрецитирам. Много от песните, които са известни като мелодии, аз ще ги кажа като текст, като стихотворения и така те звучат другояче. Така ще бъде и с „Моето мъжко момиче", „Семеен спомен за Поморие", „Младостта си отива", „Не остарявай, любов"! Ето тези песнички ще ги кажа като текст. А ще изпея други, които никога не съм пял!
Илиана Беновска: Моята майка имаше един много любим твой стих от Мата Хари - „Когато ме загубиш, ще ме намериш всъщност, ще е загубиш рано, ще ме откриеш късно. Човек е невежа, защото не разбира, че кратко се живее, а дълго се умира!
Недялко Йорданов: Как си го запомнила това нещо, това беше безкрайно отдавна, 1983 г.?
Илиана Беновска: Е, как! На един плакат на Мата Хари даже го бях написала и го бях залепила!
Недялко Йорданов: Леле, колко отдавна, виж какви неща помниш!
Илиана Беновска: „Някога, някога, толкова някога, колкото може да е"!
Недялко Йорданов: А за тази песен да не ти казвам откога е, от 1966, ще станат 50 години! Кошмар! Обаче знаеш ли какво искам да направя сега? Сега ще си издам дневниците, ученическите и студентските дневници от 1956 до 1961. Това са толкова смешни, наивни, мили неща, които съм писал като ученик и студент!
Илиана Беновска: Хубаво, направи го! Това е път да не отидеш в старостта, а да отидеш в младостта! Макар че там сигурно има много тъжни неща, предполагам!
Недялко Йорданов: Ами да, сега като ги четох станах 16 годишен, все едно съм това пак, все едно че сега ги преживявам. Не знам дали си стигнала до такова състояние, в което, като се върнеш към миналото и го преживяваш отново! Защото гледаме на света с млади очи, въпреки че остаряваме. Аз имам едно стихотворение, в което казвам - Светът е теб наоколо с 16 годишни очи! Но никой не ми вярва разбира се!
Илиана Беновска: Приключваме този разговор, защото ще ти трябва заряд за довечера, емоционално трябва да се запазиш. Аз ще ти подаря една мисъл за успех по повод живота, това, което каза. Аз имам една любима мисъл - живей живота си красиво, честно и смислено, така че, когато се връщаш в спомените към него, да можеш още един път да му се порадваш!
Недялко Йорданов: Много хубаво, чудесна мисъл! Това още веднъж да му се порадваш много се отнася до мен в момента!
Илиана Беновска: Подарявам ти го, порадвай му се още веднъж, целувки на теб и на Ивана за утре!
Беновска продължи: „Върнахме се 11 години назад, тогава нямахме телевизионен формат и това аудио, което се опитахме да онагледим, но то е историческо!". Недялко Йорданов отвърна: „Уж нищо не се е променило, а гледам на това сякаш не съм аз вече! В определени моменти имах чувството, че се случва сега, а в определени моменти сякаш никога не се е случвало! Как си го извадила и си го направила интересно!".
Тревогите за бъдещето.
Беновска заяви, че в безвремието, в което се намираме, в тези времена на липса на ценности, на любов, трябва да съживяваме хубавите моменти, стойностните неща! Събеседникът ѝ се съгласи, но добави, че е трудно човек да се разграничава от грозното и лошото, което ни заобикаля активно. Той продължи: „Аз имам голяма тревога за моите синове, за моите внуци! Те в момента са в разгара на проблемите. Преди години на малкия ми син Недялко му взривиха редакцията, Асен го нападнаха четирима души да го убият, добре, че беше каратист и успя. Те продължават сега, Недялко редовно, почти всеки ден публикува това, което се случва и той активна позиция заема. Асен в своя сайт Бивол прави своите разследвания. Така че имам тази тревога! Тревожа се и за съдбата на Тамара, моята внучка на 27 години, която завърши в Англия криминалистика, една много особена специалност и сега работи точно в тази посока. Моят внук Самуил, който е на 20 и завърши спортен мениджмънт. А на Асен дъщерята е Кина, тя е най-малката, тя е кръстена на моята майка! Кина е на 9 години и се занимава с рисуване, тя е художничка, с рисуване се занимава от малка. Сега една награда получи от училището, направила е едно филмче за училище „Любен Каравелов" в Бургас! Изобщо внуците ми са готини, радват ме, но и ме е страх за тях, не знам как ще бъде!".
„Като многодетен родител мога да кажа - да, страх ни е! Един мой приятел ми каза - ти непрекъснато кръжиш наоколо, около тях. Казвам му - да, това е добрия родител, според мен! Той ми каза - знаеш ли, подозирам, че те е страх, че няма да могат да се справят! Не се бях замисляла, но сега, като го произнасям на глас публично, ти сигурно ще ме подкрепиш, в това време, 13 годишни изнасилват 13 годишно момиче, какво става?", продължи Беновска. Недялко Йорданов отвърна, че това наистина е ужасно и не знае какво ще стане с най-младото поколение!
„Един мой приятел, много известен, който се занимава и с преподавателска дейност, с просветителска, направи едно изследване. Той обучава кадри с висше образование, с финансова и друг вид реализация, какво правят в свободното си време. Сега ще кажа нещо, което привидно няма връзка, но има. Оказва се, колко са били искрени отделно, правя скоба, оказа се, че всеки от тях гледа поне по един час порно на ден! Не съм някой пуритан, но дотам ли?", продължи Беновска. Недялко Йорданов отвърна: „Не знам какво да ти кажа тук. Те си знаят имат ли нужда от такова нещо, или нямат. Ако имат нужда от такова нещо, значи тях вече много рано не ги бива!
Съпругата ми Ивана.
Водещата отбеляза, че липсва и любов в днешно време. Недялко Йорданов отвърна: „Много малко са тези, както аз, 59 години живея с Ивана! 59 години! Имаме тежки изпитания с нея, но ще се оправим, убеден съм, сигурен съм! Друга на нейно място би се предала, но тя не! Тя е твърд човек, винаги е била с мен, преживели сме много заедно!".
„Тя покрай теб преживя доста атаки, „протежето на Недялко" и така нататък!", продължи водещата. Недялко Йорданов отвърна: „Няма как да я изкарат протеже, тъй като тя самата показа каква актриса е, тя може да играе всичко, всякакви роли! Има много награди! Не знам дали знаеш, че преди 5 години заслужено я обявиха за почетен гражданин на Бургас? Над 20 години беше в театъра, над 70 роли много трудни изигра, Аркадина, Гертруда! Ти тогава беше почитател на Бургаския театър! Между другото Бургаския куклен театър беше сериозен театър!".
Песента „Денят".
„Аз тогава бях решила, не съжалявам, че се отказах, да посветя живота си на детското творчество, на детската психика! Като родител на 4 деца разбрах, че това е много трудно, второ е капризна материя и трето, аз минах в по-висшия пилотаж, изкуство за възрастни, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Калоянчев, снимала съм Гинка Станчева. И политиката! Но ми липсва изкуството!", продължи Беновска. Недялко Йорданов отвърна: „Не ти правя четки, но малко са журналистите, които могат и в толкова други области да имат интерес и да са постигнали такива резултати!".
Водещата пусна на своя гост песента „Денят", създадена заедно с Косьо Марков от „Тангра" и поета Александър Петров
„Събуждам се от тишина... Днес времето е спряло...
Това е може би деня - да почнем отначало...
И да изхвърлим в този миг ненужните си дрехи...
С илюзиите от преди - да се сбогува всеки...
Това е може би деня - да почнем отначало...
Да се събудим в този миг... Във времето заспало...
Да тръгнем после през света - със себе си - на чисто...
Да пресушим една сълза... Да подарим усмивка...
И да открием пак това - което ни събира...
Надеждата и любовта - със тях сме живи
Това е може би денят -да почнем отначало...
Да се събудим в този миг... Във времето заспало...
Да бъдем звук във тишина....Камбани в катедрала...
И клечката кибрит в нощта...
Дано... Не закъсняла.
Участието му в Инициативния комитет на Илияна Йотова.
Водещата изрази мнение, че подобни събития, като неговия рецитал, не трябва да са само под патримониума на една медия, а трябва да присъстват всички. недялко Йорданов отвърна: „Миналата година беше юбилейна за мен, имах голям юбилеен концерт в Народния театър, там беше и Илияна, тя винаги идва на мои концерти, мъжът Андрей го нямаше, беше болен. Той е изключително добър, симпатичен. Илияна е също, бих казал добро момиче, защото е много малка в сравнение с моята възраст вече! Аз бях в нейния комитет, с удоволствие, радвам се, че е избрана! Но оттук започна трудното, има много сериозни изпитания, и пред нея, и пред Румен Радев!".
„Искаш ли да ти кажа нещо, нейният мъж е изключителен ортопед, оправял е какво ли не счупено на моите деца! И веднъж си говорим с Илияна и тя ми вика - „Адашче, само ти не си ми искала нищо!". Викам ѝ 9 „Адашче, така ли е, сделка ли е това?"! Разбираш ли, хората сами правят така, че да принизяват политиците!", добави Беновска.
Михаил Белчев.
Недялко Йорданов разказа: „Това е една песен, която е посветена на Мишо Белчев. Мишо беше написал един текст, който Хайго осмисли, който казваше „Пиши приятелю, пиши, защото спреш ли, аз ще спра да дишам!"! И Мишо спря да диша, а аз продължавам да пиша и ми е съвестно! Това е една песен, която се казва „Любов" и е посветена на Мишо Белчев!".
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
оначи думичка - любов.
Любов - измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна - колкото живота,
и честна - колкото смъртта.
Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя - жадна, гола, боса.
Тя - свята грешница любов.
Любов - една-едничка нота
на битието в песента.
По-фантастична от живота
и по-банална от смъртта.
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
Но помогни ми да запазя
нещастно атомче любов.
Любов - последната Голгота,
спасението на света.
Любов - по-кратка от живота,
любов - по-дълга от смъртта.
Недялко Йорданов продължи: „Ето това е песента на Мишо! Не очаквах, че ще си тръгне, той е с 6 години по-малък от мен! понякога наистина ми е съвестно, че още съм тук, но ще бъда! Твърдо ще бъда, твърдо съм решил!".
Водещата пусна видео как Недялко Йорданов и Михаил Белчев пеят заедно „Не остарявай, любов!". Йорданов разказа: „Като написах това стихотворение, това беше в бургаската почивна станция, Иван Радоев беше там. Това беше на 18 юли, рождения ден на Ивана, беше 1982 или 1983, та тогава написах това стихотворение! Та Хайго беше там и каза - може ли да ми дадеш стихотворението да напиша музика? Разреших му великодушно, направи музика. Първо Аня Пенчева, не я харесах обаче, не беше за Аня Пенчева. И я дадохме на Мишо. Та така остана тази песен!".
Работата с Константин Ташев.
Беновска разказа: „Трябваше да правя дипломната си работа, да танцувам, и аз поканвам ФСБ, моето поколение. И дойде ти и ми каза - тук ползваме Константин Ташев. Това беше композиторът, с който ти тръгна!". Недялко Йорданов отвърна: „Ох, Коцето Ташев, горкият! Той е авторът на „Момчето, което говори с морето"! За пръв път пишех тогава по готова музика. Той ми изсвири и аз написах текста. И тогава едно момче от Айтос, Панайот Панайотов се казва, решихме да му я дадем тази песен и той я изпя. Тази песен и досега се пее, знае се, това е емблематичната песен на Панайот! Имаме толкова хубави спомени и с Наско Косев, и с Найден Андреев! Беше едно такова време, в което непрекъснато пишех текстове за песни и композиторите правеха песни!".
Момчето, което говори с морето
На някакъв странен език,
Аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство-
Сърдечно и вечно море,
Всичко отминава.
Ах, колко години, години, години,
Години, години, море,
Умряха безвъзвратно.
Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни,
Кажи ни, кажи ни, море,
Искам ги обратно.
И ето, че идвам при теб
Толкова сам, толкова лош, толкова грешен.
Подаръците.
Недялко Йорданов подари на водещата книгата си „Не остарявай, любов" с думите: „В нея има 150 или може би 200 стихотворения, посветени на една жена! Само на Ивана! Не знам дали има друг такъв случай в света! Какво да правиш! Прекрасен подарък за мен в живота! Ще прочета едно стихотворение от книгата, то е любовно, но няма да е тъжно, а много странно. Има два вида любов, мъжка и женска!".
От някога... От Ева... Тайно...
А Бог е бил суров...
И няма нищо по-нетрайно
от женската любов.
Тя пламва като свещ... И капят
горещите сълзи...
Красиво падат... И се стапят
студът щом запълзи
Отива ли си... Не е ясно...
Финал... И послеслов...
Но няма нищо по-прекрасно
от женската любов.
А женската любов е луда...
В прегръдка те души...
И става чудо, става чудо
във мъжките души.
Дълбае в тях... И надълбоко...
Огромен тъмен ров.
И няма нищо по-жестоко
от женската любов...
Тя като паяк те обвива
в пашкула смъртнобял,
замайва те и те приспива,
и те изсмуква цял...
Зомбирано... Параноично...
На всичко си готов...
И няма нищо по трагично
от мъжката любов.
Водещата подари на госта си здрава, българска, червена ябълка с думите: „Желая ти да си жив и здрав, в хармония със себе си и със света! И онова, което казах в онова предаване, което излъчихме - да правиш живота на такива като нас по-красив и смислен!". Недялко Йорданов отвърна: „Хубаво пожелание! Много се радвам, че ти продължаваш да си във форма! Не ти правя комплимент, факт е, че ти си във форма толкова години и браво на теб!".
Беновска отвърна: „Ти също си в страхотна форма! Ивана, не ми се сърди, пращам му само въздушна целувка! Пак ще се видим, ще направим и клип, вече имам идея, големият, не, големият е тъпо. Просто Недялко Йорданов, живия, все още!". Така завърши разговорът между Недялко Йорданов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, Канал 3 и по "Радио К2" на 21-и ноември 2026 година.
