Виктор Сорокин: България, топъл казашки привет от Кубанския казашки хор (Видео)
Секция: Интервюта
13 Март 2019 14:59
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Виктор Сорокин: България, топъл казашки привет от Кубанския казашки хор (Видео)

/КРОСС/ Интервю на Оля Ал-Ахмед

Виктор Сорокин: Най-сърдечни поздрави на всичкив България от Кубанските казаци

Виктор Сорокин е роден на 23 септември 1979 година, в село Комсомолец, Ставрополски край. От ранните си детски години той е свързан с музиката, свири на китара и на акордеон и активно се е изявявал като солист в детски формации. Става солист в селския Дворец на Културата в Ставрополския район. След завършване на средното си образование с пълно отличие го приемат в Краснодарския Университет за култура и изкуства и традиционна култура, където се обучава по програмата "Сценичен народен ансамбъл". Своята кариера Виктор Сорокин започва през 1997 г. като барабанист в Държавния ансамбъл за казашки песни "Криница" в град Краснодар. Точно там забелязват неговите неограничени гласови възможности на вокалист, впоследствие и солист на ансамбъла. През 2002 година Виктор Николаевич е поканен на работа в Държавното научно-творческо учреждение "Кубанский казачий хор" /"Кубански казашки хор"/ където той вече смело разгръща гласовите си възможности и става солист. По време на работа той се запознава и сприятелява с известните Дмитрий Иванов, Антон Бойко и Александър Коваленко, с които създават отделна формация "Брегове". През 2017 година Виктор Сорокин става Лауреат на конкурса за професионално майсторство на дейците на културата, изкуствата и кинематографията, носител на почетното звание - "Най-добър артист на годината". Сорокин е не само артист-вокалист, но и водещ майстор на сцената на Държавния академичен орден на дружбата на народите "Кубански казашки хор". Неговият репертоар е изключително богат, а сред най-известните казашки песни, изпълнявани от него са композициите: "Когда мы были на войне", "Ты прости меня, родная", "Спасите наши души". Подлинно историческия колектив "Кубански казашки хор" е особено ценен обект на културното наследство на Краснодарския край в областта на традиционната народна култура. Репертоарът включва кубански казашки, руски и украински народни песни, а също така и песни на известни руски и украински поети в обработка и композиция на Виктор Захарченко, художествен ръководител на колектива. За заслуги в професионалната си дейност и дългогодишен предан и добросъвестен труд Виктор Сорокин е носител на Почетните звания - Заслужен артист на Руската Федерация и на Кубан.

- Виктор, вие пеете от петгодишен. Нима тази професия е детската Ви мечта?

- Да, и аз имам усещането, че пея откакто съм се родил. Въпреки мощния ми глас, бях едно обикновено и дори доста палаво момче! Обожавах да ритам топка с момчетата от махалата. Майка ми не можеше да ме свали от дърветата и покривите. Бяха ми любимите места, защото там се чувствах високо и недостъпен. Но всичките детски издънки и лудории се наложи да ги прекратя към 15-16-годишната си възраст, когато трябваше да взема решение за пътя, по който ще продължа.

- Кога осъзнахте, че пеенето е Вашият житейски път, по който ще трябва да вървите?

- Още като юноша свирих професионално на няколко инструмента. Редовно участвах в художествената самодейност, в музикални постановки в селския Дом на културата. Музиката ме влечеше от малък и това определи жизнения ми път. Не мога да ви обясня това невероятно влечение, което изпитвам към музиката, бих го сравнил само със силното непреодолимо влюбване. Дори да искаш да се откопчиш, е невъзможно, нещо те връща и тегли към това, което обичаш, дори подсъзнателно. Точно тя, "нейно Величество Музиката" ме придърпа трайно и завинаги. Тръгнах по този път съзнателно и с огромна радост в душата, защото музиката определено е моето поле на действие, моето амплоа, моят живот. И така се отзовах в един прекрасен ден в прекрасния град Краснодар в Краснадарския Културен Институт, където бях приет през 1996 година и го завърших с отличие през 2001 година. През 2002 година бях приет в Кубанския Казашки хор. Така стартира певческата ми кариера. Въпреки че зад гърба си имах доста стабилна практика още в студентския ансамбъл с художествен ръководител Владимир Капаев. Това беше също така ансамбъл за казашки песни и по този начин бях трайно въвлечен от студентските си години в творчеството на казаците, тяхната музика и песни. В студентския ансамбъл минах така наречената подготовка на новобранец. И ето вече 17 години съм в състава на Кубанския Казашки хор.

- Вие сте роден и израснал в едно малко селце Комсомолец. Какво беше детството Ви в това село?

- О, толкова много години вече изминаха от детството ми. На 39 години съм. Селският живот е все пак незаменим. С нетърпение очаквахме лятото. Един писател беше определил детския селски период така: " когато дърветата бяха много големи и се опираха до небето"...Никога не излиза от съзнанието ми картината, когато от сутрин до вечер с една филия в ръка тичахме с момчетата боси по тревата и джапахме по локвите. Никой за нищо не ти се кара, за никъде не бързаш, спокойни времена, когато чакахме да се съмне, за да изтичаме от къщи и се прибирахме на смрачаване. Помня, как тичахме по поляните и се криехме във високата неокосена трева. Най-красивите и незабравими мигове от детството ми са точно онези, от селския ми живот в селцето Комсомолец.

- Не сте ли мислил да промените нещо в съдбата си?

- Не, моята съдба напълно ме устройва. Всичко в живота ми се нареди точно така, както го исках и за това съм благодарен на Бога, разбира се. Ние, хората, не сме властни да променяме съдбата си, а и не би било редно. Не бих искал и да знам какво ми предстои. Не мисля, че е интересно да знаеш какво ти предстои, губи се хъса и интереса към живота. Не бих искал да знам какво ме очаква там, зад ъгъла, нито бих искал да знам какви завои ми е приготвила съдбата и колко те ще са опасни и стръмни. Така че, за момента съм напълно доволен от съдбата си, от живота си и от подреждането на пъзела.

- Виктор, какво е за Вас Кубанския Казашки хор?

- Кубанският Казашки хор е моят живот, моето семейство. И бих искал това мое семейство да достави радост на България. Не си представям живота без семейството си, по същия начин не бих могъл да си представя и един ден от този живот без Кубанския Казашки хор. Като изключим емоцията, Кубанският Казашки хор - е преди всичко моята любима професия, моето призвание. Обожавам професията си, ценя призванието си, обичам живота си, милея за семейството си, и всичко това се обединява в Кубанския Казашки хор.

- Винаги ме е интересувал един въпрос, как певците, чиято работа е да пеят, си почиват и отдъхват извън работа? Пеете ли извън работно време? Можете ли да си отпочивате чрез пеене извън сцената и хора?

- Не бих казал, че имаме почивки. Ние, изпълнителите от Кубанския Казашки хор се намираме винаги в режим "стенд бай", тоест в "бойна готовност" . Много често се е случвало, когато сме "уж" в отпуск да ни се обадят, веднага да се явим на работа, тъй като имаме покана за гастроли, или извънреден концерт в средата на юни или юли, когото би трябвало хорът да е разпуснат за лятото. Тъкмо сме решили да идем някъде с жената и децата, на море или в друга държава, и отново сме в строя, на линия. Отново на път, само че не със семейството, а с колектива. Затова ви казах, че за мен Кубанския Казашки хор е моето семейство всъщност. Свикнали сме всяка една минута да ни се обадят и да съобщят, че тази вечер или утре сутринта тръгваме на път да пеем някъде. Затова ние казваме, че това нашето не е работа, а служба! Ние сме на служба - 24 часа в денонощието, седем дни от седмицата, 365 дни в годината!

А що се касае, дали пея в приятелски или семеен кръг, да пея, но това се случва много рядко. Има определени хора, на които не мога да откажа. Това са най-близките ми и любими хора от семейството и приятелите. Но, както ви казах, това не се случва често, необходим е основателен повод, нагласа и настроение от моя страна. Вкъщи вече са ми свикнали и дори им досаждам понякога, когато съм в настроение, взимам китарата или акордеона и започвам да си пея. А вече и синът ми ми помага, и той взе да посяга и то доста сполучливо към китарата.

- На колко години е синът ви, че вече ви е помощник?

- Синът ми Степан е на 4 и половина години, а дъщеря ми Василиса е на 8.

- В течение ли сте, че имате многобройни почитателки не само в Русия, но и извън страната Ви? Как се отнася съпругата ви към многобройните ви почитателки?

- Да, това не ме изненадва, тъй като ние, артистите поддържаме активно участие в социалните мрежи и много фенки и почитателки ми пишат и ми се обясняват пряко. Първоначално усещах, че някъде дълбоко в сърцето и душата тя страда, но от друга страна, съпругата ми е наясно, че това не е плътска любов, а душевна. И това, че съм харесван като музикант, певец и солист на хора, я радва. Моите почитателки харесват в мен онова, което правя. Така че това само може да я радва. Тя вече е преборила ревността, и сега е ред на радостта и съвместното жънене на плодовете. Често почитателките от публиката ме обсипват не само с цветя, но и с подаръци. Тя се примири и с това.

- Виктор, коя песен, която изпълнявате като солист на хора, Ви е най-близка до сърцето?

- Най-ми е присърце песента, с която започнах солната си кариера в Кубанския Казашки хор - " Не для меня прийдет весна" /"Пролетта няма да дойде за мен..."/. Тази песен мога да я изпея по всяко време на деня, независимо кога и защо, с повод и без повод, всеки един Божи ден! Това е песента на душата ми и се надявам, българската публика също да я чуе. Тази песен трайно е загнездена в сърцето ми и не мога да си обясня дори, защото толкова я обичам. След нея бих наредил известната казашка песен "Когда мы были на войне" / "Когато бяхме на война"/. Една съдържателна, много смислена песен, която изпълняваме почти винаги в нашия репертоар.

- Кой е Виктор Сорокин с няколко думи извън Кубанския Казашки хор, извън сцената?

- Виктор Сорокин е преди всичко домошар милеещ за семейството, татко и любящ съпруг!

- Съжалявате ли за нещо в живота?

- Не, за нищо не съжалявам, и смятам, че не е правилно човек да съжалява за нещо, което и така и така е минало и не може да бъде коригирано.

- Не бих искала да Ви задавам баналния въпрос за творчески планове, но бих ви попитала дали мечтаете? Имате ли мечта, която тайничко се надявате да ви се изпълни?

- Незнам, дали ще ми повярвате, но преди 17 години имах една мечта. Пътувах си в тролея и си мислих: ех, как бих искал да ме вземат в Кубанския Казашки хор. Наистина мечтаех за това с цялото си сърце и душа. И изведнъж виждам, че на билета ми три цифри от едната и другата страна съвпадат. Сетих се за един номер, който правихме като деца. При такова съвпадение си намисляхме нещо много силно, смачквахме билетчето, сдъвквахме го и го преглъщахме. Така желанието щеше да се изпълни. Няма да повярвате, но и аз го сторих това. Намачках билетчето и го сдъвках и глътнах, като си намислих съкровеното ми желание да ме вземат да пея в Кубанския Казашки хор. И ето, мечтата ми се сбъдна! В момента аз се намирам в състоянието на тази мечта. За какво друго бих могъл да мечтая!

- Предстои първото гостуване на Кубанския казашки хор в България. Какво очаквате от българската публика?

- Да, наистина. Това е първото ни гостуване в слънчева България, където за първи път на турне ще пристигне най-старият ансамбъл в Русия - световноизвестният Кубански казашки хор. Към това българско турне вървим 208 години. На толкова години е нашият Кубански казашки хор, създаден през 1811 година. Та представяте ли си цели 208 години вървим към българската сцена на която ще се качим през юни т.г.. От 18 до 22 юни легендарните казаци, както ни наричат в цял свят, от делтата на Кубан, ще пеем в пет български града: 18 юни - зала 1 на НДК, 19 юни - Велико Търново, 20 юни - Варна, 21 юни - Бургас, 22 юни - Пловдив.

С радост приехме поканата за това турне и с огромна радост ще представим нашия репертоар на нашите братя славяни - българите. Това турне може да бъде разглеждано като един мащабен проект на Кубанския казашки хор съвместно с българските зрители и то в навечерието на 140-тата годишнина от дипломатическите отношения между държавите ни.

В репертоара ни са включени и авторските песни на нашия художествен ръководител Виктор Захарченко. От публиката безусловно очакваме аплодисменти. Но отговорът на този въпрос се крие единствено след като приключи нашата програма. В едно съм сигурен, че българският зрител ще приеме Кубанския казашки хор така, както приемат ни приемат в Русия и по света.

В Руската Федерация нашият хор е приеман навсякъде. Надяваме се да бъдем приети и в слънчева, приятелска и братска България. Убеден съм, че сърцата на нашите артисти и сърцата на българската публика ще тупат в пълен унисон. Нашият успех не зависи от децибелите в залата, а от артистичността и гласовете на изпълнителите, от топлотата на песните и красотата на целия репертоар. Ние идваме при вас с топлотата на сърцата си, завещана от нашите деди и прадеди. И се надяваме да бъдем посрещнати със същата топлота от един братски славянски народ.

- Каква програма ще представите у нас?

- Ще покажем както исторически произведения, които са на повече от 200 години, така и съвременният ни репертоар от казашки песни и танци. Всичко това ще бъде обвито в автентични и невероятно красиви костюми. Ще покажем програма, която е пълна с позитивно и ведро настроение, но не само - там ще присъства и история, и битки, и любов, и семейството, и традициите, православието и вярата. Ще съберем всички добродетели на българската сцена. Обещаваме Ви, че ще представим една великолепна завладяваща програма под надслов: "Най-доброто за 200 години". Ще дойде целият състав на ансамбъла - 100 души, заедно с всички танцьори, певци, музиканти и солисти.

- И за финал: Вашето поздравление към българските почитатели на казашките песни, изпълнени от Кубанския Казашки хор и от вас лично?

- България - очаквайте ни! Приветствам всички българи с топъл казашки привет. Да, вероятно тук е уместно да вмъкна мечтата си - а тя е да видя залите в България пълни на нашите концерти, защото това, което ще видите и чуете в изпълнение на Кубанския Казашки хор няма да видите и чуете никъде другаде. За онези, които не знаят какво е това Кубански Казашки хор - елате да се потопите в една невероятна, неописуема с думи атмосфера, да чуете казашките песни, да видите уникалните танци на казаците и сложната, но безумно игрива хореография.

За нас турнето ни по България е изключително вълнуващо и отговорно. Бих искал с това интервю да предам огромен поздрав на целия български народ, да ви пожелая много любов и красота. Обичайте, бъдете обичани, наслаждавайте се на красотата около вас, постарайте се да я видите във всичко, а ние, артистите от Кубанския Казашки хор ще ви донесем още много невиждана до момента красота и много, много любов! И аз, Виктор Сорокин, солистът на Кубанския Казашки хор прегръщам всички българи и се надявам много скоро да се видим в залите из България, където най-старият музикално-танцов ансамбъл на Русия - световноизвестният Кубански казашки хор ще направи първото си турне в България. От 18 до 22 юни ще пеем в пет български града: 18 юни - зала 1 на НДК, 19 юни - Велико Търново, 20 юни - Варна, 21 юни - Бургас, 22 юни - Пловдив.

video: https://www.youtube.com/watch?v=NiuCt7UDJGo

video: https://www.youtube.com/watch?time_continue=85&v=OIe2S4IcdkM