/КРОСС/ "На практика имаме състояние, в което имаме преговори на думи, а война на дело. При това война на поражения, но поражения не като победа, а като нанасяне на щети и на унищожение и от двете страни".
Това заяви пред БНР Любомир Кючуков, бивш заместник външен министър, а сега директор на Института за икономика и международни отношения, в коментар за ситуацията в Украйна.
"Това е война без военно решение. Неслучайно победата отдавна изчезна не само като декларирана цел, но и като понятие в лексиката - и в Русия, и в Украйна, и при нас в Европа. В момента като че ли най-труден е проблемът към преговорите - как да се стигне до тях - това е проблемът на днешния ден. Основният въпрос е - възможно ли е стартирането на нов преговорен процес, кой ще участва в него, какво ще включва дневният ред на преговорите, как той ще се разположи във времето и не на последно място - дали това ще бъде формално продължение на досегашните преговори, но в разширен формат, или ще започне нов процес с участието и дневен ред, който тепърва ще се уточнява", коментира той.
Според него Европа няма да бъде посредник, както и САЩ не бяха:
"Това биха били преговори, по които от едната страна на масата седи Русия, а от другата Украйна заедно с Европа. Това веднага поставя въпроса за мястото и ролята на САЩ в такъв процес. Това преконфигуриране евентуално на преговорния процес се разглежда от руската страна като неизгодно, защото то би прехвърлило натиска, който досега САЩ оказваха върху Украйна, като натиск вече върху Русия от страна на Европа".
По думите му от гледна точка на политическо решаване на конфликта е имало редица пропуснати моменти.
"Българското решение в леко олекотен вариант следва политиката на САЩ от последната година - снабдяването на Украйна с оръжия да се осъществява на търговска основа. Става дума за тези 13 пакета въоръжение, които България е предоставила досега на база на решението на Народното събрание от 2022 година и на двустранното споразумение за безвъзмездно предоставяне на въоръжение от същата година, което България предоставяше на Украйна, където България дълго време беше дори в челото на класациите по предоставена помощ като процент от брутния вътрешен продукт на страната. В последствие частично, но не изцяло, страната се компенсира от различните налични европейски механизми - финансово се компенсира. Като страна-членка на ЕС България също участва във формирането на всички тези фондове, чрез които се осъществява това компенсиране. Но паралелно на това текат и търговските сделки между български оръжейници и Украйна. По-сериозният въпрос тук е подходът на Европа действително като цяло - въпросът се свежда до това дали и доколко помощта на Украйна цели осигуряване на защитата на страната срещу външна агресия, или има за цел продължаване на войната поне до 2029 - 2030 г., както това беше нееднократно артикулирано на политическо и европейско ниво в Европа, за да може ние да се подготвим за евентуална руска агресия. Това ни води до стратегическият проблем - дали нашите усилия са насочени към това да се подготвим за война, или към това да я предотвратим", коментира Любомир Кючуков в интервю за предаването "Събота 150".
Според него това, което Европа прави до момента, е да осигури защитата на Украйна и същевременно да се опита да изгради една своя система за сигурност:
"Тук въпросът е дали тази система за сигурност може да се гарантира само чрез оръжие и дали повече оръжие носи повече сигурност, или тя трябва да бъде също така подкрепена и от друг ключов носещ елемент на сигурността - политическата сигурност, договорената сигурност, всичко това, което беше постигнато дори в периода по време и след Студената война - всички тези споразумения за контрол върху въоръженията, които гарантираха това да не се превърне като път към нова война".
"Това, което на мен липсва в европейската позиция, е стратегията както за приключване на войната, така и за следващия ден - деня след войната и дали има алтернатива на една Студена война 2.0, която разделя континента с нова Желязна завеса и която е свързана и с нарастване на въоръженията и нова надпревара във въоръжаването", отбеляза още бившият заместник външен министър.
Европа, за съжаление, в момента като че ли отсъства до голяма степен от международното поле - ние абдикирахме от редица процеси извън войната в Украйна, смята Кючуков. Според него това на практика намалява сериозно и международното влияние на Европа.