Противоестественият договор за ненападение
Секция: Анализи
30 Август 2015 16:36
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Противоестественият договор за ненападение

/КРОСС/ Може да е малко неочаквано, но Съветско-германският договор от 1939 г. и пропагандната истерия около него ще свържем на първо място с избухването на Първата студена война (1946-2014)*. През 1946 г. Обединените народи от времето на Втората световна война (1939-1945) са само спомен, след речта на Уинстън Чърчил във Фултън (5 март 1946 г.) те и формално престават да бъдат съюзници. Впрочем, тежките търкания между висшите ръководства на СССР, САЩ и Великобритания са налице още предната година, дори преди капитулацията на Германия. Мъчително напрежение и тежка смрад на застояло характеризират обстановката между съюзниците на конференцията в Сан Франциско (25 април-26 юни 1945 г.), която трябва да изгради важна част от следвоенната архитектура на света - бъдещата Организация на обединените нации. По-малко тягостна е атмосферата на Потсдамската конференция (17 юли-2 август 1945 г.), може би заради еуфорията от съвсем близкия край на кървавата касапница, която любезно днес назоваваме Втора световна война.

Във Фултън е сложен край дори на привидното съюзничество - започва Първата студена война (1946-2014) и всякакви спомени за съюзничеството се изпаряват в един миг. Сред най-първите пропагандни атаки на Запада е издаването на сборник с документи от оцелялото в германските архиви (вж. Nazi-Soviet Relations 1939-1941, Washington, 1948) - нали казват, че който владее миналото, то той ще властва и над бъдещето.

Особени надежди съставителите на сборника и техните поръчители възлагат на две страници - 196 и 197, където се мъдри част от микрофилм, който съдържа документ на руски език, озаглавен „Таен допълнителен протокол" от 23 август 1939 г. с подписите на народния комисар на външните работи на СССР Вячеслав Молотов и на министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп.

Оригиналът на тайния протокол не е запазен - унищожен е при съветското настъпление в Берлин, и макар документът да е само на микрофилм, нему е отредена флагманска пропагандна роля - Западът тръгва по трънливия път да доказва всячески, от учебниците и вестникарските статии до тежките академични томове, че бившият им съюзник СССР е виновен наравно с Германия за разпалването на Втората световна война, основавайки се точно на тези два кадъра от микрофилм от страници 196 и 197. Впрочем, изглежда, че оригиналът на тайния протокол е съхранен в Русия (вж. Изображението), но това често се подлага на съмнение.

Колосалната пропагандна кампания, в чиято основа лежи именно тайният протокол към Договора за ненападение между СССР и Германия, подписан на 23 август 1939 г. в Москва, нека го кажем направо, има три главни цели - с един куршум, три заека, както се казва. Да оневини участниците в Мюнхенския сговор, който наистина развърза ръцете на Германия за повсеместна агресия в Европа и в Северна Африка; да прикрие усилията на Великобритания, най-вече, за сключване на споразумение с Германия през 1939 г.; и, разбира се, да уязви Съветския съюз.

Същата тази пропагандна кампания е наверно сред най-мащабните в човешката история, тя продължава с неотслабващо старание вече 69 години и не изглежда никак близко нейното затихване. Трябва да се признае, че колкото и абсурдно невежествена да е основата на тази пропагандна кампания, тя има забележителен успех дори само поради битуващото още веднага след подписването на съветско-германския договор масово недоумение. В известния си дневник под дата 7 септември 1939 г. Георги Димитров преразказва разговор със Сталин и в присъствието на Молотов и Жданов в Кремъл по-рано същия ден. Между другото Сталин казва, в преразказа на Димитров: „Пактът за ненападение [между СССР и Германия от 23 август 1939 г.] в известна степен помага на Германия". Наистина, това изречение е вмъкнато в съвсем друг контекст - започналата вече Втора световна война се води „между две групи капитал[истически] държави" за „преразпределение на света" и „ние [СССР] не сме против те да се бият хубавичко едни срещу други и да се изтощават едни други".

Наистина няма как самият Сталин да не е бил наясно със същността на сключеното светкавично съветско-германско споразумение, за СССР съветско-германския договор за ненападение от 1939 г. е следствие от историческа принуда в резултат на дълга и сложна поредица исторически събития, които тук ще можем да обхванем в два последователни текста само в най-общи линии. Във всеки случай ще се наложи предварително да се съгласим с Уинстън Чърчил, който отново е пределно точен в спомените си - „[съветско-германският договор за ненападение бе] противоестествен акт . . . [и е] невъзможно да се каже кому той внушаваше повече отвращение - на Хитлер или на Сталин" (Winston Churchill, 1948-1954).
Вече двукратно тук сме се изказвали категорично за промяна в датировката на началото на Втората световна война, защото „назначената" за начало на войната дата е несправедлива - германското нападение срещу Полша на 1 септември 1939 г. е пореден, а не начален епизод в тази война. Като изключим усилното дипломатическо щуране във всички възможни посоки, военните действия всъщност започват половин година по-късно - на 14 април 1939 г. Германия, дори без да има съгласието на безкрайно благосклонния към нея Мюнхенски сговор (29-30 септември 1938 г.) напада остатъците от Чехословакия, след като с престъпната санкция по Мюнхенското споразумение през октомври 1938 г. Германия окупира Судетската област, Полша - Чешки Тешин и неговата околност, а Унгария - огромни части от Южна Словакия. Изглежда напълно неясно - защо германското нападение над Полша да е начало на войната, а не несанкционираното от международно споразумение завземане на Чехия?! Причина, разбира се, има, но тя няма нищо общо с науката история, а с именно с пропагандната кампания, за която стана дума в началото. Само това.

Два дни след завземането на Чехия от германските войски, т. е. два дни след същинското започване на Втората световна война, в Москва наркомът на външните работи Максим Литвинов връчва на посланика на Великобритания Уилям Сидс предложение за всеобхватно съветско-англо-френско споразумение, което наистина би могло да предотврати разрастването на войната. Предложението, накратко, е отхвърлено, понеже не било настъпило още „времето за толкова всеобхватно споразумение" (лорд Халифакс, 26 април 1939 г.). Наистина, за всеобхватно споразумение времето не е настъпило, но за всекидневна англо-германски дипломатическа активност, според документа „Бележки за развитието та политическите отношения между Германия и Англия през време на службата ми Лондон (май 1938 г.-август 1939 г.)", съставен през септември 1939 г. от германския посланик в Лондон Херберт фон Дирксен (1882-1955), в Лондон винаги намират време. Впрочем, според този любопитен документ, от първа ръка може да се научи, че през август 1939 г. Германия и Англия имат различия единствено за сроковете, в които да бъде признато на Германия „еднакво място на световна държава наред с Англия". Съветско-германското споразумение за ненападение просто изпревари, поради решителността на Сталин, готвеното англо-германско споразумение със съответен таен протокол към него. Нито повече, нито по-малко.

 

Извори

„. . . с желание да поставим на солидна основа отношенията между трите държави [СССР, Великобритания и Франция] . . . предлагаме на обсъждане на британското и френското правителство [следното]:
1. Англия, Франция и СССР да сключат помежду си споразумение за срок от 5-10 години за взаимно задължение да си оказват един другиму незабавна всестранна помощ, включително военна, в случай на агресия в Европа против коя да е от договарящите се държави.
2. Англия, Франция и СССР се задължават да оказват всестранна, в това число и военна, помощ на източноевропейските държави, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи с СССР, в случай на агресия против тези държави.
3. Англия, Франция и СССР се задължават в най-кратък срок да обсъдят и да установят по размер и форма военната помощ, която [може] да бъде оказана на всяка от тези държави в изпълнение на т. 1 и 2.
4. Английското правителство да разясни, че обещаната от тях на Полша помощ има предвид агресия от страна на Германия.
5. Съществуващият между Полша и Румъния съюзен договор [или] се обявява за действителен при всяка агресия против Полша и Румъния или се отменя напълно като насочен против СССР.
6. Англия, Франция и СССР се задължават след започването на [предполагаеми] военни действия, да не встъпват в каквито и да било преговори и да не сключват мир с [предполагаемите] агресори отделно един от друг и без общото съгласие на трите държави.
8. Да бъде признато за необходимо Англия, Франция и СССР да встъпят съвместно в преговори с Турция за [сключването на] нарочно споразумение за взаимна помощ . . . "
Из предложение, връчено от народния комисар на външните работи на СССР Максим Литвинов (1936-1939) на посланика на Великобритания в Москва Уилям Сидс (1939-1940), 17 април, 1939 г.; Външнополитически архив на Русия, ф. 06, оп. 1 а, п. 25, а. е. 4, л. 27-28


Иван Петрински

„Сега"

(следва)